Доклад за животновъдството: Млеконадоят на българските крави е 3.7 тона годишно, в ЕС е 7

89% от стопанствата ни са полупазарни с по 1-2 животни, но от догодина се очаква да намалеят заради несправяне с европейските изисквания

Доклад на земеделското министерство за развитието на сектор Животновъдство през 2013 г. показва, че 89% от българските стопанства са полупазарни с 1-2 животни. Те са общо 46 662 от всичко 61 064 ферми. През миналата година техният брой дори се е увеличил с 6.8% спрямо 2012 г.  Въпреки, че стопанствата с по над 100 млечни крави са най-малко като група – 262, те се грижат за 51 600 животни при общо 307 100 глави у нас (16-17%).

Средният брой млечни крави на стопанство нараства минимално – от 4,9 през 2012 г. на 5 през 2013 г. По данни на Европейската комисия, средният размер на специализираните млечни ферми в ЕС-27 през 2011 г. е 29 броя млечни крави, като в 15-те стари държави-членки на Съюза той достига 54 броя млечни крави, а в 10-те държави-членки, присъединили се през 2004 г. – 19 броя.

България продължава да изостава значително от останалите държави-членки на ЕС (с изкл. на Румъния) и по отношение на средната производителност от крава на година. През последните няколко години средната млечност от крава в България е около 3,7 тона годишно, докато средната стойност на този показател за ЕС е около 7 тона годишно (7,3 тона за ЕС-15 и 5,7 тона – за ЕС-10).

По данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, през 2013 г. общото производство на мляко в страната бележи ръст от 5,2% в сравнение с предходната година и достига до 1 306 048 тона. Наблюдава се увеличение при добива на всички видове мляко – най-съществено при овчето и биволското мляко, а най-слабо – при козето мляко.
По-високото производство през 2013 г. се дължи главно на възстановяване на броя на млекодайните животни след отчетения през предходната година спад, като при овчето и биволското мляко това е съчетано и с леко повишаване на средната млечност.

За стабилизиране на млечния сектор през годината допринасят чувствително по-ниските цени на фуражните култури от реколта `2013 спрямо рекордно високите нива за реколта `2012, както и предоставената финансова подкрепа в сектора по европейски и национални схеми.

Според доклада до края на 2014 г. и през първата половина на 2015 г. се очаква развитието на млечното животновъдство в страната да продължи да се благоприятства от сравнително ниските цени на фуражните култури. Към края на 2014 г. се очаква броят на млечните крави да бъде около нивото отпреди една година, а през 2015 г. – да отбележи лек спад, основно поради отпадане на част от дребните стопанства. По-ниските разходи за фуражи през 2014 г. се предвижда да доведат до леко повишение на средната млечност (свързано с по-пълноценното хранене на животните), в резултат от което производството на краве мляко през годината слабо ще нарасне спрямо 2013 г., достигайки около 1 160 млн. тона.

Очаква се през 2015 г. процесът на преструктуриране и модернизация на млечните кравеферми да бъде ускорен както поради изтичане на срока на дерогацията за постигане на европейските изисквания за качеството на суровото краве мляко в края на годината, така и поради отпадане на млечните квоти в рамките на ЕС от началото на април 2015 г.

Предвид затрудненията на част от дребните стопанства да приведат фермите си в съответствие с европейските изисквания за добив на качествена млечна суровина, вероятно някои от тях ще продължат да се пренасочват към месодайно говедовъдство или да отпадат от пазара.

Не се очаква премахването на млечните квоти през пролетта на 2015 г. да окаже съществено влияние на пазара още през първата година. В по-дългосрочен план, то вероятно ще способства за постепенното нарастване на производството на краве мляко в държави-членки на ЕС, където се постига по-висока ефективност (вкл. поради климатични фактори, осигуряващи по-дълъг пасищен сезон), за сметка на свиване или в най-добрия случай стагнация на производството в останалите държави-членки.