Слънчогледът се сее сега, но не след тютюн и зеленчуци

Най-разпространената у нас маслодайна култура се използва от пчелари, животновъди, в хранително-вкусовата индустрия и за производство на етилов спирт

 В края на март се засява слънчогледът. Той има най-голям дял в търговията в кръг „Зърно“ на Софийска стокова борса (55.7%). През мината година по това време световните борсови цени на маслодайния слънчоглед бяха около 600 долара/тон, но към декември те бяха коригирани надолу и станаха между 350 и 450 долара. В момента реколта 2013 се търгува между 530 и 620 лева/тон на Пловдивска и Софийска стокови борси. За оптимистите, които ще отглеждат маслодаен слънчоглед тази година, потърсихме доц. д-р Танко Колев от Аграрния университет. Той ни предостави своя разработка за отглеждане на културата, която публикуваме със съкращения тук. \

Доц. д-р Танко Колев, Аграрен Университет, Пловдив

В България слънчогледът заема първо място по значение от маслодайните култури с площ за 2011 година- 7 471 312 декара и производство на 1 439 702 тона семена. Слънчогледът е една от високобелтъчните култури. Поради това в редица страни му се отделя значително място за решаването на белтъчния проблем в животновъдството. Овършаните пити се използват за фураж, а прибран като зелена маса към края на цъфтежа се използва за приготвяне на силажи. Освен това слънчогледът е и ценна медоносна  култура.

Високата биологична активност на маслото се дължи и на съдържанието на витамините А, D, E, K и фосфатидни фракции.

Белтъчините в семената съдържат аминокиселините лизин, метионин и триптофан.

Употребата на слънчогледово масло понижава холестерина в кръвта и засилва обмяната на веществата в човешкия организъм.

След извличане на маслото, като странични продукти, се получават кюспе и шрот, богати на протеин (35-40 %), мазнини (2-12 %) и  аминокиселини. По хранителна стойност 1 kg кюспе се равнява на 1,09 kg овес, а 1 kg шрот – на 1,02 kg овес.

Кюспето и шротът са отличен концентриран фураж, особено за преживните  селскостопански животни.

За фуражни цели се използват и овършаните пити, тъй като 1 kg от тях е с хранителна стойност 0,8 кръмни единици. Съдържат до 12-13 % белтъчини и до 20 % пектин.

От слънчогледовите шлюпки се получават етилов спирт, фуражни дрожди и фурфурол.

Той е добър предшественик за зимните житни култури

Съвременните хибриди притежават значителни предимства пред директните сортове и бързо намират разпространение във всички страни, където се отглежда слънчоглед. Усилената научно- изследователска работа и постигнатите резултати в ДЗИ, край гр. Генерал Тошево, позволиха на България да стане една от водещите страни в Европа в селекцията на слънчогледа. Новите хибриди притежават ценни стопански и биологични качества.

Най- отглежданите сортове и хибриди слънчоглед в България са Армада, Бароло, Афродита, Белла, Електра, Ема, Галаксия  и мнуго други, които могат да се видят на електронната страница на ИАСАС. Те са продукт, както на много добрата селекционна работа на колегите от ДЗИ – Ген.Тошево, така и на редица реномирани европейски фирми, които работят активно на територията на Република България.

Ботаническа характеристика

Коренова система. Тя е съставена от силно развит централен вретеновиден корен, който достига до 2,6 m и повече дълбочина и много добре развити странични разклонения. Тези от тях, които се намират близо до повърхността на почвата, отначало се развиват радиално на 20-30 cm, след което се насочват надолу и се разклоняват. Останалите се разполагат само радиално. След летни валежи или след поливка в горния влажен почвен слой се образуват множество активни адвентивни корени, които растенията използват за подобряване хранителния си режим.

Основната част от кореновата система е разположена в почвения слой на дълбочина до 30 cm.

Стъбло. То е грубо, грапаво, покрито с остри власинки, правостоящо, разклоняващо се или не, вдървесинено. Изпълнено е с гъбест паренхим. Достига 2,0- 2,5 m височина при маслодайните сортове и хибриди и до 4 m и повече при фуражните. В горната си част се извива в различна степен, поради което съцветието след узряване може да заеме различно положение.

