Магданозът е силен лечител, засява се през ноември

Обича светлината, понася студа и е полезен от върха до корена

Магданозът притежава неочаквано силни качества на лечител, които могат да потвърдят тези, които са го пробвали. Често хората си казват, че природата наистина лекува с някои от растенията си, но ефектът идва бавно. И затова предпочитат да си купят синтетични лекарства. При магданоза обаче резултатът се усеща бързо особено при проблеми с бъбреците, черния дроб и пикочния мехур. В тези случаи помагат най-бързо корените на това растение, както и сокът от него.

Сортовете на магданоза са в два вариетета – кореновиден (var. tuberosum) и листовиден (var. secalinum).

Кореновидният магданоз е с дълъг и заострен корен, подобен на пащърнака, но е по-светъл от него. Вкусът му е плътен и сладък като на моркова.

Суровите корени се използват от древността.

Те действат благотворно не само при възпалителни процеси, но са и мощни имуностимулатори. Лекуват подагра, когато се настържат на ренде, накиснат в зехтин и се положат на болното място.

За пясък или камъни в бъбреците се използва отвара от 2 супени лъжици нарязани корени, сварени в половин литър вода за 15 минути. Получената смес се пие 3 пъти на ден. Тя помага и при възпаления на пикочните пътища, затруднено уриниране, смущения в стомаха и червата и натравяния. Корените от магданоз се прилагат при лечението на инфекции на уриналния тракт, защото помагат за изчистването на пикочната киселина. Те са природен диуретик и може да се използват спокойно от хора с високо кръвно налягане.

Няколко супени лъжици от корените, натопени във вино, към което са добавени и 3 лъжици мед, може да се пият от страдащите от сърдечни заболявания. Корените от магданоз се използват и за лечение на стомашни заболявания, особено при лошо храносмилане.

Ако не разполагате с магданоз от вариацията „кореновиден“, не е беда, защото по същия начин действат и корените на листовидния. Просто ще са ви нужни повече корени.

Нищо от магданоза не е за изхвърляне,

той е полезен от върха до корена. Суровият сок на растението подобрява кислородния обмен и поддържа функциите на надбъбречните желези. Не само коренът, но и целият стрък, превърнат в сок, действа при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при нефрит и други заболявания на бъбреците, подобрява зрението, намалява кръвното налягане. Външно също се прилага за лапи при лунички и петна по лицето, за компреси при циреи, отоци и ужилване от насекоми, за миене на главата срещу пърхут.

Можете да го отгледате в двора, фермата или дори в сандъче на терасата. 

След средата на този месец или в началото на декември се извършва сеитбата на предзимния магданоз. Ако изпуснете този срок, след това можете да засеете семената в края на февруари – началото на март. Той е двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни.

Първо трябва да изберете светло слънчево място за засяването му. То трябва да е с добре обработена почва, така че хем да е аерирана, хем да няма плевели. Ако сте избрали да засеете магданоза върху 10 квадратни метра, мястото предварително се наторява с 30-40 кг полуразложен оборски тор (ако не разполагате с такъв, няма проблем), 100-200 грама амониева селитра, 400-500 грама суперфосфат и 200-400 г калиев сулфат. Семената не бива да са престояли с години, защото кълняемостта им ще е намаляла. Добрите се познават по силната миризма. Те се сеят плитко, на 1-2 см дълбочина, като преди това трябва да направите лехи през 15 см разстояние една от друга. За 10 квадрата ви стигат 10 грама семена. 

Ако пък сте решили да засеете магданоза в сандъчета, технологията е същата – рохкава, обогатена с торф почва, засяване, притъпкване с ръка на браздите след полагането на семена, поливане и изнасяне на светло място. В сандъчето можете да засадите и коренища от магданоз. Трябва обаче да действате бързо, след като сте ги извадили, за да не умрат. При полагането им в пръстта, оставете 4-5 см разстояние между тях и нека да са на малко по-голяма дълбочина – към 5 см. Както и при цветята, саксиите/сандъчетата трябва да са обеззаразени и надупчени отдолу за изтичане на излишната вода.

Магданозът е студоустойчиво растение. Семената никнат и при 2 градуса над нулата, а младите поници понасят повече от минус 9 градуса С. Възрастните растения спокойно презимуват под снега.

Магданозът

издържа на засушаване, защото има силно развита коренова система.

Честото поливане през вегетацията обаче му е само от полза, защото расте по-бързо и с по-едри листа. През годината можете да ги режете 4-5 пъти.

Листата от магданоз се запазват продължително време пресни и зелени, като се поставят в полиетиленова торбичка, която се издува с въздух, завързва се отгоре плътно и се държи в хладилника. Ако са повехнали, държат се предварително 30 минути във вода със стайна температура (20 градуса С).