4 февруари: Първанов и Добрев връщат мандата за съставяне на правителство
На 4 февруари 1997 г. председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на Правителство на България, признавайки провала на управлението си.
В периода януари и началото на февруари 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на 1 долар от 500 достига до 3000 лв.
Добрев и Първанов отиват в президентството, където ги приема новоизбраният за държавен глава Петър Стоянов ги приема. Очаква се Добрев и Първанов да му връчат състава на новия кабинет, те обаче връщат мандата.
В периода 21-23 декември 1996 г. БСП провежда извънреден – XLIV конгрес. Още в началото Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителство, ръководено от него. Делегатите на конгреса избират за нов председател на Българската социалистическа партия дотогавашният ѝ заместник-председател Георги Първанов. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание 37-то Народно събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов.
На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има Българската социалистическа партия, отлага гласуването на предложената от Съюза на демократичните сили (СДС) „Декларация за национално спасение” от „националната катастрофа”. На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж. Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват и преследват демонстрантите.
На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов, който е встъпил в длъжност само шест дни по-рано, връчва на БСП мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията на Република България той е задължен да направи.
На 4 февруари покойният Николай Добрев като кандидат-премиер и Георги Първанов като лидер на БСП отиват в президенството, за да връчат състава на новия кабинет. Двамата носят само една папка – с имената на новите министри. Пред Петър Стоянов, президент само от дни, има две възможности – или да я внесе в парламента и да се състави кабинет – нещо, което е вероятно предвид мнозинството на социалистите, или да откаже и на „ръба” на Конституцията да свика Консултативен съвет.
В светлината на всекидневните многохилядни протести и блокади Петър Стоянов отказва да връчи мандата. Така нарушава Конституцията, но спасява България от гражданска война. По-рано – на 10 януари, протестиращи срещу правителството в оставка на Жан Виденов нападат парламента. В резултат на натиска от улицата, БСП се отказва да състави правителство и Николай Добрев връща мандата на президента Стоянов.
Така на 12 февруари президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от Стефан Софиянски (тогава кмет на София), разпуска 37-то Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април с.г. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България.
На последвалите парламентарни избори абсолютно мнозинство с 52,26% и 137 депутатски мандати (от общо 240) печелят Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП)). Втора остава Демократичната левица (Българска социалистическа партия (БСП) и „ПК Екогласност”) с 22,07% и 58 мандата.
На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движение за права и свободи (ДПС), Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация Царство България) със 7,6% и 19 мандата, а на четвърто – Евролевицата с 5,5% и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е Български бизнес блок (БББ) – с 4,93% и 12 мандата.
На 21 май 1997 г. 38-то Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на СДС Иван Костов.