Заповядайте на домашно вино, а винпромите да си пият тяхното

Няколко приказки на крак за експедитивните мравки и объркания човешки мравуняк

Автор: Георги Петров

В края на миналата седмица, в неделя на 8 септември, магистрала „ Тракия”  в посоката от Бургас за София приличаше на мравешка върволица. Вие виждали ли сте мравешка върволица? Ако не сте, вгледайте се при случай в някой мравуняк в края на лятото. Мравките образуват нещо като  две успоредни реки, гледани от самолет. В едната посока вървят мравките, носещи храница за зимата, както е казано в популярната приказка, а в другата бързат за друг товар вече разтоварилите се  мравки. Така изглеждаше  в края на дългия уикенд магистралата,  гледана от близкия хълм. Безкрайна колона от автомобили, подредени почти един в друг, отнасяше по домовете им разтварилите се от тегобите на трудовото ежедневие живеещи в столицата люде. В обратната посока, много по-рядко, профучаваха автомобилите на по-заможните жители на Източна България, предпочели да  прекарат трите празнични дни в нашите планини или в съседните Гърция и Турция. Тези, които подобно  на  мравките се трудят и в  деня на националния празник, „та кога настане зима, те храница да си имат”, гледаха автомобилната върволица  и си говорха, че  доста по-човешки се живее в София. Хем по се намира работа, хем по-добре плащат. Като можеш да си го позволиш, защо да не  използваш  на морето или по красотите на близката чужбина последните топли дни на лятото. Нека има и щастливи хора в тая  наша държавица, каза Даскала, като подчерта, че винаги се е пазил от  завистта и  завистливите.

Е, лошо е, че я няма по магистралата  върволицата на натоварените мравки, въздишаше пенсионер, бивш преподавател по политическа икономия. Според неговата наука, щом броят на леките коли многократно превишава броя на товарните камиони, това значи, че икономиката на тази държава е в много дълбк упадък. Другият пенсионер, извървял трудовия си път като селски даскал, Даскала демек, напомни на политиконома, че има специален норматив, който забранява на товарните камиони да се движат по магистралите в дните на официалните и националните празници и в края на седмицата. Политиконома пак подхваща метафората с  празните и натоварените мравки, защото в природата нямало за мравките нито кратък, нито удължен уикенд. Другата част от пенсионерската ни дружина, съставена от аграрни изпълнители, както шеговито  Даскала нарича възрастните селски стопани, няма сетива за метафориката и май се дразни от всезнайковщината на  политиконома. Чакайте аз да ви кажа какво могат мравките, каза Камуфлажа, казват му така,  защото е бивш лесничей и защото и зиме, и лете не се разделя с маскировъчното си ловно елече. И заразказва как веднъж, въпреки че вече било писано в закона да не се употребява алкохол по време на лов, един техен аркадаш  авджия се напил в гората до безпаметност. Тогава по  негово  предложение, на  самия Камуфлаж, взели на пияния ловец пушката, събули му гащите и го  сложили по голо дупе  върху мравуняка.  Така хем бързо отрезнява, хем дълго помни, за пореден път тържествуваше от гениалната си идея Камуфлажа. Но не можа напълно да се наслади  на изумлението  на заобиколилата го публика, защото политикономът не пропусна възможността да заобяснява как от години вече е лъснало голото дупе на всички управлявали държавицата ни след промените през къснтата есен на 1989 година. И как той, човекът прочел  от кора до кора основополагащите трудове по полтическа икномия, не може да си обясни защо още мравунякът на  жестоко експлоатирания народ не е накарал самозабравилите се политици и управленци да отрезнеят от самозабравата си и дълго да помнят. Но че това ще стане един ден, той бил повече от сигурен. В опит да прекъсне логореята му, един от аграранците ме пита:” Ако сега беше млад, нямаше ли да си уловиш очите /тук така се изразяват, когато искат да кажат, че на някой му  е дошло до там, че му се е приискало да избяга от себе си/ я към София,  я към чужбината?” Щях, отговорих му кой знае защо аз. А ти си стой тук и  жили голия задник на управляващите, за да отрезнеят и да помнят, обърна се той веднага към политиконома. Който пък от своя страна изостана на няколко метра от групата ни  и закрачи обидено след нас, невежите.

