В НАП-Пловдив пак мирише, лошо мирише

Човекът, с чиито подпис държавата беше ужилена с 9 милиона лева, пак е данъчен директор
Николай Брънчев е доволен от решението на съда по аферата „Младо вино“. Доволен от какво?
темида

ВКС оправда участниците в аферата „Младо вино“

Хайде да се възмутим! Върховният касационен съд реши, че няма виновни в аферата „Младо вино“. Съдиите казаха: Да, държавата може да е олеквала с 9 милиона лева, прибрани чрез престъпни схеми с ДДС. Да, парите сигурно са отишли в частни сметки на Британските Виржински острови или другаде. Но, не, това не е станало по начин, заради който съдиите да раздадат присъди.

И те са прави. Може да се възмущавате колкото си искате, но съдиите в този случай са прави, дори и седнали.

Аферата „Младо вино“ гръмна в края на 2008 година. Беше разследване на ДАНС, а не на НАП. Един ден през ноември всички медии в страната имаха топ новина: Собственикът на Винпром Брезово и негови приближени са източили държавата с близо 9 милиона лева изтеглено ДДС. Чрез фиктивни сделки няколко фирми са си прехвърляли имоти. Един и същ имот първо е струвал 220 000 лева, после е продаван на по-висока цена, а накрая покупката е била за 4.3 милиона лева. След всяка сделка, авторите на схемата са искали възстановяване на ДДС. Размерът на данъка е растял с цената на имота, а държавата го е превеждала на фирмите. Няколко имота са се разигравали между играчите като топка, а след всяка сделка те са ставала все по-богати. И така, докато не натрупали 8 882 683 лева. И докато ДАНС не спря подаването.

Съдиите от ВКС обясняват решението си по следния начин: Имотните сделки са изповядвани пред нотариус и в този смисъл са законни. Всички такси за тях са платени. Счетоводствата на фирмите в схемата надлежно са описали в балансите цените. Не е нарушен нито един закон.

Преди върховния съдия Румен Петров да реши оправдателна присъда, същото направиха и съдиите в териториалните съдилища. И мотивите им бяха същите.

Обаче, съдията Петров казва още нещо:  „И не на последно място, самото подаване на справка декларация в НАП не води до автоматичното възстановяване на ДДС. Данъчните органи, както са възстановили данъка, така са могли и да откажат това.“

С други думи, неговият въпрос е защо данъчните са проспали тази въртележка? Възможно ли е да въобще да се проспят толкова милиони ДДС? Нямат ли система за наблюдение, контрол и анализи? След като имат, как така са изпуснали полезния ход да спрат ужилването на държавата тогава, когато е било възможно, лесно и доказуемо? Сега, след като никой не знае къде се намират тези пари, а който знае никога няма да каже, прокурорите искат наказания. Наказание за какво? Че някой е платил на друг 4.3 милиона за кланица? Кой закон казва, че свръхцената е незаконно нещо? … Това се чете между редовете  в горния цитат. Върховният съдия все пак не се загръща с чаршаф, а с тога.

Решението на ВКС връща към разследването на ДАНС. А то е установило, че НАП-Пловдив е била потънала в дрямка по време на тази афера. Спяла е, но не съвсем. Какви са правилата на данъчните, когато се изисква възстановяване на ДДС в необичайно голям размер?

Те гласят следното:  когато данъкът, който подлежи за възстановяване, е по-висок от 100 000 лева, се изисква подписа на териториалния данъчен директор или на неговия заместник. ДАНС установила, че инспекторите са спазили този ред. Представяли са актовете за възстановяване на ДДС на данъчния директор. Установили още, че тези документи му са се носели на ръка, вместо със служебна поща, каквато е практиката. И странно, директорът веднага ги е разписвал. Нито веднъж се се разпоредил да бъде извършена ревизия на фирмите, замесени в аферата „Младо вино“. Сумите били големи, по-големи, огромни, но … ревизии нямало.

Николай Брънчев

Николай Брънчев

Освен това от Държавната агенция за национална сигурност си задали въпроса защо при законен срок от 45 дни за възстановяване на ДДС, при тези сделки срокът бил скъсен на 3 дни. Откъде се появява тази данъчна услужливост? Под чия протекция са фирмите, създали схемата?

През периода 2007-2008 г., когато 9-те милиона държавни пари са отпътували безвизово от България по света, данъчен директор в Пловдив е бил Николай Брънчев. Неговата ръка е тази, която леко е разписвала актовете за възстановяване на ДДС. Именно той не се е сетил да се разпореди за ревизия. Точно на него са му носили документите на ръка, за да се ускори процедурата.

Директорът Брънчев не сподели съдбата на 7-те данъчни директори, които „изхвърчаха“ заради случая от НАП-Пловдив. Остана на стола си, но не за дълго. Девет месеца по-късно – през август 2009 г., Симеон Дянков пристигна в Пловдив, и го уволни. „Уволни“ не е точната дума. Брънчев напусна НАП по „взаимно съгласие“, заедно с Георги Търновалийски – регионалният директор, за когото се знаеше, че е човек на Георги Гергов.

Три години по-късно Николай Брънчев отново е териториален директор на НАП-Пловдив. Възстановен е с две поредни съдебни решения на Върховния административен съд. Първият път съдът го връща, защото не е спазена процедурата при напускането му. Според нея е трябвало или той да напише молба за освобождаване от поста, или главният данъчен директор Красимир Стефанов да изготви мотивирано предложение за освобождаване на служителя. Тъй като не е изпълнено нито едното, нито другото, съдиите връщат Брънчев на поста и заедно със солидно парично обезщетение. Стефанов го назначава за един ден и веднага го освобождава, този път с мотивирано предложение. Го гласи, че НАП е с променена структура, а за поста териториален директор е имало конкурс, в който Николай Брънчев не е участвал, а още по-малко спечелил.  Жилавият данъчен завежда второ дело, в което оспорва мотивите. ВАС за втори път го възстановява с обосновката, че изискванията за поста териториален директор не са променени заради новата структура.

В края на септември Красимир Стефанов отново назначи стария нов директор, който този път направо залепна за стола. Данъчни казват, че го намиратат за непроменен – все така некомпетентен, все така залутан, когато трябва да взима решения, все така безпомощен. Журналистите обаче забелязаха нещо по-различно в него – г-н Брънчев изпитва потрес от професията им и когато види журналист в НАП, погледът му става опасно изнервен, първичен и обиден.

Leave a Comment