Словото на папа Франциск: Любовта е истинският миротворец!

Хиляди граждани се събраха на Гергьовден на площад „Независимост“ в София, за да участват в събитието за мир, с което папа Франциск завърши посещението си у нас. На площада пристигнаха пет вероизповедания – католическото, протестансткото, еврейското, мюсюлманското и арменското. Милиони телевизионни зрители в България и по света станаха съпричастни на вълнуващото слово на светия отец. Ето думите на папа Франциск:   

„Господи, направи ме инструмент на твоя мир, за да сея любов, там където е омраза. Прошка там, където е обида. 

Където е раздор, да нося единение; и вяра там, където има съмнение.

Където има грешка, да нося истината. И надежда там, където цари отчаяние.

Радост там, където е тъга. Светлина там, където царува тъмнина. 

О, учителю, направи не толкова да търся утеха, колкото да утешавам. Не толкова да търся разбиране, колкото да разбирам. Не толкова да търся любов, колкото да обичам … Защото давайки, получаваме. Прощавайки, придобиваме прошка. А умирайки, се раждаме за вечен живот. 

Амин!

Скъпи братя и сестри,

Молихме се за мир с думи, вдъхновени от свети Франциск от Асизи – велик влюбен в Бог творец и отец на всички. Любовта, на която той бе свидетел със същата страст и искрено уважение към творението и към всеки човек, когото срещаше по своя път. Любов, която е променила погледа му, давайки му да осъзнае, че във всеки има един проблясък на светлината, която идва от личната ни сигурност, че сме безкрайно обичани над всичко. Любов, която го е накарала да бъде истински миротворец. И всеки от нас по неговия пример също е призован да стане строител, занаятчия на мира.

Мир, за който трябва да се молим и за който трябва да работим. Дар и задача, подарък и постоянно ежедневно усилие за изграждане на култура, в която мирът е основно право. Активен и укрепен мир срещу всички форми на егоизъм и безразличие, които ни карат да поставяме дребните интереси на някой над неприкосновеното достойнство на всеки човек.

Мирът изисква и моли да направим от диалога път, от общото сътрудничество – наше поведение и от взаимното познаване – метод и критерии, за да се срещнем в това, което ни обединява. Да се уважаваме в това, което ни разделя. И да се насърчим да гледаме в бъдещето като пространство на възможност и достойнство, особено за бъдещите поколения. 

Тази вечер сме тук, за да се молим пред тези факли, донесени от нашите деца. Те символизират огъня на любовта, който гори в нас и който трябва да се превърне във фар на милосърдието. Фар на любов и мир в средата, в която живеем. Фар, който бихме искали да запали целия свят. А с огъня на любовта ние искаме да разтопим леда на войната.

Преживяваме това събитие за мир при руините на древна Сердика, в София – сърцето на България. Оттук може да видим местата на поклонение на различни църкви и вероизповедания – „Света Неделя“ на нашите православни братя, „Свети Йосиф“ на нас, католиците, Синагогата на по-големите ни братя – евреите, Джамията на нашите братя мюсюлмани, и в близост църквата на арменците. На това място в продължение на векове са идвали българи, принадлежащи на различни културни и религиозни групи, за да се срещнат и разговарят. Нека това символично място да се превърне в свидетелство за мир. В този момент гласовете ни се сливат и в унисон изразяват пламенното желание за мир. 

Нека мирът се разпространи по цялата земя, в нашите семейства, във всеки от нас. И особено по тези места, където толкова много гласове са били заглушени от войната. Задушени от безразличието и игнорирани от смачкващото съучастие на заинтересуваните групи. 

Нека всички да съдействат за осъществяването на този стремеж – представителите на религиите, на политиката, на културата. Всеки, където и да се намира, изпълнявайки задачата, която му е поверена, да може да каже: „Господи, направи от мен инструмент на твоя мир!“ Апелът е да се осъществи мечтата на папа свети Йоан ХХIII за една земя, където мирът да бъде като у дома си. Да следваме неговото желание и с живота си да кажем: „Мир на земята на всички хора, които Господ толкова обича!“