Кой ще поеме протестиращите. Я (по-добре) не или В (оле!) не?

Хаосът не се подрежда

Когато гласуваха за патриарха, се чу една реплика: Избират най-достойния сред недостойните.

Днес  пред движенията на протестите стои същият въпрос. Коя партия да подкрепят?

Всяка партия си има досие. Всеки лидер  има някаква дяволска история в биографията си.

Единствено протестиращите са чисти като новородено. И са безценни като него. Надеждите за невероятното бъдеще на новороденото са по-силни от самото му бъдеще. Така че лидерите на протеста са в ролята на куфарче с мощен ядрен заряд – очакванията на 7 милиона българи. Могат да задвижат бомба, могат да го вкарат в подводница, могат да го превърнат в гориво за космическа ракета. А могат и да го похабят.

Социолозите казват, че в нито една партия няма толкова енергия, колкото е събрана в неоформената непартия. Ако изборите бяха днес, ако протестиращите имаха свое партийно име, то щеше да е абсолютният мажоритарен победител, според тях.

Но такава партия няма. Един лидер няма, няколко са. Еднакво цел липсва. Стратегиите са различни. Хаосът не се подрежда.

В същото време познатите партии правят опити да напаснат костеливите си конструкции спрямо рояка на протестите, който мени формата си непрекъснато.

Яне Янев обеща избираеми места на „гражданската квота“. Но, това е Яне – бившият партньор на Марешки. Човекът на Цветан Василев, както се чу. Някогашният противник на Борисов, а после верен приятел на Бойко. Политикът, който черпеше от тъмен източник сведения, за да свали неудобни хора като Мария Мургина, например. Яне – хулиганът, Яне – с опасният пламък в очите, Яне – като Я, (по-добре), не.

Волен Сидеров е другият възможен настойник на протестиращите. Той  направо е пръв в маратона. Първо, не е бил във властта. Второ – изведнъж обобщи всичките 23 години преход с болезненият израз „всеобхватно национално предателство“. Всичко читаво в страната бе продадено на чужденци – банки, Нефтохим, ЕРП-та, търговия с храни, изброяваше той сделките, заради които сме станали „колониален тип държава“. „Национализация“ се оказа ключова дума и точно Волен Сидеров я произнесе като солист сред хора на протеста. Това беше като да имаш малък капитал в банка и изведнъж тя да ти кешира огромен процент лихва. Да, но това е Волен – човекът, който предизвика оня цирк пред софийската джамия. Волен, който позволи Капка да го прави за резил пред телевизиите. Волен, за когото бе разпространен във Фейсбук доклад на Ахмед Емин, че е получил от ДПС една 7-цифрена сума. Волен, като В (оле!) не. Ах, не!

Партиите, които са били на власт, изобщо не влизат в сценария за платформата, на която могат да се качат протестиращите.   Партиите обаче се държат така, като че ли не виждат този напън за повръщане, когато се спомене абревиатурата им. То и да го виждат, няма как да променят историческите факти. Били са на власт – грешали са. Грешали са – откривали са си швейцарски банкови сметки. „Дайте да гледаме напред“, казват днес те. Но не отчитат, че протестиращите са обърнали лице към миналото. Защото докато не си обяснят миналото, няма да могат да видят бъдещето.

Ситуацията обаче изисква най-голямата сила в страната – непартийните и дори партийните бедняци, които са абсолютното българско мнозинство, да направят кръгом и да погледнат напред. Изборите са след по-малко от два месеца.  Времето за регистрация се топи. Времето за организация е фатално кратко.

Чу се, че последното създадено миналата неделя движение ще подкрепи земеделци и социалдемократи. Тоест, партии тип „духове-бродници“. Защо не? Те имат форма, но нямат съдържание. Ако протестиращите влетят в тях, направо ще обсебят имената им.

И, може би, точно това ще се случи. Народът е на път да каже като Архимед*: „Дайте ми едно име и достатъчно дълъг срок и аз ще обърна изборите!“

*Оригиналната фраза е: Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна Земята“.