Листа. Състоят се от листна дръжка и листна петура. Те са едри, с овалносърцевидна форма, заострен връх и назъбена периферия. Покрити са с груби трихоми.

Първите 2- 4 двойки листа са срещуположни, а следващите – спираловидно разположени по стъблото. На цвят са зелени. При някои форми са с виолетова окраска.

Сортовете и хибридите с по- къса вегетация формират по 15-25 листа, а къснозрелите – по 30- 35 броя.

Листната повърхност на едно растение достига от 0,3 до 0,6 m² в зависимост от условията на отглеждане.

Съцветие. Образува се на върха на стъблото и на неговите разклонения и се нарича кошничка или пита. Представлява кръгъл, плосък, изпъкнал или вдлъбнат диск с диаметър 10- 25 cm (при маслодайните сортове и хибриди) и до 40 cm (при сортовете за ядене).  По периферията и се намират няколко реда видоизменени прицветни листа със заострени върхове, наречени обвивни.

Цветовете са два вида- езичести (60- 90 броя), които обикновено са безплодни, рядко женски, с яркожълти венечни листа и са разположени по периферията в един ред. Тръбестите цветове (600-1200 и повече броя) са актиноморфни, двуполови, наредени в концентрични кръгове. Поместени са в тризъби трицветници. Съставени са от 2 редуцирани чашелистчета, 5 сраснали помежду си под формата на тръбичка светложълти до тъмнооранжеви венчелистчета и 5 тичинки, със свободни дръжки но със сраснали прашници в тръбичка, където се изсипва прашеца след узряване.

Прашецът е жълт, едър, грапав и трудно се разнася от вятъра. Опрашването е кръстосано, главно ентомофилно. Плодникът е едногнезден, долен, с двуделно близълце.

Плод. Плодът на слънчогледа е семка (акен) с удълженояйцевидна форма и заострен край. Съставен е от шлюпка (вдървесинен околоплодник) и ядка. Шлюпката може да бъде бяла, сива, черна или пъстра. Относителният и дял спрямо общата маса на плода варира от 20 до 56 % (при маслодайните сортове и хибриди-  20-32 %).

При съвременните сортове и хибриди между  корковата и склеренхимната тъкан се формира твърд черен пласт, наречен панцерен (фитомеланов), съставен главно от въглеводороди (76 %), неразтворим във вода, киселини и основи, предпазващ ядката от слънчогледовия молец.

Масата на 1000 семена варира от 40 до 140 g.

Ядка. Съставена е от зародиш с два семедела, коренче и тънка обвивка. При поникване на семената семеделите се изнасят над повърхността на почвата. Районираните у нас сортове и хибриди съдържат 43-48 % масло  в семената и  60-65 %  в ядките.

Систематика, сортове

Слънчогледът се отнася към сем. Сложноцветни-Asteraceae = Compositae, род Helianthus. Полиморфен род, обединяващ 108 вида. Като културни полски растения се отглеждат само 2 от тях – H. annuus L. (едногодишен) и H. tuberosus- топинанбур (многогодишен).

Видът H. annuus L. е сборен вид, включващ двата самостоятелни вида H. cultus Wenzl. (културен) и H. ruderalis Wenzl. (диворастящ).

Към H. cultus Wenzl. принадлежат двата подвида ssp. sativus (за семена) и ssp. ornamentalis (декоративен).

Въз основа на признаците дължина на вегетационния период, височина на растенията, разклоненост на стъблото, брой на стъблените междувъзлия, едрина на семената и панцерност, Венцлавович разделя вида H. cultus Wenzl. на 4 екотипа: Северноруски, Средноруски, Южноруски и Арменски.

В зависимост от едрината на плодовете, относителния дял на шлюпките и ядкатe и други морфологични различия, към  ssp. sativus са определени групите:

– маслодаен слънчоглед – с дребни семена и висок относителен дял на ядката (68-80 %).

– слънчоглед за ядене – с едри (до 130-140 g маса на1000 семена) и висок относителен дял на шлюпката (46- 53 %).

