Хора за еднократна употреба или изпитание на вярата

 Седмицата, преразказана от Георги Петров

Светото наше българско Православие е разпъвано на кръст напоследък. На собствения му свети символ! И на враговете си да не пожелавате да им се случи да станат тема номер 1 в  жълтеещите медии. На Светото Православие му се случи. Защото заоблилият напоследък ръбовете си и по този начин, търсещ запазване на популярността си доайен на синдикализма у нас, уважаемият д-р Тренчев съобщи чрез медиите, че малко преди да се пресели в по-добрия свят, митрополит Кирил му споделил, че е заплашван с убийство от митрополит Николай. Защото, когато дойде време да се избере нов Варненски и Великопреславски митрополит, се чу, че са купувани гласове на свещеници и на миряни с тлъсти манастирски пари. Църковниците, т.нар. Божий народ от Варненската епархия възроптаха срещу игумена на Бачковския манастир епископ Борис, очертал се като претендент номер 1 за овдовялата епархия. На всичкото това  отгоре се раздуха и гей скандал в Троянската света обител.

Не съм вярващ. Не бих се определил и като атеист.

За толкова години не можах да намеря  моите си доказателства, нито че го има Всевишния, нито че го няма. Най-вероятно  се дължи на моята недоверчивост и  на купчината още мои недостатъци. Уважавам вярата и вярващите от  всички религии във всичките им проявления. Ще дам пример с две мои колежки и приятелки на средна възраст, които много уважавам и обичам, защото са умни и добри човеци, колкото и грапав да е този израз.

Едната от тях е вцърковена от дете и според мен вярата ѝ в Бога е толкова силна, че въобще не обръща внимание на странностите на владиката, който вчера фалцетно обяви, че носи оставка в расото си  и ще я подаде, ако това ще спаси църквата. Почита си го коленопреклонно като божии наместник. Възможно е да смята, че Бог ни го е изпратил като изпитание на вярата ни. И ние сме длъжни да го търпим смирено. Другата хем  вярва в силата на кръстния знак, хем се увлича по някакви далекоизточни мистики, а основната божия заповед е :”Да нямаш други богове, освен мен!” Но аз им вярвам, както ни завеща поетът преди да бъде разстрелян, да вярваме в доброто и човека. Най-силно вярвам на нашия български пророк от потопеното във водите на язовир „Огоста” село Калиманица Йордан Радичков. Той казва, че  можеш да вярваш, че има бог, можеш и да не вярваш, но препоръчва да живеем така, все едно, че го има. Това според мен е приложимият етичен  императив на нашето време.

Православието обаче не може да бъде леко подминавано,

защото то е в основата на нашата култура. А християнството въобще е в основата на по-голямата част от световната култура. Но никога  не бих се съгласил с тези, които твърдят, че ако се въведе вероучение на децата в училището, междуличностните ни и обществени  отношения ще достигнат  етични висоти.

Етиката в християнския свят е най-силно повлияна от Десетте божи заповеди, но отдавна ги е доразвила, задълбочила и надвишила. Помислете си какъв би бил аналогът на вероучението в обучението по физика? Огромна ябълкова градина и под всяко дърво седи едно учениче и чака да падне ябълка, да го удари  по главата и то да извика „Еврика!”. Всъщност „Еврика” е крещял не Нютон, а Архимед, като е тичал гол по улиците, защото във ваната си е  открил Закона на Архимед и от нетърпение да го съобщи нямал време да се облече. Пак става дума за физика, но от съвсем житейска гледна точка мога да си представя каква радост биха изпитали дечицата от проиграването на този Архимедов експеримент с учебна цел. Особено  ако времето е по-топличко.

И не мога да си представя как примерно ще ги заинтригува началото на Светото Евангелие от Матея: ”Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му…”

Цитирам, но признавам, че не познавам църковните дела и не съм сведущ по проблемите на  богословието. Позволявам си тези редове, защото повечето от тези, които разпъват на кръст православната ни църква напоследък, са още по-несведущи.  

