Около 30 наши сорта грозде са устойчиви на най-важните болести по лозата

Проф. Венелин Ройчев: Време е директните сортове, за които се смята, че са канцерогенни, да се изкоренят и заменят с такива, които не боледуват от мана и оидиум

От 17 ноември лозарите могат да кандидатстват по мярката за Преструктуриране и конверсия на лозя от Националната лозарска програма. Във връзка с тази възможност, при която финансовата помощ достига 75%, потърсихме проф. д-р Венелин Ройчев от факултета по Лозаро-градинарство в Аграрния университет. Главният въпрос, чиито отговор търсихме, бе, има ли сортове лозя, които да са устойчиви на болести. Причина за питането бе изключително тежката 2014 г., при която много лозя пострадаха и доста от стопаните отбелязаха нулева година. 

„Имаме около 30 български сорта грозде, които са устойчиви на икономически най-важните болести по лозата – обикновена мана, брашнеста мана, оидиум. Почти всички са създадени в Института по лозата и виното в Плевен от 60-те години досега. Преобладаващите са винени сортове, а автор на най-новите е доц. д-р Мирослав Иванов“, разказа проф. Ройчев. Българските нови сортове са практически устойчиви на мана и с повишена устойчивост на оидиум. В изключително неблагоприятни години като тази се правят

само едно-две пръскания срещу брашнеста мана.

Вината, направени от някои от тези сортове, дори са печелили медали на изложения, въпреки че имат недостатъци, които и авторите посочват. Те имат повече ябълчена киселина, по-трудно се бистрят, по-късно зреят. Тези сортове обаче са една стъпка напред към постигане на екологично равновесие, към достигане на идеалния сорт.

„Сред устойчивите сортове най-големи площи заема „Сторгозия“. Той е кръстоска на Мавруд по Пино ноар. През 80-те години имаше около 25 000 дка с този сорт. Но ако ме питате сега къде има лозя със „Сторгозия“, трудно ще се сетя. Причината е, че винарите не искат да правят вино от тези сортове. Малките стопани обаче могат да ги отглеждат и ако са майстори, да направят хубаво вино от тях“, посочи проф. Ройчев.

Сортовете за бяло вино са Среброструй, Бисер Поморийски, Мискет Кайлъшки, Дунавски лазур, Слава.

За червено вино устойчивите на болести сортове са Сторгозия, Никополски мавруд, Дунавска гъмза, Плевенски колорит, Мизия, Регент.

Десертните сортове са Наслада, Дружба, Кондарев, Любимец, Гарант, Плевенски фаворит, Августин.

Проблемът е, че големите винарни предпочитат да изкупуват грозде от утвърдени интродуцирани сортове. Затова неслучайно най-големи площи заема Каберне Совиньон. Факт е обаче, че всички традиционно лозарски държави непрекъснато създават нови сортове, които да не реагират на нападенията от болести и да издържат на студ – и Франция, и Молдова, и Русия, изброи проф. Ройчев. Най-популярните винени сортове до един са чувствителни на болести.

Преподавателят в АУ обясни, че у нас все още има доста лозя с т.нар. директни сортове и те не са никак малко. Още през 1960 г.

директните сортове са забранени с постановление за отглеждане в обществения сектор,

но не и в частните дворове. Причина за забраната е, че в състава им има вещества, за които се смята, че са канцерогенни. Според някои източници те дори предизвикват и психически отклонения.

„Директните сортове се размножават от ръка на ръка. Аз ги наричам мързеливи сортове – грижите за тях са само копаене и резитба. Директните сортове са още по-устойчиви на болести и на ниски температури. Виното, направено от тях, е по-леко, по-малко алкохолно. Тези сортове са създадени през по-миналия век с идеята да се спаси европейското лозарство от филоксерата. Те са кръстоска на европейски сортове с американски видове. Има и стари, и нови директни сортове. Такива са например Отело, Изабела, Руско чудо, Унгарка и много други над 200 сорта. Срещат се в Бургаско, Ямболско, Силистренско. Но се оказа, че те първо не са устойчиви на филоксера, и второ, имат много ниско качество. Наричат се „директни“ защото са отговаряли на мечтата „садиш пръчка – пиеш вино“. Растат толкова бързо, че ако засадите една пръчка в двора, за три години ще превземе цялата асма. В Европа те са забранени за отглеждане, но пък индианците в Северна Америка консумират гроздето на директните сортове и не знам да страдат от някакви заболявания“, добави професорът.

„Добре е директните сортове да бъдат заменени с групата от устойчиви на болести сортове, независимо, че имат слабости“, предлага проф. Венелин Ройчев.

Със заповед на земеделския министър от 14 октомври 2014 г. Изпълнителната агенция по лозата и виното утвърди класифицираните винени сортове, които са разрешение у нас. Сред тях фигурират и доста от плевенските устойчиви сортове като Сторгозия, Никополски мавруд, Дунавска гъмза, Плевенски колорит – червени, и Бисер Поморийски, Мискет Кайлъшки, Дунавски лазур – бели.