– междинен слънчоглед – със средно едри семена (80-100 g маса на1000 семена) и  48-52 % относителен дял на шлюпката.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Изисквания към топлина и светлина. През вегетацията на слънчогледа е необходима температурна сума 2600- 2800⁰. Минималната температура, която изискват семената на слънчогледа за покълнване е 3-5⁰ С. Когато температурата е 8-10⁰ С те поникват за 15-20 дни, а при 15-16⁰ С – за 9-10 дни. Оптималната температура за поникването е 20-22⁰ С. Младите растения могат да издържат на отрицателни температури до 4-6⁰ С под нулата.

През вегетацията слънчогледа изисква среднодневна температура 20-25⁰ С. Над 30⁰ С  се получава угнетяване на растежа и развитието. Прашецът не покълнва и не се оплождат цветовете при температури над 40⁰ С.

Слънчогледът е растение на късият ден и на интензивното слънчево греене. Отглеждането му като втора култура в условия на по- дълъг ден скъсява вегетацията му. Той не понася засенчване.

Изисквания към влага. Слънчогледът е известен като сухоустойчива култура. Поради мощната си коренова система и ксерофитния строеж на надземната си част, слънчогледът понася кратки засушавания.

Критичен по отношение влагата в почвата е периодът от бутонизация до началото на наливане на зърното. Денонощният водоразход достига максимума си през фаза масов цъфтеж – начало на наливане на зърното.

Слънчогледът не понася преовлажняване на почвата. Особено чувствителни са покълналите семена. Излишната влага в началните фенофази от развитието на растенията, може да прореди или напълно да компрометира посева.

Изисквания към почва. Слънчогледът е култура, която сравнително лесно се приспособява към различните почвени типове. Когато се отглежда на структурни почви с добър воден и хранителен режим се получават високи добиви. Почвите трябва да бъдат с рН- 6- 7, да не са силно варовити, вкислени или засолени. На тези условия отговарят най-вече черноземните почви и техните разновидности, както и алувиалните почви, които са богати с хранителни вещества и имат добра водозадържаща способност. На канелените и сиви горски почви слънчогледът вирее добре ако се осигурят достатъчно хранителни вещества и влага. Леките, скелетни и песъчливи почви не са подходящи за отглеждане на слънчоглед.

Особености в растежа и развитието

Културният слънчоглед е едногодишна растение с вегетационен период средно от 120 до 140 дни. Той преминава през следните фази на развитие: поникване (поява на семеделите над повърхността на почвата); първа двойка същински листа; бутонизация (при достигане на 1-1,5 cm едрина на бутоните); цъфтеж, наливане на семената и узряване.

През първите 15-20 дни след поникването надземната част на  растенията се развива бавно, докато кореновата система разраства бързо и достига дълбочина до 40 cm.

За 3-4 седмици  след поникването растенията формират 6-8 същински листа, след което започва усилено диференциране на генеративните органи – съцветието и неговите съставки. При ранозрелите сортове и хибриди това става в периода от появата на втората до четвъртата двойка листа, а при среднозрелите – от третата до шестата. От този момент нататък започва периодът на интензивното нарастване, който продължава до фаза цъфтеж. През него продължава дооформянето на съставните части на съцветието и усиленото нарастване на вегетативните органи – стъбло, листа, коренова система.

От особено важно значение за този период са обезпечеността на растенията с хранителни вещества, топлина, светлина и влага.

Цъфтежът започва рано сутрин преди изгрева на слънцето с разтварянето на езичестите /стерилни/ цветове. Те прецъфтяват за един ден. На следващата сутрин започва цъфтежът на тръбестите (фертилните) цветове от периферията към центъра на зони от по 2-3 реда. Обикновено се формират 8-10 зони. Едно съцветие цъфти 8-10 дни, докато в посева той продължава 20- 30 дни. За ненормалното протичане на цъфтежа голямо влияние оказват високите температури, ниската атмосферна влажност (особено суховеите) и продължителните дъждове. Добре е за нормалното протичане на опрашването да се осигуряват по  1-2 пчелни семейства на 10 da слънчогледов посев.

До настъпването на цъфтежа питите са обърнати винаги към слънцето и следят неговото движение през деня, откъдето идва и наименованието му (helio – слънце и antus – цвете). От този момент нататък питите престават да следят движението на слънцето.

Тъй като цъфтежът започва сутрин разцъфтелите растения остават до края на вегетацията си обърнати на изток. След цъфтежа отделни растения са обърнати на запад, което показва, че те са зацъфтели след обяд или привечер.

