Долу ръцете от рая „Корал“

Къмпинг "Корал"

Къмпинг „Корал“ е див, без такси, без EVN, без WC

Министър Лиляна Павлова спря застрояването на къмпинг „Корал“. Това прочетох в четвъртък. Само че, хубавата новина отиде в сянката на уточнението, че това е „временно“. След като отстрани дребните нередности, инвеститорът можел спокойно да вкара багерите. Там, върху 130 декара, имал намерение да вдигне хотелски комплекс с трафопост.

130 декара. Това е някаква площ, нали? Някакви 130 000 квадратни метра, разположени северно от Лозенец. Ако не сте били там, където е къмпинг „Корал“, това число нищо няма да ви говори. Затова ще ви разкажа.

„Корал“ е отдавна изчезнал къмпинг

Той е един дълъг плаж с около 150 метра пясък навътре, зад който започва горичка с храсталак. Намира се точно до къмпинг „Юг“, а плажовете на двата къмпинга са в два съседни залива. „Корал“ е по-големият, а в него няма нито жици, нито чешми, нито тоалетни, бани, магазини, заведения или каквото и да е. През лятото обаче там кацват палатки и сенници, но не на гъсто, а тук-там. Чат-пат се вижда и по някоя каравана, а щом зърна такава, всеки път се питам как, по дяволите, е стигнала до плажа. Той е навътре от стария път към Лозенец, а между него и плажа има дерета и пътеки. Никакви пътища. Хората, които летуват на изчезналия къмпинг, са голи и усмихнати. Така си е,

плажуващите там не хабят пари за бански.

През деня седят под сенниците върху сгъваеми столчета, небрежни и безразлични към летовниците от „Юг“, които се разхождат по дългата плажна ивица. А тя стига почти до Лозенец. Но, такива като мен, които шляпат по пясъка на „Корал“, са малко. Така че дивокъмпингуващите се радват на пълна самота през повечето време. Рано сутрин някои кръстосват крака на пясъка като йоги и не откъсват поглед от слънцето, което се издига над вълните като златно грахово зърно. Други плуват в, бррр, студената вода и и току изскачат от морето голи, настръхнали и ведри като жизнеустойчив хормон на щастието. „Добро утро“, казват и то наистина си е добро, какво да му има. Вечер се събират на групи, палят огньове и се обличат заради комарите.

Несъществуваният в кадастралните карти къмпинг

„Корал“ е рай.

Див, гол, природен, разсъблечен от пари, просто рай. Там никой не чете вестници и не гледа телевизия. Не се връщат с пълна чанта бири от магазина, не палят колата вечер да идат на дискотека или бар. Не, там си се търкалят върху пясъка, правят любов, търсят като чисти хакери връзка с Бог. И сега се чудя защо не се запознах с някои от тях. Уж съм свръх контактен човек. Но, това лято ще го направя непременно.

Преди 5-6 години и „Юг“ беше подобен, но малко по-обетован. Там винаги ги е имало душове, тоалетни и умивалници, и къмпингуващите плащахме такси, за да ги ползваме. Не беше скъпо. Избирахме си място до дървета, опъвахме палатките, сенника, връзвахме се с кабели към тока, нагласяхме антената на телевизора, после тубата с вода. И, влизахме в морето, къде другаде. Сутринта имаше някакво пиле, което наистина пееше закачливо в дърветата.

Обаче, обаче едно лято

като спряхме при бариерата на къмпинга, видяхме камиони. После някакъв скелет на сграда. Вдигаха хотел. Всеки ден пристигаха работници и се чуваше чукане от обекта. По едно време забръмча кофпомпа. Някой се беше настанил на най-хубавото място в къмпинга и нахално натрапваше присъствието си. Другото лято хотелът беше готов и се кичеше с името „Морско конче“. Приличаше на планинска хижа, а беше много скъп. Инвеститорът беше построил басейн, на 50 метра от морето и никога не видях някой да плува в него. Плажът пред него беше ограден за гостите на хотела, а някакво служебно лице търсеше гривничка на ръката ти, ако си харесаш място там. Оттогава спряхме да ходим на къмпинг „Юг“. Изстина ни. Изгониха ни, без да ни кажат дума.

Сега искат същото да направят в „Корал“.

Искат да осребрят всяка песъчинка

на плажа. Да сложат тарифа на изгрева, а и на залеза също. Искат всеки да си плаща за това, че е жив посред морското лято. И да не оставят едно кътче край морето без ценоразпис, все едно инвеститорите са създали вълните, и слънцето, и радостта. Искат всички да са облечени, под чадър, край басейна и с вестник в ръка. О.К., разбрах, значи искат революция. Ами тогава, да си свалим банските и да я направим!

Leave a Comment