Ще дам пример с уважавания журналист Сашо Диков,

който с възрастта достигна звездните си висоти. Той покани на разговор отец Силвестър от Сливенската епархия. Вероятно защото отец Силвестър се очерта като най-твърдолинейния  свещеник и горещ  защитник на Православната вяра и е баща на 9 деца  на 44-годишна възраст. В най-общи линии въпросът на г-н Диков се свеждаше до това, защо отчето, ортодоксален хардлайнер, още не хвърлило расото, като вижда какви безобразия стават в църквата. Отговорът на отчето всъщност  беше питане защо маститият журналист води с него диалог като по време на мач в жълто-лаладжийски тон. Отче Силвестре, може би точно за това си качество г-н Диков е най-търсеният журналист  в нашето изоглавено време.

Всъщност най-конфузната ситуация се получи, когато журналистът попита свещеника той от бялото или от черното духовенство е. Аз съм с жена, отговори свещеника, което трябваше да значи, че е от бялото духовенство. Този  отговор на свещеника  обаче бе изтълкуван от журналиста точно обратно. Към черното духовенство в Православието, г-н Диков, принадлежат  далите обет за безбрачие монаси и всички по-горни степни  в йерархията на клира, които по канон произлизат от монашеството. Бяхте длъжен да се подготвите за този разговор най-вече от уважение към публиката и защото…

Да сбъркате бяло и черно духовенства,

когато темата е  по проблемите  в православната църква, е все едно да сбъркате северните и алпийските дисциплини в ски спорта, от където тръгна вашата кариера. Не се дразнете, че някой, който е никой, ви прави тази аналогия, пред истината всички сме равни.

Нещата се уравновесиха донякъде, когато твърдолинейното отче показа непростимо непознаване на проблема, когато съвсем демонстративно изтъкна  хомофобията си. Според него един гей (сливенският поп използва думата педераст) не може да бъде вярващ християнин, той е лицемер. Най-вероятно защото  в Светото писание твърдо се отрича и укорява мъжеложството. Отец Силвестър дори напомни на г-н Диков, че когато е разговарял с доказания хомосексуалист и бивш депутат  Владимир  Кузов, е казал, че не е преминал  на другия бряг, само защото е селско момче. И след това май двамата се разбраха. Защото и за двамата хомосексуализмът продължава да бъде приумица на разглезени мъже.

Господа, науката е на друго мнение. Има научно обосновани твъдения, че с малки изключения процесите, предизвикващи хомосексуалността на един  човешки индивид, започват  малко след зачеването му. Затова хомофобията, преминала през най-жестоките опити да бъдат връщани в правия път хомосексуалните, днес се отрича масово.

Призивите за  толерантност към сексуално различните не са нечия приумица.

Дали е правилно или не, но те намират място и в законодателството на много страни по света. На вас двамата, като особено популярни личности, не ви е простено да не знаете това. Това ваше невежество е и обществено опасно, защото насърчава бръснатите глави и въобще всички фашизоиди.

Истина е, че и католическият християнски свят е разпънат на кръста на  острата противоречивост на нашето съвремие. И там църквата гъмжи от нехристиянски проявления  на клира. Не е случайно, че в коментарите за  опорочените избори за Варненски митрополит извиква като аналог времето на Борджиите. На Престола на Свети Петър от край време не са чужди корупцията  и развратът. Но през тази седмица папа Франциск отправи към  човечеството свое  Апостолическо обръщение, остро осъждащо потресаващата дехуманизация на нашия свят.

„Човешките същества днес сами са се превърнали  в потребителски стоки, които първо се използват, а след това се изхвърлят”, казва папа Франциск.

Необичайният за Ватикана със скромността си Свети отец по стародавен папски обичай остави самият Господ Бог да отсъди чий е грехът за превръщането на огромната част от човечеството в  хора за еднократна употреба. На изхвърляните или  на изхвърлящите ги? Ако са заедно грешни, това  е разложение. Според мен, несведущия в религиозните дела, са разпънати на кръст и вярата, и надеждата, и въобще християнската  ни цивилизация.

Още от автора: Кой друса клона на властта според Ицко

В селата не знаят утре какво ще ядат

 По-далеч от амбразурата, деца

Седмицата, преразказана от Георги Петров (За остатъците от метаболизма на демокрацията)

Седмицата … Не, не се копае с кирка народната свяст,

 Какво стана с кобилата, която умря лани, На ужким и усмихнати като за пред  камера … (всички)