Да си спомним за д-р Анев, приятелят на рибарите

За Никулден вземи шаран и нека люспите му да хвърчат

Д-р Нейчо Анев няма да празнува този Никулден, нито следващите. Починал е малко преди

миналогодишния Никулден и както видях от некролога – на 41 години. На 28 ноември 2012 г.

Оттук нататък на този празник нека да изпием по една чаша вино за него. Той беше казал – мавруд.

В началото на декември 2011 г. отидох при д-р Анев в ИАРА – „Риболовен надзор“ Пловдив, за да ми разкаже  нещо за рибите, които плуват в Марица, в язовирите, за раците в езерата, за обитателите в Дунав, за океанските… За каквото си исках, за това го питах. Бяхме приятели от години, нищо, че си говорехме на „вие“. Той ми разказваше за бракониерите, които ИАРА Пловдив лови в 3 през нощта. За среднощните преследвания с моторници в язовир Пясъчник. За бракониерските мрежи, за цените им, за освободената риба, за кормораните, тази напаст. По негово искане публикувах и мобилния му телефон във вестника, за да може добросъвестните рибари да му сигнализират, когато видят бракониери. И те не го жалеха – звъняха му дори когато всичко живо спи. Веднъж стана дума и за змиорките, които можели да излязат от Марица, да пресекат няколко километра поле и да се гмурнат в първия водоем, който видят. Беше се появила такава змиорка в Пловдивско и д-р Анев знаеше всичко за нея. Рибарите винаги му разказваха, когато закачат на въдицата нещо по-различно или рекордно по тегло.

Той знаеше всичко за рибите и нямаше нужда да го чете предварително, за да го разкаже. Едва смогвах да напиша, това което говореше, защото знаеше толкова много и толкова повече отколкото е нужно за един вестникарски текст. Та той беше казал, че на Никулден трябва да вземеш шаран и докато го чистиш, люспите му да хвърчат. „Защото ако дори само една люспа се скрие между паркета, зад хладилника или печката, домът ти ще бъде щастлив“, вярваше д-р Анев. Пък аз вярвах на него. И беше допълнил, че шаранът се преглъща с чаша мавруд.

Миналата есен докато говорехме за поредната акция на ИАРА, д-р Анев каза накрая: „Аз ще отсъствам известно време. Имам здравословен проблем и няма да съм тук.“ Каза, че не е нещо сериозно. Пожелах му успех и …

След няколко месеца го набрах по мобилния телефон – беше изключен. Нищо, казах си. Когато се върне на работа, ще се обади.

Това лято позвъних в ИАРА Пловдив на служебния телефон. Вдигна някакъв мъж. Представих се и попитах за д-р Анев. Мъжът се поколеба и отговори: „Още е в болнични.“ „Как така, зачудих се. Толкова дълги болнични… Какво става?“ Мъжът отсреща обясни, че здравословният проблем се оказал по-сериозен, отколкото се предполагало. „Ще му се обадя на мобилния тогава“, предупредих непознатия по телефона. „Няма смисъл. Доколкото си спомням, д-р Анев като разбра, че ще отсъства по-дълго, го освободи.“ Зачудих се. Попитах от какво по-точно боледува д-р Анев. „Обещах му да не казвам, разберете ме“, отговори онзи отсреща. „Дано скоро да оздравее“, отвърнах. „Всички се надяваме и се молим за това“, бяха последните думи на този странен човек.

След няколко дни видях некролога при входа на ИАРА. Беше изжълтял вече. Погледнах и датата. Беше абсурдно, но факт.

„Д-р Анев почина след трансплантация на бъбрек“, обясниха тези дни колегите му. „Уж всичко мина добре, но после нещо се обърка.“

Д-р Нейчо Анев беше началник на „Риболовен надзор“ и още никой не го е заместил. Беше приятел на всички рибари и рибовъди и знаеше всичко за рибите – как се раждат, с какво се хранят, кога е любовният им период, колко кости имат, какво тегло достигат. Нямаше по-добронамерен човек от него. И ако на онзи свят има шарани, искам да го помоля да направи така, че когато златните им люспи хвърчат на Никулден, да падат из гънките на България.