„Ной“ се разминава с Библията, но въпросите му са истински (видео)

Филмът е за вярата, която без любов може да се обърка

„Ной“, който се върти вече 8 дни по кината в България, е филм за свободата на избора. Ако сценаристът

не бе променил историята от Библията, голямата тема за правото и отговорността на човека да направи своя избор между сърцето и разума, щеше да отсъства. В този филм сблъсъците между естествената доброта и послушанието, между жестоката вяра и свещената любов, между заблудата и истината, са страховити. И от тях се ражда прозрението, че дори и най-силният човек е безпомощен в неизброимите аспекти на живота, в които всяка следваща стъпка може да опровергае предишната.

Филмът отчасти следва библейската история за Ной (Ръсел Кроу), отчасти рязко се отклонява от нея. В „Битие“ на свещената книга се казва, че Ной е потомък на третия син на Адам и Ева – Сит. Земята се е препълнила с порочното потомство на децата на Каин. Но родът на Сит върви по своя божи път. Когато Бог решава да затрие с потоп грешните човеци, Той все пак размисля. Защото там живее и Ной, който „ходи по Бога“.

Но, докато в Библията е записано, че Бог се явява на своя избраник, за да го запознае с решението си, във филма Бог отсъства. Той не е образ, не е и глас. Той е само вярата на Ной. И неговите сънища, в които вижда бъдещето. Разбира се, има чудеса – цвете, което пониква от нищото, гора, която израства за секунди, паднали ангели, които наподобяват на планинските великани от „Хобит“. В Библията например Бог дава ясни указания на Ной за размерите на ковчега, за архитектурата му и материала, от който трябва да бъде направен. Във филма Ной просто знае как да построи огромния ковчег.

Съществената разлика между Библията и филма, от който режисьорът Дарън Аронофски сътворява драмата, е в това, че в ковчега не се качват Ной, съпругата му и тримата му сина с жените си, както пише в Стария завет. Във филма пощадените да се спасят синове на Бащата на човечеството, са без жени. Само с най-големия има момиче (Ема Уотсън), което обаче е безплодно.

Този факт гради лудостта на Ной. Всевишният най-вероятно иска от него да спаси само всички животни, птици и твари? А в този нов рай човеци не бива да има, разсъждава Ной. Защото ако те оцелеят, Земята отново ще се превърне в ад. Така праотецът тълкува желанието на невидимия Бог. Но кой може да каже дали Ной вярно е разчел посланието? Дали не бърка ужасно?

Най-добрият човек във филма – Ной, става зъл. Най-лошият – царят, потомък на Каин, в последния си миг от живота става, макар и само с една реплика, добър. Верните синове са готови да убият баща си, но същият луд баща, който ги е възпитал като добри хора, ги спасява от този грях.

„Ной“ е филм за заблудите, през които минава човешкият живот. И за великия избор, който всеки, рано или късно, трябва да направи. За грешките, които не са поправими, но и за поправимите грешки. Внушението на филма е, че всъщност, когато си изправен пред алтернатива – тази на логиката и убеждението, и другата – на сърцето, правилното решение е да се вслушаш в гласа на любовта. Защото през всичките си аспекти, светове и пластове на живота, човек може да премине и излезе от неизбежния ад, само ако следва любовта. Но дали точно нея – най-крехкото и безпомощно чувство – ще остави за водач, или ще върви след сигурната светлина на разума, която в крайна сметка води към ада, това трябва всеки сам да реши. Това е изборът. А гласа на Бог шепти онова, което човекът е избрал.

Филмът ни кара да забележим сътворението. Всяко животно – гълъб или змия, идва от необхватната творческа мисъл на създателя. И всичко на Земята е ценно, необходимо и красиво, и има своето място в живата тъкан на планетата.

Впрочем, няма нужда от повече приказки. Идете и гледайте „Ной“. У нас, слава Богу, не е забранен. А Ръсел Кроу е наистина голям артист. Ема Уотсън е великолепна. А жената на Ной – Дженифър Конъли, е като истинската прамайка – не само красива, но и жена, която може да обича с разум и да мисли с любов.