Иначе бяхме тръгнали да обиколим лозята, за да  видим докъде е стигнало с  узряването  си  гроздето. Всички ние, независимо от различните си професии в  миналото, сега правим едно и също  нещо, грижим се всеки  за лозето си. Когато оберем гроздето наесен, го превръщаме във вино и ракия по дядовата технология. И се надяваме да продадем продукта на нашия труд, за  да прибавим някой лев към пенсийките си. Нали не е нужно до обяснявам защо старите аграрни изпълнители са заели лидерската позиция в нашата  сегашна общност. Те цял живот са се занимавали с това, с което ние сме се заели  на стари години. Иначе добри хора и приятели, те с голям кеф посрещат всяка наша грешка я в рязането, я в прореждането на лозето, за да изрекат любимата  си поговорка,  според която  от стар турчин ходжа  не става. Тях не ги впечатли особено препълнената магистрала, не им влиза в работата. Те не се дразнят и от ежегодните  предгроздоберни  кампании, в които големите фирми за алкохолни напитки хвърлят луди пари, за да внушат на хората, че произведените по дядовите способи вино и ракия са едва ли не отровни. Те, скъпо платените медийни кампании, направиха така,  че селяните, които от незапомнени времена си произвеждат вино и ракия, днес се наричат сив сектор. Който във всеки момент ще бъде  криминализиран, според усещането, което те искат да създадат в обществото с нарочните  си  кампании. Аграрниците не са  обърнали   никакво внимание на тези медийни  шумотевици, защото те с нищо не са променили живота им. Разпоредиха се  да ги  за…, да ги зарежем, макар, че те по друг начин се изразиха, и да си гледаме нашата си работа. Градовете, каза най-страшият от тях, са пълни  с хора и сред тях има много, които разбират от хубаво и по- евтинко пиене.

Като седнахме под сянката и пийнахме от миналогодишната реколта, Камуфлажа получи ново вдъхновение.   Нали казват, че в днешното време човек трябва да е предприемчив и  инициативен, ето ние сме се заели с инициативата да не изпадне в забвение  вкусът на дядовите вино и ракия, каза той. Това можем, това правим, съгласиха се другите. Но тези, дето брещулевят, че нашите вино и ракия са отровни, трябва да бъдат наказани, извиси глас като в трибунал Камуфлажа. И отговорно заяви, че чрез депутата /вече  много бивш, уточниха другите/, който от години си купува от неговото каберне, ще направи така, че алкохолните босове да бъдат затваряни за месец и през това време да бъдат принуждавани да пият само от ракиите и вината, които те са предназначили за масовия и  по-малко платежоспособен потребител… Ей така се хабят талантите ни, ако  бившият лесничей се беше родил няколко века по-рано, щеше лесно и бързо да се издигне  в йерархията на Великата инквизиция,   безспорна е дарбата му да измисля мъчения и отмъщения.

Тази неделя, ако не вали, ще оберем гроздето, след две седмици заповядайте на лудо вино.

Още публикации от автора: Възхищавате се от мъжете с пушки и джипове? Аз – не!

Властта, екологията, хлябът на миньорите и техните кирки  

Злото в намазаните с шарлан чиновници, 

Звънът на хлопките и гневът на площадите

Без ирония: 60-те автори на Хартата да направят партия

Загубени в новото безвремие

Каква е разликата между дамата на село, анализатора и обикновения п…?

Нашият човек във властта и ние досадниците

За дядото на Червената шапчица и неговите наследници

Вино по никое време

Да изцапаме България за един ден!

Ял съм чесън, извинете