26 август: Ражда се утехата на света – Майка Тереза!

Правѝ добро, каквото и да става, ни завеща жената, която се грижеше за бедните, болните и децата

Католическата монахиня и мисионер Майка Тереза ​​е родена на 26 август 1910 г. (дата на раждане се оспорва), в Скопие, по това време в Османската империя. На 27 август 1910 г., дата, която много считат за истинския ѝ рожден ден, тя е кръстена с името Агнес Гонджа Бояджиу. Родителите на Майка Тереза​​, Никола и Драна Бояджиу, са от албански произход  –  баща ѝ работи като строителен предприемач и търговец на лекарства и други стоки. Семейството ѝ е набожно и Никола има голямо участие в местната църква, както и в градските политика като поддръжник на албанската независимост.

През 1919 г., когато Майка Тереза ​​е само на 8 години, баща ѝ внезапно се разболява и умира. Въпреки че причината за смъртта му остава неизвестна, мнозина спекулират, че политическите му врагове са го отровили. След смъртта на баща си, Майка Тереза ​​става изключително близка с майка си, благочестива и състрадателна жена, която ѝ внушава дълбоко чувство за благотворителност. Въпреки, че в никакъв случай не е богата, Драна отправя отворена покана към бедните да обядва със семейството ѝ. Когато Майка Тереза ​​пита кои са хората, с които се хранят, майка ѝ отговоря, че „Някои от тях са наши роднини, но всички те са наши хора.“

Като момиче, Майка Тереза пее в местния хор. Всяка година паството ходи на поклонение и по време на едно такова пътуване, когато е на 12-години, Майка Тереза за ​​пръв път усеща призвание към религиозния живот. Шест години по-късно, през 1928 г., 18-годишната Агнес Бояджиу решава да стане монахиня и тръгва за Ирландия, за да се присъедини към ордена на Сестрите от Лорето в Дъблин. Там тя приема името сестра Мария Тереза ​.

Година по-късно, Майка Тереза пътува към Дарджилинг, Индия. През май 1931 г., тя полага първите си монашески обети и. След това тя е изпратена в Калкута, където започва да преподава в гимназията за момичета Сейнт Мери – училище, посветено на преподаване на момичета от най-бедните бенгалски семейства в града. Майка Тереза ​​се научава да говори свободно и бенгалски, и хинди като тя преподава география и история, и се посвещава на облекчаването на бедността на момичетата като ги образова.

На 24 май 1937 г., тя полага тържествен обет за живот на бедност, целомъдрие и послушание. Както е обичаят за монахини към ордена на Сестрите от Лорето, тя получава званието „майка“ при и по този начин става известна като Майка Тереза​​. Майка Тереза ​​продължава да преподава в Сейнт Мери, и през 1944 г. тя става директор на училището.

Въпреки отговорния си пост, на 10 септември 1946 г. Майка Тереза ​​усеща  второ призвание, което завинаги ще преобрази живота ѝ. Тя пътува с влак от Калкута до подножието на Хималаите за уединение, когато Христос ѝ проговаря и ѝ казва да се откаже от преподаването и да работи в бедните квартали на Калкута, за да помага на най-бедните и най-болните хора в града.

Тъй като Майка Тереза ​​е дала обет за послушание, тя не може да напусне манастира без официално разрешение. След близо година и половина, през януари 1948 тя най-накрая получава одобрение от местния архиепископ да преследва това ново призвание. През август напуска манастира на Сестрите от Лорето и след шест месеца базово обучение по медицина, тя пристига за първи път в бедняшките квартали на Калкута.

Там прави открито училище и създава дом за умиращите бедняци в порутена постройка, която тя убеждава правителството на града да дари на каузата ѝ. Когато дарения от ​​Индия и от целия свят започват да се леят, обхватът на благотворителните дейности на Майка Тереза се ​​разширява значително. През 50-те и 60-те години тя създава сиропиталище, старчески дом, семейна клиника и низ от подвижни здравни клиники.

През 1971 г. Майка Тереза ​​пътува до Ню Йорк, за да открие първия си американски дом за благотворителност, а през лятото на 1982 г.  заминава тайно за Бейрут, Ливан, където преминава от християнския източен Бейрут до мюсюлманския западен Бейрут,  за да помага на деца и от двете религии. През 1985 г. Майка Тереза ​​се връща в Ню Йорк и говори на 40-годишнината на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Докато е там, тя открива и Дом за грижи за хора заразени с ХИВ / СПИН.

Майка Тереза получава различни отличия за неуморната си и ефективна благотворителност. Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието и е наградена и с „Бхарат Ратна“, най-високото индийско гражданско отличие. През 1971  е отличена и от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“, а през 1979 г., Майка Тереза е наградена и с Нобелова награда за мир в знак на признание за работата ѝ.

След няколко години, през които здравето ѝ се влошава – страда от сърдечни, белодробни и бъбречни проблеми, Майка Тереза ​​умира на 5 септември 1997 г. когато е на 87 години. След смъртта си, монахинята ​ остава в центъра на общественото внимание. Публикуването на личната ѝ кореспонденция през 2003 г., води до широка преоценка на живота ѝ, след като се разкрива, че през по-голямата част от последните 50 години от живота си тя е страдала от криза на вярата.

За непоколебимата си отдаденост към помагане на най-нуждаещите се, Майка Тереза ​​се откроява като един от най-големите хуманитаристи на 20-ти век. Тя комбинира дълбока съпричастност и пламенна отдаденост към каузата си, с невероятни организационни и управленски умения, които ѝ позволяват да развива огромна и ефективна международна организация на мисионери, които да помагат на бедните хора по цялото земно кълбо.

Цитати от Майка Тереза:

• Най-приятното усещане – вътрешният мир.
• Най-голямото удоволствие – изпълненият дълг.
• Най-голямото разочарование – предателството.
• Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
• Най- важното нещо, което носиш със себе си – умът.
• Единствената реалност – любовта.
• Най-мощната сила на света – вярата.
• Най-стимулиращият дар – надеждата.
• Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това, обичай ги.
• Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това, прави добро.
  • Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това, имай успехи.
  • Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро.
  • Честността и откритостта те правят уязвим, въпреки това, бъди честен и открит.
  • Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай.
  • Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това.
  • Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.
  • Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
  • Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!
  • Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
  • Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!