Тайната: Иван Андонов

Стефан Данаилов, Мария Статулова и съпругата на големия творец Люба Маричкова разказаха спомените си за него тази вечер в Балабановата къща

Кой е Иван Андонов? Режисьорът на „Вчера“, „Дами канят“, „Опасен чар“? Художникът на над 200 картини пръснати по света ? Аниматорът? Актьорът? Писателят?

Тази вечер Стефан Данаилов и Мария Статулова говореха за приятеля Иван Андонов в Балабанова къща в Пловдив, а съпругата му Люба Маричкова показа албума, който наскоро е издала и който е пълен с негови рисунки и текстове.

„И ето, виждам, че и в тази книга (Браво Люба, че се сети да я издадеш!) Иван не говори за творчество и филм и, а пише за Пловдив“, възкликна в началото на срещата разговор Данаилов. „Пише за майка си, баща си, леля си, за къщите по улица „Княз Черказки“, където е живял… все за Пловдив! Каквито и филми да снимаше, винаги гледаше да ги направи в Пловдив или наоколо“, продължи да се чуди големият актьор. А после изведнъж се сети, че и с

другите режисьори е било така. Любомир Шарланджиев бил от Пиринска Македония и винаги избирал там да снима. „Все се питах защо трябва да ходим към Благоевградско, за да снимаме сцени в гората, като и до София има гора?“

„В сърцето си ходеше винаги с Пловдив“, съгласи се Люба, а после обясни, че е избрала за място на тазвечерната среща с пловдивчани да е в Балабановата къща, защото тук Андонов е снимал филм. В малкия салон на къщата в Стария град седяха и слушаха с удоволствие разказите Андон Андонов (бивш областен управител на Пловдив и близък роднина на големия творец) и съпругата му.

„Трябва да говорим (за Иван Андонов), защото ако не го направим, той ще бъде забравен“, каза с болка Стефан Данаилов.

„За мен Иван остава една неразкрита тайна. Той беше събирателен образ на всичко в изкуството. Разбрах, че рисува, когато за първи път му отидох на гости. Къщата му беше с шантава архитектура, а долу бяха наредени картините му. Късно разбрах, че е направил няколко не лоши анимационни филми. Беше великолепен актьор, а като режисьор знаеше точно какво иска“, впусна се в спомени Данаилов. По този повод той разказа, че когато снимали „Дами канят“ в Асеновград, по сценарий финалът на филма трябвало да завърши как „дамите“ хукват след Яким инструктора, той се хвърля във водата, а те го изваждат, като теглят рибарска мрежа. „Да, обаче, аз като скочих, и след мен, съвсем не по сценарий, скочи първо Невена (Коканова), а след нея и другите се хвърлиха. Чудех се какво става и чух, че Иван крещи на оператора, „Снимай бе, снимай!“ И така завърши „Дами канят“, усмихна се на спомените си актьорът. А Мария Статулова пък се сети, че след края на снимките, Иван си запалил панталона от радост, че най-после са свършили.

„Безкрайно обичам Иван“, възкликна Статулова. „А сигурно и той мен ме обича, защото ме покани да се снимам в осем негови филма“, каза мило актрисата. Впрочем и тя, и Данаилов, говореха за Андонов прави, и това беше техния поклон към приятеля, който го няма от 29 декември 2011 година. Мария си припомни първата си роля в „Покрив“ под режисурата на Иван, в която тя е трябвало да изиграе ролята на жена на Петър Слабаков. „Бях дечко на 23 години, а Слабаков си пиеше ракията с баща ми. Ужасих се“, припомни си чаровната актриса. След три дни снимки, в които Статулова никак, ама никак не се справяла, Иван Андонов я повикал и ѝ разказал за героинята в пълни нюанси. „Чак тогава ми светна и довърших ролята.“

Съпругата на Андонов – Люба, пък обясни как са се пръкнали текстовете в албума. „В последните 20 години Иван много рисуваше. Спазваше изключително строг режим. Сутрин ставаше рано, плуваше, връщаше се и започваше да рисува. Много се изнервяше през есента и зимата, когато се мръква по-рано. Чудеше се какво да прави след 17 часа и не можеше да си намери място. Един ден му подхвърлих: Вместо да се ядосваш, вземи напиши автобиография. Той леко се замисли и светна. „Това е хубава идея“, ми каза и наистина седна да пише. Но, когато денят започна да расте, заряза писането и не пусна четките. Веднъж ми подхвърли: „Като пукна да не вземеш да издадеш написаното! За нищо не става, не съм го довършил“. Аз обаче постъпих соломоновски – част от автобиографията му я вкарах в албума, друга част запазих“, призна си Люба.

Последните думи за Иван Андонов бяха на Стефан Данаилов: „Иван имаше пълноценен, интересен живот, който той скромно изживя. Беше готин актьор, прекрасен режисьор и човек, с който можеш да се разбереш.“

Една забавна сцена беляза края на срещата. Възрастна жена стана, за да подари букети на гостите. А на Стефан Данаилов каза: „Ние с вас сме астрални близнаци. Родена съм на 9 декември 1942 година и се казвам Стефка. Но аз станах само учителка, а вие – голям актьор!“