Монахинята Юлита застана срещу концесия за милиони

Игуменията води дело срещу държавата във ВАС срещу възобновяването на мраморната кариера до манастира „Света Петка Мулдавска“. Днес Общинският съвет на Асеновград я подкрепи
Сестра Юлита пред Общинския съвет в Асеновград

Сестра Юлита пред Общинския съвет в Асеновград

Игумения Юлита на манастира „Света Петка“ край село Мулдава може да спре 35-годишна концесия за добив на мрамор в местността „Старите колиби“. Днес сестра Юлита се обърна лично към общинскиге съветници на Асеновград, за да ги убеди да не променят предназначението на имот, който попада в площта на бъдещата кариера. Промяната на статута щеше да е още една стъпка в полза на концесионерите. Сестра Юлита обаче смята, че когато един имот е процесен, не бива да се взимат решения за него, докато не се произнесе съдът. Присъствието на игуменията в залата за сесии оказа необходимото въздействие – съветниците послушаха монахинята Юлита и концесията отново замръзна около и под нулата.

Известно е, че фирмата, която ще добива мрамор, ще трябва да плати концесионни такси от 2.6 млн. лв. в рамките на 35 г. Половината от тях ще останат в община Асеновград.

Сестра Юлита: Манастирът е национален паметник, който е заплашен
Оградата на "Света Петка" е разрушена на места

Оградата на „Света Петка“ е разрушена на места

Може да ви изглежда невероятно, но сестра Юлита чете Държавен вестник и е доста информирано духовно лице, може би защото в светския си живот е била икономист. През миналата година монахинята е узнала именно от вестника, че на 18 май 2013 г. служебното правителство е решило да бъде учредена концесия за добив на мрамор в местността, която попада в близост до „Света Петка“ и до село Мулдава. Част от нея е и върху земя на манастира. Концесията е със срок от 35 години, а концесионер е пловдивското дружество НВГ „Кариери“ООД. С решение на Пловдивската митрополия и Епархийския съвет тя завела дело срещу държавата във Върховния административен съд. Като жалбоподател и представител на светинята „Света Петка“, сестра Юлита се обявява срещу решението на Министерския съвет. До момента е имало две заседания, за 17 септември 2014 г. е насрочено поредното.

„Манастирът е обявен за архитектурно-художествен национален паметник на културата“, обясни пред АгроПловдив сестра Юлита. „Той е стар и трябва да бъде щаден. Взривните дейности на концесионера ще предизвикат трусове, които най-вероятно ще напукат стените на манастира.“ („В нощта на 3-и срещу 4 октомври 2010 г. в „Света Петка“ избухна пожар, който изпепели монашеските килии и библиотеката. Това крило на манастира и досега не е възстановено – б.р.)

Монахинята не може да приеме още, че доста дървета ще бъдат унищожени, за да започне добиването на камък. Там има предимно широколистни видове, но се среща и бор. Възможно е кариерата да застраши и вододайната зона, която захранва седем села. „Ще се правят дупки до 345 метра дълбочина“, цитира документи сестра Юлита. Кариерата е на 800 м от манастира и 1200 м от Мулдава, допълни игуменията.

 

Кметът на Мулдава: Нека експертите решат

Алиосман Топал не може да вземе категорично решение на чия страна да застане в този спор. Първоначално той е бил категоричен противник на възобновяването на кариерата. Тя е била действаща до 1978 г. и кметът още си спомня гърмежите и падащите камъни, които по думите му са стигали чак до селото. Топал също е притеснен за питейния водоизточник, които е в близост до „40-те извора“. Дебитът му е 700 литра в секунда и захранва седем села, посочи кметът. Той си спомня, че навремето добивът на мрамор е бил спрян от министър именно заради многото заплахи, предизвикани от дейността.

На общоселско събрание собствениците на фирма „НВГ кариери“ обяснили на местните хора, че разпукването на скалите ще става по съвременен метод, който изключва стандартните взривове. Те показали експертни оценки, според които не може да има въздействие върху водоизточника на питейна вода, както и фатален ефект върху флората и фауната. Освен това от дружеството обещали да асфалтират ежегодно по една улица в селото. Казали още, че ще наемат работници от селото, когато заработи кариерата.

„Не знам. Нека експертите решат да има ли кариера или да няма“, отсъди Алиосман Топал.

Съдружникът Георги Ендрев: От 9 години се готвим за кариерата

От 9 години подготвяме документацията за кариерата в местността „Старите колиби“, обясни пред

Гледката от манастира към "40-те извора"

Гледката от манастира към „40-те извора“

АгроПловдив Георги Ендрев. Той и Велко Ендрев са съдружници във фирмата концесионер „НВГ Кариери“. Дружеството носи първите букви на семейството от Пловдив – Никола Ендрев е бащата, той управлява строителната компания „Инжстрой“. Отначало е бил съдружник, после е прехвърлил дяловете си на Георги и Велко. От Търговския регистър се вижда, че „НВГ Кариери“ не развива дейност. Вероятно фирмата е била учредена именно за концесията на мраморната кариера край Мулдава.

Фирмата разполага с всички необходими експертни оценки на институциите в страната. „Само документацията за ОВОС е четири тома“, поясни Георги Ендрев. Той е категоричен, че манастирът е достатъчно отдалечен, за да понесе каквито и да било вреди. Според него храмът е на 1.380 км по пряка линия. Съдружникът обясни, че разбиването на скалите ще е с паста, която ги разпуква отвътре. „Няма да се чува ни тътен, ни грохот, ни звук.“ Фирмата смята да добива облицовъчен и друг мрамор, а отпадъкът ще се натрошава допълнително и ще се използва за уплътняване на асфалта.

„С майка Юлита се разбирахме добре. Помогнахме пътят до Манастира да стане преодолим за автомобили и дори получихме благодарствено писмо от нея“, припомни си Ендрев.

По всичко личи, че 9-те подготвителни години, няма да свършат и през 2014-а за „НВГ Кариери“. Сега всичко е в ръцете на съда и експертите.

 

 

1 Comment

  1. razymniq каза:

    maiko Iolita vie ste sram za xristiqnstvoto ,vie i vashite kolegi v 4erno raso. Zatova xorata zapo4naxa da izbirat imamite pred vas, mojebi te sa s po 4isti dyshi ot vashite i s mnogo po vqrvashti sarca ot vashite.Maiko, malko sa xorata koito kato teb mogat da se prexranvat ot dareniq no za da gi ima tez dareniq ne zabravqi mila 4e trqbva da se osigorqva prepitanie na xorata za da ima ot kade da vzemat za da darqvat.

Leave a Comment