Аграрният университет може да каже на всеки фермер в колко часа да пръска

Центърът за интегрирана растителна защита към университета бе открит днес с финансовата подкрепа на „Америка за България“

Уникална за страната система за информиране на земеделските производители за третиране срещу болести и неприятели въвежда Аграрният университет. Холандски математически модел може да прогнозира с прецизна точност най-ефективния ден и час на третиране. Това е европейският начин на растителна защита, който се прилага в по-напредналите държави вече 20 години.

Днес бе открит Центърът за интегрирана растителна защита към учебно-опитното поле на ВУЗ-а. Ръководител на проекта, финансиран от фондация „Америка за България“ с 300 000 лева, е гл.ас. д-р Звездомир Желев. Гости на тържеството бяха ръководството на фондацията, представители на департамента по земеделие към посолството на САЩ, директори на институти, кметове и други. Домакин бе и.д. ректор на Аграрния университет проф. Христина Янчева.

Д-р Желев представи иновацията, като започна от метеорологичната станция. Центърът за интегрирана растителна защита разполага с

холандски математически модели,

които съобразно данните на метеостанцията изчисляват най-точния момент на третиране. „Още отсега мога да ви кажа, че след два дни ще се появят първите ларви на плодовия червей“, даде пример д-р Желев. Към момента Центърът разполага с модели за растителна защита срещу струпясване по ябълката и крушата, ябълков плодов червей, огнен пригор и мана по лозата. Могат да се разработят модели и за други заболявания и неприятели по полските култури, черешите и други, добави д-р Желев.

Четири биологични ябълкови градини в Ботевград, Монтана, Дряново и Кричим, няколко конвенционални, сред които и насаждението на курорта „Албена“, лозята в Брестник и други масиви също имат метеостанции. Благодарение на ежедневните връзки с Центъра,

овощарите напълно са избегнали струпясването.

Болестта е бич за ябълките и се проявява особено силно при влажна пролет. „Дори и тези производители, които са пръскали с най-силните фунгициди, не могат да се похвалят с подобен резултат, какъвто постигнахме в ябълковите градини, които са свързани с Центъра“, гарантира ръководителят на проекта.

В момента в страната има малко над 30 метеостанции, закупени от фермери специално, за да се възползват от математическите модели на Центъра за интегрирана растителна защита. Инвестицията е на производителите.

Подобни метеостанции струват около 2000-2200 евро,

но има и по-скъпи. Ползването на холандските модели се заплаща по 200 евро за година, като цената не е само за един културен вид, а за всички в конкретното стопанство.

Д-р Звездомир Желев смята, че тази система може да обслужва цели села. Ако фермерите от едно населено място, където има интензивно земеделие, се обединят, инвестицията ще им излезе изключително евтино. Големият плюс е, че те ще опазят продукцията си много по-ефективно и с по-малко средства за препарати, тъй като всяко третиране ще е право в целта.

Главният асистент дори предположи, че към модела

ще проявят интерес и собствениците на агроаптеки в селата.

Те биха могли да се оборудват с метеостанция и да получат акаунт към Центъра на Аграрния университет. Така ще са изключително полезни на клиентите си и дори ще разширят пазара си с нови купувачи на препарати, смята д-р Желев.

Добре е овощарите и лозарите, които искат да се възползват от европейския модел да инсталират метеостанция още в първите дни на годината, тъй като така ще се знаят условията, при които са презимували вредните гъби, бактерии и неприятели и ще може по-точно да се предскаже правилния момент на третиране.

„В Норвегия например има 80 държавни метеостанции,

от показанията на които се възползват всички фермери. Нашата държава обаче не е толкова богата и затова производителите сами трябва да инвестират“, сравни д-р Желев.

Метеостанциите измерват доста показатели. Имат сензор за листонавлажняване, измерват скоростта на вятъра и посоката му, дъжда и нуждата от дъжд, както и други стандартни данни. Метеостанцията на Центъра има соларен панел и радиовръзка, може да се мести, оборудвана е и със симкарта, чрез която данните могат да се четат в интернет и през телефон.

В математическите модели е вградена и прогноза за времето

за 7-8 дни напред на база историческа база данни.

При откриването на Центъра председателят на борда на директорите на „Америка за България“ Линд Дафт обясни, че е бил пленен от проекта на д-р Желев. Той посочи, че бюджетът на фондацията не е голям, но за подобни идеи, които ще са в полза на голям брой производители, трябва винаги да се намират средства.