Калин Йорданов: Не можем да разчитаме на война, за да получаваме субсидии за винени лозя!

Браншът на винените лозя си отива и с допълнителните 105 лева субсидия от 2022 г.

Лозята, които са извън подпомагане, се увеличават, защото лозарите имат десетки аргументи да останат в сивия сектор

Калин Йорданов, член на УС на Националното сдружение на българските лозари пред Агро Пловдив

Г-н Йорданов, вчера имахте среща със земеделския министър. Какво поискахте от него и как ви отговори той?

Основната тема на разговора трябваше да е по две точки, така ни беше обещано. Първа точка бе исканото от нас финансиране, което трябваше да се формира от остатъка от 5% от Европейския фонд за развитие на селските райони и от остатъка от помощта заради войната в Украйна. Ние изрично бяхме поискали това в писмо до министъра. Втора точка трябваше да е назначаването на Красимир Коев, с което не сме съгласни, въпреки че никой не ни е питал, не че министерството е задължено да ни пита. В срещата участваха министър Явор Гечев, зам.-министър Тодор Джиков, Красимир Коев и директор на дирекция.

Днес част от УС на сдружението имахте среща с г-н Коев. Какво си казахте?

Директорът на агенцията ни заяви, че ще отстоява нашите интереси и ще направи всичко възможно, за да получим допълнително финансиране от 300 лева. Когато някой декларира желание и воля да ни помага, ние можем да загърбим предишното си негативно отношение към него. Готови сме да му подадем ръка, ако спази обещанието си. Предстои да видим.

Вие направихте ли сметка какво подпомагане сте получили тази година?

През предходните години

не сме получавали никакви субсидии освен 27 лева по СЕПП

Никога до тази година не сме получавали нещо повече от плащането на площ. Единственият сектор в България, който няма право на национално доплащане, е производството на винено грозде. Тази година година получихме по схемата за ковид 22,90 лв./дка, 37,50 лв. помощ заради войната в Украйна и 44,50 лв./дка по извънредната схема за ликвидност в стопанствата. (Общо 104,90 лв. – б.р.) За разлика от нас десертните лозя са получили по същите схеми по 420 лв./дка, отделно от тях им беше платена и обвързана подкрепа.

Откъде идва тази голяма разлика?

От това, че някой не е направил добре технологичните карти. Ние изрично сме казали, че

разликата в разходите за винени и десертни лозя е 20-30 лева на декар

Ние сме се борили със зъби и нокти за десертните лозя. Но защо винените останаха на заден план, не мога да кажа. Обръщам внимание, че над 10 сорта грозде са и десертни, и винени. Въпрос на преценка на стопанина е дали ще ги класифицира като винени, или като десертни. Ако ги класифицира като винени, е нищо. Ако са десертни, получава добри субсидии. Отбелязвам, че тази подкрепа дори и за десертните сортове не е достатъчна, защото тази година имаме недостиг от 600-700 лева на декар. Това са загуби, заради които се продават земи, взимат се нови кредити, потъва се. Браншът си отива и не виждаме перспектива, защото, за да може и българските винари да са конкурентни на колегите си от останалия свят, те трябва да получават качествена гроздова суровина на 0,45-0,50 лева за килограм. Нашата себестойност пък е лев. Ако продаваме гроздето на 0,45-0,50 лева това означава да губим от 1000 лева и нагоре разходи за декар до брането (с брането разходите отиват към 1250 лева).

Получихте ли обещание, че секторът на винените лозя ще участва в преразпределението на бюджета за помощта заради войната и за 5-те процента от ПРСР?

Министърът обеща, но не се ангажира с конкретни ставки. Но така или иначе говорим за нещо символично. Преразпределението по средствата от ПРСР най-вероятно ще е за стопанства с до 300 декара. Но там помощта е до 15 000 евро, въпреки че има някакъв шанс да бъде увеличен таванът. Ние очаквахме по тази помощ да получим допълнителни 300-400 лева на декар, които да намалят сериозно загубите ни и затова останахме разочаровани.

И все так, стопаните на винени лозя бяха подкрепени повече тази година в сравнение с предишни години. Как обаче ще продължите следващите години?

Няма как да продължим по стария ред. Има вероятност и догодина да има някакво инцидентно подпомагане. И това е. Ние не можем да разчитаме на една война, за да получаваме подкрепа.

Стратегическият план променя ли статуквото, в което сте?

За него обсъжданията продължават.

