„Биволско сърце” ще се пази в новия Ноев ковчег сред ледовете на Норвегия

България ще изпрати за съхранение в далечната северна държава от почти всички видове култури – зърнено-житни, зърнено-бобови, технически, маслодайни, зеленчукови и медицински

Една от най-големите колекции от уникални растителни култури създава България за световния Ноев ковчег за семена в Норвегия. В колекцията ще влезе и прословутият сорт домати „Биволско сърце“. Това съобщи  гл. ас. д-р Гергана Дешева, която отговаря за българската генбанка в Садово.

Нашата ценна пратка с колекцията ще замине по силата на споразумение между Института по растителни генетични ресурси „Константин Малаков“ в Садово и Министерство на земеделието и храните на Кралство Норвегия, съобщава „Репортер”.

Уникалните ни растителни форми ще бъдат запазени в световното хранилище, наречено Ноев ковчег, разположен на архипелага Шпицберген, където ще оцелеят за идните поколения дори и след края на цивилизацията. В скованите от лед скали на островите е изкопан съвременният Ноев ковчег, който трябва да издържи на ядрена война и да запази разнообразието на природата.

93-метров тунел в планината води до площадка с 3 входа. Металните врати са стегнати в 10-сантиметров лед. Зад тях са трите зали на хранилището Global Seed Vault (трезор за семена от цял свят). То побира 4,5 млн. семенни банки, като там трябва да се поберат всички растения от света, годни за консумация. По данни на учените растения изчезват всеки ден, дори и без опасност от нов Армагедон.

България ще изпрати от почти всички видове култури – зърнено-житни, зърнено-бобови, технически, маслодайни, зеленчукови и медицински. Първоначално става въпрос за 2000 – 3000 образци, които трябва да пристигнат през октомври тази година. Всяка година ще бъдат изпращани нови, уточнява д-р Дешева. Първи засега заминават специално изсушени семена от пшеница, ечемик, нахут, царевица, сорго, фасул, бакла, леща, вигна и секирче. Сред тях са и образци от българската гордост – доматът „Биволско сърце“, който заедно с останалите ни проби предизвика огромен интерес в Норвегия.

Всъщност едва започваме нашата колекция. Имаме възможност да направим една от най-големите такива до 3-4 години, обяснява д-р Гергана Дешева. По думите й първите проби тръгват в края на септември, за да бъдат на място седмица по-късно. Пращат се местни форми, събирани при експедиции през 30-те и 60-те години у нас. Пробите ни се дават за съхранение, но собствеността върху тях остава изцяло на България, уточни още д-р Дешева.

В Института в Садово се пазят 150 милиона семена в леден сейф при минус 18°С. Растителната генбанка на България е трета в света по богатството на образци от пшеница след тези на Русия и Германия. 58 000 образци от над 3000 вида се пазят при строги условия, а от всеки един има по 2500 семена, разказва д-р Дешева.

Първите постъпили образци са на растителни видове от 1951 г. Съхраняват се семена на билки и медицински растения, на фуражни, маслодайни, етерично-маслени, технически и на всякакви видове култури, влезли в различни класификации. Тук има не само български видове, но и такива от непознати растения, постъпили по линията на международния обмен. Единствено семена на дървесни видове не се пазят в Садово.