Узряването продължава 5- 6 седмици след оплождането. Характеризира  се с три степени – жълта,  кафява и пълна.

За нашите условия от засяването до поникването изминават 12- 15 дни.

От поникването до бутонизация 38- 50 дни, а от бутонизация до цъфтеж- 20-28 дни, от цъфтеж до узряване –50- 60 дни.

         Агротехника

Място в сеитбообръщението. Най-добри предшественици за слънчогледа са зърнените житни и едногодишните зърнено- бобови култури.

Когато за предшественик се използува царевица от технологията и на отглеждане задължително трябва да се изключва използването на триазинови хербициди.

Неподходящи предшественици са цвекло, сорго, люцерна и многогодишните тревни смески, тъй като изсушават почвата на голяма дълбочина.

Зеленчуковите култури и тютюна се нападат от едни и същи болести със слънчогледа, поради което те също са неподходящи предшественици.

Слънчогледът не понася монокултурно отглеждане, поради което изисква да се връща на същото поле в след 4 – 5 години.

Обработка на почвата. Тя е много важен елемент от технологията за отглеждане на слънчогледа, тъй като в голяма степен създава предпоставка за непосредствено влияние върху развитието на растенията и добива, и едновременно с това косвено да определя качеството и ефективността на останалите агротехнически мероприятия.

Системата на обработка на почвата зависи от вида на предшественика, заплевелеността на почвата с многогодишни житни и кореновоиздънкови  плевели и наличието на растителни остатъци.

В сеитбообръщението слънчогледът идва обикновено след зимни житни култури. Веднага след прибирането им се извършва оран на дълбочина 18-30 cm. за различните почви. Подмятането на стърнището е задължително за площи с многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели и се извършва непосредствено след жътвата. Най-ефективно е на дълбочина 10-12 cm, извършено с лемежни плугове или плоскорезни оръдия. С дълбоката оран се подобряват микробиологичните процеси в почвата, мобилизират се хранителните вещества от естествените почвени запаси, подобряват се водно-физичният режим, заораването на следжътвените остатъци, заораванато на торовете, унищожаване на плевелите, ограничаване намножаването на болестите и неприятелите. На почвите с лек механичен състав, карбонатните и типичните черноземни в Северна България тя може да е 18-20 cm, на излужените и слабо оподзолените и на алувиални почви – 20-25 cm. Почвите с тежък механичен състав и преовлажнените се орат на по-голяма дълбочина – 25-30 cm.

Дълбоката оран трябва да започне непосредствено след прибирането на житния предшественик и да завърши не по-късно от месец септември.

Напролет се култивира с чизел култиватор с едновременно брануване за заравняване на площта и запазване на влагата в повърхностния почвен слой.

При заплевеляване и уплътняване на почвата по изключение се извършват две предсеитбени обработки. При предсеитбено внасяне на хербициди е добре последната обработка да се извърши непосредствено преди сеитбата.

Торене.  Слънчогледът е отзивчива на торене култура. За образуване на 100 kg семена и съответната биомаса слънчогледът извлича от почвата около 6 kg N, 3 kg P₂O₅ и 15 kg К₂О. Постъпването им в растенията е неравномерно през вегетацията. До настъпването на цъфтежа се извличат от почвата до 1/4 от посочените макроелементи, а останалите 3/4 – след него. Най- интензивно това става по време на цъфтежа.

Слънчогледът се нуждае най-много от фосфор от поникването до цъфтежа, а от азот – от началото на формиране на питите до края на цъфтежа. Като примерни торове норми, при липса на химичен анализ на почвата могат да се посочат следните: 10-14 kg/dka N; 10-12 kg/dka P₂O₅ и 12-14 kg/dka К₂О.

Когато слънчогледът се отглежда при поливни условия посочените торови  норми се завишават с 30-40 %.

Фосфорните и калиеви торове, както и оборският тор се внасят с дълбоката оран. При неполивни условия цялата азотна торова норма се внася предсеитбено, а при поливни – 1/3 от нея се оставя за подхранване през вегетацията.