За да има промени, трябва да се пренапише Законът за виното

Отделно от това трябва да се направят интервенциите. Надявам се да участваме активно в обсъжданията, а не да се подготвят мерки, които не работят. Давам ви конкретен пример. Мярка 10 „Агроекология и климат“ в ПРСР работеше за винените лозя по направлението затревяване на междуредията с поддържане чрез косене на нисък тревостой. От март миналата година бе въведено изискване за окопаване в лозята. Е, те ти дават 40 лева на декар, а едно окопаване е 60 лева. Като направиш седем окопавания, трябва да дадеш 420 лева плюс още 25-30 лева за косене в междуредието. Кой би се съгласил да изразходва 450 лева, за да получи 40? Трябва да кажем, че окопаването не беше изискване на ЕК. Одитиращият орган искаше да има надграждане по мярката и министерството вмъкна окопаването. Кой копае на ръка в 21 век, особено и при дефицита на работници?

Така или иначе, вие ще продължите да получавате подпомагане по Програмата за лозаро-винарския сектор …

Това не е подпомагане. Това е частично покриване на инвестиционни разходи, от което малко хора се възползват.

Говорехте в бъдеще време за обсъждане на стратегическия план. Не сте ли закъснели, след като от земеделското министерство съобщиха, че до 14 октомври ще приключи коригирането?

Стратегическият план е рамката. А след това трябва да се изготви нормативната база. Проблемът е, че времето лети и като не ни стигне, накрая всичко ще бъде подготвено на крак, за да не изпуснем сроковете. Ама че няма да работи, нищо. А после: защо връщаме толкова много пари на Брюксел? Браншовете трябва да бъдат питани преди да се утвърдят интервенциите. От години говорим, че имаме нужда от лозарска техника, а нямаме ранкинг по ПРСР. Сега, разгеле, от 2024 г. ще имаме ранкинг, само че без трактори. Писахме писма до Брюксел, наши представители от сдружението се срещнаха с комисаря Януш Войчеховски. И стана ясно, че

ще можем да си купим скъпи електрически трактори,

но обикновени дизелови няма да можем. Иначе по ПРСР няма лозар, който да има одобрен проект и това е заради липсата на ранкинг.

Прочетохме анализи на сдружението за вашия сектор. В тях се прави прогноза, че в следващите години ще нараства делът на гледани лозя извън стопанства, които съответно са и несубсидирани. Защо се появи този феномен?

Така е. Лозарите, които не искат да се очертават, стават все повече. Те искат да са в сивия сектор, защото не желаят да бъдат тормозени от агенцията по лозата и виното, и от всички други органи. В момента вместо институциите, които са създадени, да ни помагат, ни пречат. И лозарите си казват, че не искат тази мижава, подигравателна субсидия. Не искат да се редят по опашки, защото не сме като европейците с няколко клика да си подаваме документите. Повярвайте ми,

докато има сив сектор, нито един бранш няма да се изправи на крака

Без да ги подкрепям, разбирам лозарите, които не си вписват стопанствата. В дискусия с такъв човек аз не мога да извадя аргументи защо трябва да е на светло. Неговите аргументи са по-силни от моите. Сивият сектор е по-конкурентен, защото не плаща данъци и осигуровки, не спазва изисквания, не издава фактура, когато продава. Не плаща ДДС. Неговата продукция винаги е с 20% по-надолу. Не плаща на фирми, които подготвят документи за Инспекцията по труда, за служби по трудова медицина, не сключва договор за оползотворяване на отпадъците и т.н. Ако получаваш субсидия от 27 лева на декар, а спестяваш разходи от 250 лева на декар, е ясно кое ще изберете.

Не получавате ли подпомагане по някои държавни помощи за земеделието?

Ние единствени от трайните насаждения не получаваме помощ за зимни пръскания. Защо? Сега разработихме методология и предложихме различни продукти за растителна защита. Вчера лично министър Гечев и зам.-министър Джиков обещаха да изискат информация да задействаме тази възможност, така че още тази година да получим

подпомагане за растителната защита

Това ще ни помогне много. Относно помощта за акциза на газьола мога да кажа, че е толкова смешна, че няма накъде – горе-долу по 8-9 лева на декар. Представете си някой с 200 декара как ще се заеме да описва десетки или стотици фактури, за да получи 1800 лева! Защото той си купува начесто по 50, по 30 литра.

Как беше тази година цената на виненото грозде?

По-ниска от миналата година при увеличени драстично разходи. Миналата година гроздето се изкупуваше на 0,70-0,75 лв., а сега е 0,60-0,65 лв./кг. Някои колеги постигат по-добра цена, но масовата е тази. Причината за ниската цена е, че винзаводите са пълни с непродадено вино от миналата година. Те са неконкурентни, защото купуват от нас по-скъпо грозде в сравнение с колегите им от други страни. В същото време ние продаваме на загуба. И така омагьосаният кръг се затваря и в него се въртим от дълги години.