Бригада от 28 мъже поема към манастирските маслини в Атон

Янаки Бояджиев от Пловдив разказва за живота в „Свети Георги Зограф“

Бригада от 28 мъже от Пловдив и Асеновград ще отпътува в събота,  2 ноември, към българския манастир в Света гора „Св. Георги Зограф“. Те не са туристи, а доброволна група земеделски помагачи на българските монаси в Атон. Една седмица „бригадирите“ ще берат маслини от старите гори с мощни дървета, които са собственост на нашия манастир. Води ги Янаки Бояджиев. За него лично това е четвъртото посещение на манастира и Янаки го очаква с нетърпение. Всеки път той се връща очарован от простия живот в българската старина, яките зидове на „Свети Георги Зограф“, величието на храмовете, тишината и птиците.

„Нашият манастир притежава 7000 маслинови дървета,

за които се полагат грижи. Имаме много повече, но те са подивели“, разказа Янаки. Последният път, когато той е ходил, разбрал, че монасите са „отвоювали“ от дивата гора още 1200 дървета. „Те са стари, с дълбоки корени, някои от тях и трима мъже не могат да си обхванат. Толкова са дебели стволовете им.“ Беритбата става като се разтърсват дърветата, така че плодовете им да паднат. Берачите само ги събират.

Обичайният работен ден започва със ставане в 6 часа и закуска в 6:30. Закуската е проста – чай, маслини, сирене, хляб. В 7:00 групата се качва на малко камионче, което подкарва по билото на планинския полуостров и след половин час нашата градина се появява. Тя се качва от морето нагоре. В 10:00 помагачите има кратка почивка със закуска, а в 12:00 готвен обяд. Работи се до 16:00 часа, след което по обратния маршрут групата се връща.

„Миналата година реколтата беше превъзходна и обилна, събрахме 35 тона плодове. Но тази няма да е така. Монасите ми

казаха по телефона, че маслините са малко“, обясни Янаки.

Какво правят монасите с реколтата?

„Правят много зехтин, защото готвят с него. Маслините се мачкат с преса, всичко е автоматизирано.Друга част от плодовете консервират в буркани. А част от маслините се подреждат в дълбоките изби ред плодове, ред морска сол. Когато започнат постите, тези изсушени маслини са им основната храна“, поясни доброволецът помощник на светогорските монаси.

Животът в „Свети Георги Зограф“ е дисциплиниран и прост.

Там няма вестници, телевизори, радия, интернет. Всъщност интернет има, но компютърът се ползва само от един монах, който отговаря за електронната поща и изпраща административни писма. За сметка на това обаче са налични две големи библиотеки с хиляди книги и ръкописи. Най-ценната книжнина там е „История Славянобългарска“.

Монасите стават в 3 часа за службата и се отдават на молитви до 6 часа. След това закусват и всеки се заема със задълженията си. Един от тях се грижи в кухнята, която между другото готви само постни ястия, независимо дали е период за постене или не. Единственото „блажно“, което се сервира на големи празници, е рибата. Чаша червено вино ежедневно съпътства вечерята. Към манастира няма лозя, то се доставя от България. Най-големият ден е празникът на патрона – свети Георги.

 

Друг монах е отговорен за стопанисването на манастира и църквите към него. Трети отговаря за библиотеката. Четвърти за чистотата и т.н. „В момента

в манастира има около 40 монаси, а средната им възраст е 45 години“,

обясни Янаки. Монасите най-често преди това са били послушници. Послушническият период може да продължи години, докато ученикът реши че е готов да служи като монах.

Изключително рядко обитателите на манастира пътуват към България. Обикновено те остават цял живот сред иконите и тишината на манастира и църквите му. Ако някой монах се разболее, може да бъде прехвърлен с лодка за половин час в болница в Уранополис и да се погрижат за него.

Игумен на манастира е дядо Амвросий, за когото Янаки Бояджиев с гордост отбелязва, че е роден в Пловдивския край – в село Новаково, Асеновградско.