Майстор разказва как се режат лозя, за да родят над 2 тона през есента

Към най-интелигентните растения трябва да се подхожда с любов, благодарност и разбиране, е магическата формула на фермерът от Брестовица Георги Павлов

Лозарите хванаха ножиците и се завъртяха при редовете. Правилото е първо да се направи резитба на винените сортове, които са по-издържливи на студ, ако евентуално температурите рязко паднат. Десертните се подхващат през март. Вместо да четем дебелите книги, от АгроПловдив.БГ решихме да отидем на място при лозарите и да видим как се справят.

Къде-къде – разбира се, в Брестовица. А при кого? Естествено – при най-личния лозар. Той е Георги Павлов и отглежда десертни лозя. Разбира и от винени сортове. Усеща лозите, а освен това е сигурен, че те са най-интелигентните растения на земята. Последното твърдение ни обърка. „Защо мислите така“, го попитахме. А той се усмихна и каза, че читателите няма да го разберат. След като го уверихме, че нашите читатели имат усет за истината, той склони да обясни. Какво – след като разкажем за резитбата. Но преди това:

Древната технология на отглеждане на лозята започва със загрибване

Всяка есен през ноември Георги Павлов загрибва лозови пръчки. Избира две от кютук. Те са едногодишни, не са плододавали, тепърва на другата година им предстои. Пръчките са долу при дънера и са направили през годината по над 15 очи, тоест, дълги са. Тъй като лозето на Георги е голямо, той хваща работници, които зариват пръчките в земята. Затрупват ги с поне една мъжка педя пръст. Така лозите презимуват и така Георги ги предпазва от опасността от измръзване при драстично студена зима, каквато беше 2011/2012 г.

По този начин са отглеждали лозите древните траки, а после и древните прабългари. Това е запомнил Георги от дядо си. А по-късно прочел и разбрал, че техниката идва от преди новата ера. Тя е описана по приказен начин. Древните са вярвали, че земята е поела топлината и любовта на слънцето през знойните дни, а когато в нея презимуват пръчките на лозята, тя ги отдава на тях. С вярата, че пръчките ще поемат слънчевата енергия от земята, някогашните лозари са ги загрибвали. Така прави в по-новото време и Георги.

Кога се прави резитбата

Някога се е знаело, че резитбата започва на Благовец, Благовещение, когато „слънцето забива 40 огнени шиша в земята“. Георги обаче знае, че Благовец е много далеч – на 25 март, а при тазгодишната топла зима не бива да се чака дотогава. Освен това лозето му е голямо и резитбата не приключва бързо. Затова ще започне в началото на март. Специално за нас обаче той отгриба една лоза и обясни:

Зарязването става от средата на лозето, а резитбата започва с обръщане на Изток. С благодарност за добрата реколта досега и с вяра, че и тази година ще е плодородна.

Преди това лозите се отгрибват първо частично с плуг, за да може, ако завалят дъждове, загрибаните пръчки да не подгизнат, а водата да се свлича в реда. После напълно се вадят от пръстта.

Работа с ножиците

Всички пръчки, които са кютука се режат на чепове с две очи, за да може през годината от тях да избият нови пръчки. Те ще са общо 4, а от тях лозарят ще избере двете най-силни и ще ги зарови в земята – в противоположни посоки, за да родят на следващата година. Така през зимно-пролетната резитба се отстраняват всички стари леторасти с изключение на тези, които са били зарити в земята. Презимувалите в почвата лозови вейки се режат след края на 12-то око. След това се увиват по тела на конструкцията в противоположни посоки. Тоест във формировка двоен Гюйо. Лозето на Георги има общо по три двойки телове. Идеята за двойната тел е да не си пречат клоните на две съседни лози и всяка да се развива на собствена опора.

Десет пъти режи – веднъж бери

След първата резитба работата по лозето продължава. Не става въпрос за торене, пръскане, поливане и копане, а за резитби. Още десет пъти Георги реже и подкастря лозята през лятото, за да разреди филизите и листата, така че болестите да са по-малко, чепките да се огряват по-добре, а вятърът да стига до тях.

След цъфтежа се извършва и важната практика – прореждане на ресите. Лозата е бързала да роди, но добрият стопанин знае, че за да стане гроздето едро, а чепките силни, трябва да остави 8-9 реси, не повече. Останалите се бутат, тоест – режат. Така е при сортовете на Георги.

Най-интелигентното растение

„Дори и тежко да ти е на душата – грижи се за лозата, и тя непременно ще ти се отблагодари и зарадва“, е девизът на

лозаря от Брестовица. Той вярва, че растението възприема всяка дума и чувство. Нещо повече. Ако благодариш на една от лозите, тя ще предаде нататък. Всичките хиляди лози в стопанството ще знаят, че човекът ги цени, благодари им, вярва в тях и ги обича. Положителното отношение към лозата е най-важната грижа, която един човек може да приложи, сигурен е Георги. Той казва, че досега – вече 10 и повече години, гроздето във фермата му е толкова добро, че не търси търговци, а те сами идват при него. А добивът надхвърля с много 2 тона от декар.

Георги Павлов не пропуска и възможността да си направи вино от винените сортове в селото. Покрай виното, той е измислил и още някои мъдрости. Те гласят: „Да правиш вино е изкуство. Да пиеш вино е талант. Но да разбереш посланието, което то ти носи, е дарба.“