ЕС ще ни компенсира за руското ембарго не с една, а с няколко нули

Автор: Надя Петрова

Заспа ли земеделското министерство за европейските компенсации за плодове и зеленчуци заради Русия? Или се прави, че спи? А, прави се, прави се.

Някъде около средата на септември Европейската комисия вече имаше предложение за новия начин за компенсиране на производителите на плодове и зеленчуци заради ембаргото на Русия. Първият сценарий се оказа недообмислен – фермерите от Полша заринаха Брюксел със заявки за компенсации и заделеният бюджет от 125 млн. евро щеше да бъде хапнат на един залък. Затова ЕК си редактира мярката – раздели повечето пари (вече 165 млн. евро) на квотен принцип между 15-16 държави, а на България и още 11 други страни позволи да бъдат компенсирани с до 3000 тона плодове и зеленчуци общо.

От българското земеделско министерство не сметнаха за нужно да предадат новините от Брюксел. Сигурно ги беше срам. Единственото прессъобщение информираше, че първият вариант за европейски компенсации ще се приложи само за фермерите, кандидатствали в периода 1-5 септември, нищо че мярката отпадна на 10-и.

Дори и сега, вече месец след като властите в ЕС пуснаха втория вариант на мярката, от МЗХ не излиза и звук за компенсациите. В областните дирекции не знаят нищо, и фермерите не са чули нищо.

Ако човек се порови из сайта на министерството, може да попадне на доклада за проекто-наредба за „временните извънредни мерки за пазарна подкрепа“, подписан от Марина Бракалова. Намира се в раздела „Нормативни актове“ и в подраздела „Проекти на нормативни актове“. Докладът е с дата 6 октомври. И оттам нататък – нищо.

Ако някой си мисли, че нашите производители на плодове и зеленчуци нямат интерес към европейските компенсации, просто се заблуждава. Фактите говорят, че когато мярката бе отворена на 1 септември, за единствените ѝ 5 дни на действие са подадени заявки за 10 383 тона продукция с направление за фураж за животни. Още 903 тона са заявени за изтегляне от пазара. А за „небране“ са подадени документи за плодове и зеленчуци върху 115 хектара. А тук трябва да уточним, че фермерите са кандидатствали тогава яваш-яваш, защото никой не е очаквал, че пет дни след старта на процедурата, тя ще бъде спряна.

Въпросът е защо министерството се носи като волска каруца по отношение на повторното отваряне на тези компенсации? Вече сме средата на октомври. Сливите са обрани, доматите на полето, доколкото ги имаше – също, пипер още се намира, ябълките са към свършване… Дори и оранжерийните краставици си отиват.

Е, на това „защо“ отговорът му е много лесен. Колкото и да плачат градинарите и овощарите, че са изчезващи екземпляри, 3000 тона продукция са нищо. Ако сега се отвори приемът, за един ден квотата ще се изчерпи. Пък като стиковат от коя област колко заявки са подадени и колко от тях трябва да бъдат отхвърлени, ще настане голяма бъркотия. А може би трябва да правят квоти за всяка област – едно, и за всеки вид плод и зеленчук – друго. Най-лесно е да засичат по време – кой превари, той завари.

Та, според нас, министерството не бърза, за да не изнервя ситуацията. Нека да е сигурно, че почти всичко е обрано, пък тогава може да се отвори приема за компенсации, за да няма скандали и излишни нерви. Ако към края на октомври публикуват наредбата и министърът (който и да е той) пусне заповед, ще кандидатстват само производители на ябълки. Може и на пипери, стига да не е паднала слана дотогава.

Някой може да каже, че все пак е справедливо България да получи компенсации само за 3000 тона продукция, тъй като Русия отдавна ни е мижав пазар. Но май не е съвсем така. Наскоро производителят Йордан Балабанов от Първомай обясни пред БНТ, че има договори за руски експорт за 2000 тона оранжерийни краставици и още толкова домати. Тоест, само неговата продукция надхвърля отпуснатата за страната квота. Отделно от това има и друг контракт за 200 тона ябълки, пак за Русия. А Балабанов едва ли е единственият прецакан износител за Русия.

Цялата утрепана ситуация у нас може да бъде обобщена накрая с нашенската сентенция „Битият си е бит“. И в Европейския съюз има наши и ваши, но ние не сме от техните – нито за директните плащания, нито за ембарговите компенсации. И няма български лъв-политик, който да направи българските фермери по-симпатични на Брюксел.