Слънчогледът се тори и с микроторове. Молибден и цинк могат да се внасят чрез листно подхранване, съответно с 0,2 %-ен разтвор на натриев молибдат и 0,05 %-ен разтвор на цинков сулфат във фаза ІІІ-ІV двойка листа. С боракс или борна киселина (30 g/da) посевите се третират преди цъфтежа. Разтварят се съответно в 25 или 5 l за da, в зависимост от начина на внасяне – с пръскачка или самолет.

Сеитба. За посевен материал трябва да се използват висококачествени семена с доказан произход. Те трябва да имат кълняемост над 93 %, да са едри (маса на 1000 семена над 60 g) и изравнени. Поради значителното различие на едрината на семената в питите сортирането е задължително мероприятие.

Преди да се пристъпи към сеитба, семената се обеззаразяват най-малко срещу мана  с Апрон XL 350 ЕС (300 мл/100 кг семе плюс 4 л вода). Обеззаразяването трябва да се извърши не по- рано от два дни преди сеитбата.

Сеитбата започва при 8-10 ⁰ С на 10 cm дълбочина в почвата. За Южна България това е през втората половина на месец март, а за Северна България – края на месец март – началото на месец април. Слънчогледът се засява  на междуредово разстояние 70 cm и сеитбена норма, която осигурява при неполивни условия да се реколтират 4500-5000 растения от декар, а от хибридите – 5000-6000 растения. Необходимо е при поливни условия броят на реколтираните растения да бъде завишен с 1000/da. Най- подходяща дълбочина за сеитба е 5- 7 cm, като за хибридите се намалява с 1 cm.

Когато борбата с плевелите ще се води с хербициди сеитбена норма се увеличава с около 25 %, а в случаите с брануване и окопаване с около 35 %. В зависимост от едрината на семената и условията на отглеждане (поливни или неполивни), сеитбената норма варира от 300 до 800 g/da.

Грижи през вегетацията. Те включват главно растителна защита (борба срещу плевели, болести и неприятели), окопаване, подхранване, поливане, грижи за допълнително опрашване и други.

За борба с плевелите и разбиване на почвената кора, ако се образува такава, площите се брануват за първи път 7-10 дни след сеитбата. При необходимост това брануване се повтаря във фаза ІІ-ра двойка същински листа,  напречно на редовете, в слънчево време и в по-топлите часове на деня.

Първото междуредово окопаване се извършва във фаза ІІІ-та същинска двойка листа на дълбочина 6- 8 cm, а второто – след около две седмици.

Окопаванията могат да бъдат сведени до минимум, ако се използват ефикасни хербициди.

Хербицидите, които се използват срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели, внесени  след сеитба преди поникване на културата са Стомп нов 330ЕК-400мл/дка; Стомп аква -350-400мл/дка; УИНГ-П -300-400мл/дка; ПЕНДИГАН 33 ЕК – 400-600мл/ дка;  СПЕКТРУМ /-80-140мл /дка; ДУАЛ ГОЛД 960ЕК-150мл/дка;

Срещу  едногодишни широколистни  плевели, внесени  след  сеитба преди поникваненакултурата се използват ЛИНУРЕКС 45СК-300мл/дка; ЛИНУРЕКС 50ВП – 250-300мл/дка; АФАЛОН 45СК-300мл/дка; КАЛИН ФЛО-250-300мл/дка; ГОАЛ 2Е-80-100мл/дка;  ГОАЛ 4Ф-40мл/дка.; ГАЛИГАН 240 ЕК – 80-100мл/дка; МОДАОН 4Ф – 150мл/дка.

Напояване. Слънчогледът се полива от фаза бутонизация до наливане на семената с норма 100-120 m³/da при дъждуване или с 180 m³/da при гравитачно напояване. Необходимо е обаче да се подчертае, че в условията на България за растежа и развитието на слънчогледа обикновено се разчита на навременна сеитба и естествени валежи, които в началото на лятото при нашите условия са достатъчни.

Прибиране. Прибирането на слънчогледа започва при влажност на семената 12-13 %, когато повечето листа на растенията са изсъхнали и само някои са жълтозелени- най-горните /до питата/. Това се извършва механизирано, еднофазно с преустроени за целта зърнени комбайни.

Съхраняване. Слънчогледът се съхранява в складове, в насипно състояние с дебелина на пласта до 1 m и влажност на семената не по-висока от 7- 8 %, или в чували, с влажност на семената до 12 %.