В задния двор на иначе неизбежната демокрация
Седмицата, преразказана от Георги Петров
Обнадеждаващата новина на седмицата дойде от Горна Оряховица. Където българинът Цанко Цанев е ремонтирал изоставените градски хали и е направил от тях хипермаркет, в който се продават само български хранителни стоки. Идеята му и нейното осъществяване, както става ясно, нямат нищо общо с наскоро съобщените намерения на чиновниците от родните ни министерства да организират правенето на такива хипермаркети. Горко на тези, които още очакват в родината ни да настъпят някакви подобрения, благодарение на чиновниците. Моля понятието чиновници да се разбира в оня широк смисъл, който позволява към чиновническото съсловие да бъдат причислени и българските депутати.
Най-пикантната новина на седмицата дойде от плажа Варадеро
в Република Куба. Някои разпространи в мрежата снимки на големия като амбиции български националист г-н Волен Сидеров по плажни гащета. После телевизиите пощръкляха, обидени най-вероятно от това, че г-н Сидеров не е обявил предварително намерението си да посети Острова на свободата, за да могат и те да изпратят придружаващи го екипи. И се заядоха, да прощават, съвсем първично. Какви пари харчехте по любимите на Хемингуей места? Какви точно места посетихте? Каква е причината за това ви посещение? Официално ли е то или напротив? Както се пита обикновено в телевизиите, без отговорите да са от някакво особено значение за питащите. За тях е важно да питат, така както те са си решили, че е професионално да се пита, да се заравят до кръста в темата, както го прави обожествения в египетската митология бръмбар Скарабей в купчинките, които обикновено остават след едрия рогат добитък.
Не бръчкайте нос от навиците на свещения бърмбар, въпреки тези му навици Скарабей е наистина обожествяван в Древния Египет. Отъждествяван е със слънцето, изобразяван е как държи между подобните си на антенки пипалца изгряващото слънце, а слънцето е още по-знаково във въпросната митология.
Но да се върнем на слънчевия воаяж на г-н Сидеров и компания в слънчевата половина на Земното кълбо.В някога братска Куба! Преторианците на големия ни като амбиции националист казаха на ТВ скарабеите, че са отишли на Варадеро, за да проучат генезиса на колониализма. Толкоз!
Който не вярва във версията, е родоотстъпник. И
няма сетива за очевадните амбиции на турския премиер Ердоган
и неговият външен министър Давутоглу да възстановят Османската империя и да ни заграбят отново Кърджалийско и Лудогорието. Нали и това беше една от гадните новини на седмицата, изявлението на Ердоган, че Тракия е люлка на тяхната… Майната му на Ердоган, най-вероятно тези му изблици са опит да се измъкне във вътрешно политически план от якото си овъртолване в субстанциите, където обичат да се свират бръмбарите.
Хвала на г-н Цанко Цанев, че събра кураж да тръгне срещу чуждите търговски вериги, които завладяха нашия пазар, изгониха от него българските стоки и го отвориха за чуждите, т.е. техните. Този човек трябва да бъде подкрепен и примерът му да бъде последван. Хайде да ги видим сега патриотите в икономиката и политиката ни.
Лично аз не вярвам, че ги има, че могат да бъдат полезни на род и родина.
Да вземем примера със субсидиите за политическите партии.
Напънала се планината, та родила мишка, казва народният ни умотворител. Всички халогъзници в нашата политика от години бръщолевят, че рахитичният ни бюджет отделя излишно много пари, за да субсидира политическите партии. Когато дойде времето да се вземе парламентарно решение по този проблем, се сплотиха като едновременно заплашени от наказание престъпници и намалиха субсидията си само с едно левче на глас. Вместо 12 лева, сега ще си дават по 11 лева на глас.
В нашите сиромашки очи партиите получават колосални суми. Примерно партията на г-н Сидеров получава от бюджета между милион и половина и два. Партията на г-н Местан между три и четири и т.н., до много по-големите парички на ГЕРБ и БСП. От този биберон сучат и извънпарламентарните, стига да са стигнали заветния 1 процент. Тези парички са изцяло в ръцете на партийните лидери, вятър и мъгла са твърденията, че са под надзора на Сметната палата. Нали, за да станеш шеф на Сметната палата, преди това трябва да си се правил на партиен активист. Разчита се, че по харченето на субсидиите ще се прилага вътрешнопартиен контрол.
Нали можете да си представите как някой в Атака „ще контролира“ г-н Сидеров, пак примерно. А самият той е достатъчно умен и обигран, за да докаже, че посещението му в Куба и въобще посещенията му навсякъде по света, са жизнено необходими, както за неговата партия, така и въобще за политическия живот на България.
Нека се опитаме на надникнем
в задния двор на иначе неизбежната за демокрацията многопартийна система.
Нека го направим, без да се правим на излишно толерантни и коректни и назоваваме нещата с истинските им имена. Навсякъде по света политическите партии от целия спектър оформят около себе си затворени, дори капсулирани общества. Връзките им с народа, който те предпочитат да наричат електорат, са сило опосредствани. Редовите партийни членове и искрени симпатизанти на партиите са многократно по-малко от броя на гражданите, който на всички избори определят избирателната активност, т. е. правят си труда да отидат да урните. Много малко, ако изобщо ги има, са хората, които съвсем безкористно се занимават с политика.
