Чудо: В биофермата на Аграрния университет няма мани, нито струпясване
Как изглеждат домати и пипер, които се хранят с кръв
В година като тази, когато болестите обират реколтата преди всички, в Агроекологичния център на Аграрния университет овошките, лозята и зеленчуците растат като че ли в друг климатичен пояс. Болести почти няма, а вредителите са под контрол. Не може да се каже, че фермата на университета е ултра модерна. Дори напротив – тракторите ѝ са от старата съветска марка ЮМЗ. Работниците са само двама, въпреки че стопанството не е малко – 86 декара е. Системата за капково напояване е от малкото екстри, с които може да се похвали управителят Йордан Йорданов. Забележителното е, че като
биологично, стопанството не ползва силните препарати на конвенционалното земеделие. И въпреки това растенията са в чудесно здраве. Точно това и точно в момента не може да се каже за тазгодишната реколта в страната. Производителите на зеленчуци плачат, че влагата е унищожила полските растения. Лозар от Брестовица съобщи, че 50% от лозята няма да дадат реколта заради маната. Овощарите продължават да пръскат ябълките срещу струпясване.
Лозята са пръскани само веднъж
Университетското биостопанство отглежда три десертни сорта – два бели „Наслада“ и „Надежда“, и един черен – „Молдова“. Белите сортове са напълно опазени от мана, брашнеста мана и сиво гниене. Черният се справя, макар че част от листата му са с петна от изсъхване. „Ако бяхме пръскали около Гергьовден, сигурно и лозите на „Молдова“ щяха да са напълно здрави“, обяснява Данчо.
Тайната за опазването на лозята от мана е в сортовете. Въобще, голямата тайна на биоземеделието е в превенцията, обяснява управителят, който е агроном и магистър по агробизнес. В конкретния случай още при засаждането са избрани устойчиви на тази икономически най-опасната болест сортове.
Ябълките нямат струпясване, но калифорнийската въшка ги е петносала тук-там
На същия принцип са избрани и устойчиви на струпясване сортове ябълки. Това са „Мелодия“, „Ревена“ и „Флорина“. Дневникът на управителя показва, че досега дръвчетата са пръскани три пъти с фунгуран – на 3 и 24 април, а после на 28 юли. Срещу вредителите са използвани биологичните препарати Пиретрум, Ним азал и Мадекс. С тях Йорданов е третирал по-често – общо шест пъти от 29 април до днес сутринта, когато работниците са напръскали с Мадекс срещу яълковия плодов червей. Въпреки биологичната растителна защита, ябълките от сорта „Мелодия“ са с дребни червени точки – следи от убожданията на калифорнийската щитоносна въшка.
Йордан Йорданов въобще не се притеснява от дребните петна. „В крайна сметка ние сме учебно стопанство. Идеята е да наблюдаваме как се справят различните сортове и как реагират на препаратите. А когато студентите посетят фермата, да им разкажем опита си, за да влязат в производството с няколко стъпки напред.“
Да ториш зеленчука с кръв!
Бордолезовият разтвор се е оказал напълно достатъчен, за да предпази полските домати от картофена мана. Те са от българския сорт „Трапезица“. До тях пиперът също изглежда зелен и лъскав, абсолютно читав да роди обилно.
В малката оранжерия на стопанството Йордан Йорданов отглежда отново домати и пипер и там експериментира с ефекта от биологичния течен тор Хемозим. Той е азотен тор, получен от обработка на говежда кръв за хранителната индустрия. Тоест, зеленчуците в оранжерията се хранят с кръв! Препаратът е разрешен за биологичното производство, но репортерът изведнъж си задава въпроса: Какво мислят по въпроса вегетарианците? За всеки случай, доматите и пипера, подхранени с този тор, изглеждат далеч по добре развити от тези, които са полето.
Продажбите
Агроекологичният център продава продукцията си по няколко начина. Управителят обяснява, че често получава клиентски поръчки по телефона да изпрати с куриер биологични плодове и зеленчуци от Пловдив към всички посоки на страната. Другият добър способ е създаден от магазин за здравословни храни в града, който оповестява чрез Фейсбук страницата си, че биологичното стопанство на АУ вече има готова реколта от пипер, домати, ябълки и т.н. Хората, които са харесали страницата, дават поръчки за количество, а магазинът препраща заявките към фермата.
„Когато гроздето например е готово за прибиране, а липсват търговци от биологичния пазар, го продаваме на стандартна цена. По-добре да го реализираме по-евтино, отколкото да го хвърлим“, обяснява управителят.
Био значи знания и опит
Биологичното земеделие изисква повече знания от конвенционалното и повече опит, твърди Йордан Йорданов. За да се захванеш с него, най-напред трябва да си образован, а после и да си наясно с пазара. Когато създаваш фермата, трябва да избереш резистентни на най-важните заболявания сортове. Ако отглеждаш зеленчуци – да си наясно със сеитбооборота. Важно е да знаеш кога е време да третираш срещу болести и неприятели. И как. Непрекъснато можеш да обогатяваш познанията си, защото това е наука без край.
Interesuvam se mnogo ot biostopanstvo i mislq da se zanimavam s takova