Защо точно Пловдив бе избран за Европейска столица на културата? (Из доклада на журито)

Защо точно Пловдив бе избран за Европейска столица на културата измежду четирите силни кандидатури? Отговорът е в публикувания на сайта на Министерството на културата окончателен доклад с мотивите на журито. 

Пловдив – реалистичен бюджет, подкрепа за ромите

Културната стратегия (на Пловдив) е всеобхватна и с акцент върху образованието, творческите индустрии, културния туризъм, както и върху самия творчески сектор, преценява журито.

Основните четири теми (Трансформиране, Сливане, Възраждане, Релакс – б.р.) са ясни и ефективни и лесно могат да бъдат предадени на публиката и гражданите. Програмата е амбициозна, в нея има рискове, затова ще е необходимо добро управление, се отбелязва в доклада.

Журито приветства плановете за сътрудничество с биеналета в Истанбул, Солун и Букурещ, както и проектите със (необичайното) название CABADPLO (Изграждане на капацитет и стратегия за развитие на публиките).

Добро впечатление е направило и участието на граждани от различни сфери на обществения живот в разработването на кандидатурата на града за културна столица. За социалната ангажираност на гражданите журито дава пример с проекта „Кино Космос”, който е резултат на обществената инициатива.

„Журито беше впечатлено от възприетия подход към ромите, заемащи основно място в общността. Подкрепата

на общностните лидери в проекти, водени от творци, се вписва в критериите за ЕСК относно социалното развитие и културното многообрази“, пише в доклада.

Специално внимание бе отделено на проектите, свързани с използването на кирилицата и с ромската култура.

Според комисията прогнозният бюджет е реалистичен (и разумен) с възможност за по- нататъшно развитие. (Предложеният от пловдивската община бюджет за оперативни разходи е 22,3 млн. евро, като 14,7 млн. от тях са за разходи за програмата, 5,3 млн. за маркетинг и 1,8 млн. за персонал и администрация. Основните източници на финансиране са: общината с 7,3 млн., правителството с 10 млн. и 3,5 млн. от частния сектор. Общината ще търси допълнително финансиране от различни европейски програми, включително от структурните и регионалните фондове.)

Накрая журито отбеляза своята загриженост по отношение на управленския капацитет, но оцени искреността на настоящия художествен директор, който ще се оттегли за етапа на изпълнението, тъй като той изисква различни умения.

Варна – Не е видно как градът се позиционира в Европа

Проектите, които са направили силно впечатление на журито са плановете за преобразуване на Парк-паметника на българо-съветската дружба в Черноморски център за междукултурен диалог, проектите „Горещо лято от Студената война„ и „Приключения в панелния блок”.

Журито обаче е преценило, че Европейското измерение не е достатъчно развито в сравнение с очакванията на този етап. „Не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст. Журито би желало да види повече проекти за сътрудничество и за ко-продукции, включващи институции и творци от Черноморските държави. Проектите за сътрудничество с пре-селектираните италиански градове, около темата „Месец на италианския град” бяха с ограничен обхват“, се казва в доклада.

Комисията изразява и притеснения доколко е реалистичен бюджетът за голям брой от предложените проекти,  както и дали големият брой инфраструктурни проекти могат да бъдат завършени в срок. (Предложеният от Варна бюджет за оперативни дейности е 68 млн. евро, от които 37 млн. са за програмата, 11,5 млн. за комуникация и маркетинг и 12,5 млн. за персонал и администрация. Основните очаквани източници на финансиране са: община Варна с 31,5 млн., националното правителство с 22,5 млн., и частният сектор с 5,5 млн.)

София – дали столицата опитва да се научи как да споделя културата?

„Програмата беше разгърната и същевременно конкретна, но според журито страдаше от липса на ясен фокус, който да обединява множеството концептуални направления в даден Европейски контекст. Журито не бе убедено, че София се опитва да се научи как да ”споделя културата” и изкуството като процес на съ-творчество“, сочи докладът.

Мнението на журито е, че Европейското измерение е неясно и би могло да е по-конкретно изразено в апликационната книга и по време на представянията.

Освен това комисията е останала неудовлетворена от възприетия подход към проектите, свързани с ромската общност. Ромите не са „целева аудитория“, както е написано в апликационната книга, а значима част от българското общество и европейското културно многообразие.

 

По повод финансовата част на проекта журито е изразило опасения относно размера на прогнозния бюджет. (Предложеният  от Софийска община бюджет е 89,6 млн. евро. Основните елементи са: 68 млн. са за дейности по програмата, 12,4 млн. за маркетинг и 8,8 млн. за персонал и администрация. Основните източници на финансиране са от общината – 27 млн., правителството – 26 млн., регионалните партньори – 3,8 млн., от спонсорство и продажба на билети – 14 млн. Бюджетът включва също 17 млн. от европейските програми и структурни фондове.)

Велико Търново – много малък бюджет, недостатъчно иновативен проект

Според журито предложената от Велико Търново програма не е достатъчно разгърната. „Предвид очевидното и богато културно наследство на града и поставената цел градът да се утвърди като център за съвременни изкуства и архитектура, очакванията на журито бяха за по-иновативен, по-смел и с повече предизвикателства проект“, се казва в крайната оценка.

Журито преценило също така, че Европейското измерение е слабо изразено, както по отношение на участието на широк кръг от културни оператори и творци в Европа, така и по отношение на адресирането на общите европейски теми. И дава пример: проектът за свързване на старите европейски столици е интересна идея, но би следвало да е основан на съвременната ситуация и опит, а не на историческото минало.

Велико Търново е предвидил много малък бюджет за откриването и закриването на програмата, в сравнение с някои по-несъществени проекти, като например „средновековенфолклорен фестивал”. (Предложеният оперативен бюджет е 20 млн. евро, от които 14,5 млн. са за дейности от програмата, 4 млн. са за маркетинг и 1,5 млн. за персонал и администрация. Основните източници на финансиране са общината – 8 млн. евро, правителството – 5 млн., частният сектор – 4 млн., регионалните партньори – 1 млн. и 2 млн. от Европейския съюз. Средствата от ЕС не включват финансирането от фондовете за регионално развитие и възможно бъдещо финансиране по програми с конкурсен характер като Творческа Европа.)