Лидерът на партията обикновено отдавна се отделил от земята, защото е заобиколен от съратници и сътрудници, които непрекъснато го ласкаят, иначе оставането им в обкръжението е силно под въпрос. А те са решили, че това им присъствие точно в това обкръжение е важно за кариерата им. Ласкаят лидера на партията и лидерите на различните по степен структури на партията, които също са заобиколени от ласкаещи ги сътрудници и съратници.
На т.нар. срещи с избиратели, с които основно се оправдава харченето на партийните субсидии, присъстват ласкателите от различните йерархични нива и канадат-ласкателите, прикрити под името партийни активи. Тук-там, като изключнието, което потвърждава правилото, присъстват я някой спонтанен активист, я някой фанатизирал се поддръжник на идеята, обявена като знаме на партията. На всичките тези хора им е пределно ясно какво става всъщност и като какво ставащото трябва да се предствя пред обществеността.
Те са колаборанти.
Тук е нужно да си припомним, че етимологията на думите колаборация и колаборанти тръгва от престъпния свят на древността. Най-напред колаборанти са наричани лицата, които са били заедно освобождавани от затвора. При това положение има ли някакъв начин участието в политическия живот да бъде без някаква меркантилна цел? Моля за извинение тези наши съграждани и сънародници, които участват в партийните мероприятия, мотивирани от искрената си привързаност към идеята. Моето мнение, е че те не, но някой осребрява тяхната искреност. Дано да не съм прав.
Е, г-н Сидеров, понеже е такъв по характер, харчи пищно и показно партийната субсидия, паричките, които партията му и той като баща и настойник на тази партия, са заработили, без да нарушават законите на страната. Другите партии и техните лидери ги харчат по техния си начин. Ние, скарабеите, ровим в навоняващата материя с амбицията да стигнем до някакъв общочовешки морал, ама надали някога ще успеем. Затворените общности имат свой общностен морал, който много малко, ако не и никак, се влияе от общочовешкия морал.
Прибавихме и депутатите към чиновниците, защото последните са класическият пример за затворена общност. Жизненоважният, екзистенциалният интерес на тази общност е на всяка цена статуквото да бъде запазено. Промяната му, дори и тя да значи светла бъднина за човечеството, поставя под силно съмнение житейската позиция на чиновника.
Някъде след 70-те години на миналия век у нас бяха преведени
Законите на Паркинсон и Законът на Питър.
Тогава се твърдеше, че те са приложими само в буржоазните общества, докато нашето социалистическото общество е имунизирано против явленията, които те обясняват.
Първият закон на Паркинсон гласи: ”Работата се разраства до запълване на наличното време” и обяснява защо по правило чиновниците безделничат срещу прилично възнаграждение.
Вторият му закон гласи: ”Разходите се вдигат, за да запълнят приходите” и обяснява защо всички видове бюджети – държавният, общинските и на държавните и общински организации, винаги са в дефицит.
„Ако има начин да се забави вземането на важно решение, чиновникът винаги ще го намери”, гласи Петият закон на Паркинсон и обяснява същността на бюрокрацията.
Нали не се съмнявате, че тези закони си действаха и в т.нар. ни социалистическо общество. Намерете ги и ги почетете, ако ви е любопитна темата. Макар и формулирани в силно ироничен тон, са много актуални и днес, когато партийните елити и партийните активи са се превърнали в най-регресивни чиновнически общности.
Законът на Лоранс Джордан Питър пък гласи:”В една йерахия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност”. Класическият му пример е с офицер, който прави блестяща кариера с изключително кадърните си участия във военни операции, за които е многократно награждаван. На базата на тези му успехи е издигнат на дипламатическа дължност. Където се проваля катастрофално, защото се отнася с дипломатите, както с войниците си на фронта. Според Питър достигналите нивото си на некомпетентност може и да преживяват лично поражението си, но не са толкова опасни за обществото, защото в обществото
работата се върши по начало от още недостигналите нивото си на некомпетентност.
Г-н Бойко Борисов достигна това ниво, без да го съзнава.
Осъзнато или не до там, г-н Станишев се опитва да забави процесите на стареене в политическата си кариера.
Г-н Волен Сидеров е значително по-начетен и притежава значително по-изострен усет към политическата констилация. Той е наясно, че върхът е отдавна превален. Това, което той прави, може да се сравни с така обичаните от американците ергенски партита, където преди да надене брачния хомот, младоженецът се пренасища до повръщане с удоволствията на волния ергенски живот. Или още по-точно, разгулът на партийния лидер Сидеров много прилича на опитващото се да смекчи с разкоша си усещането за неизбежния край изпълнение на последното желание на осъдения на смърт. В случая политическа.
Имам приятел от младежките години в Тернополска област на Украйна. Не беше ми се обаждал повече от четвърт век. Изнамерил ме и тази седмица ме попита дали аз, семейството ми, съгражданите ми и въобще народът ни, живеем по-добре след като държавата ни е станала член на ЕС. Отговорих му, че има хора, които живеят по-добре и че аз дори познавам един-двама от тях лично. Че се заговори, че Русия иска да закупи знаковата сграда на ЦУМ в София и да направи от нея Музей на православието, също му казах. Казах му още, че на 200 метра от дома ми „Газпром” обзавежда и разкрасява в своите цветове и запазени знаци бензиностанция от веригата бензиностанции, които наскоро закупи от „Шел”. Ако имаме следващ разговор, ще му се похваля и с почина на г-н Цанко Цанев от Горна Оряховица.
Още от автора: Хора за еднократна употреба или изпитание на вярата