Две опасни оси по сливата могат да унищожат до 80% от реколтата

Близо 60 000 декара заемат градините със сливи и джанки в страната, съобщава последният Аграрен доклад, публикуван наскоро от Министерството на земеделието и храните. Данните в него показват, че през 2013 г. сливовите насаждения са били 5893 хектара. Единствено площите с череши са повече – с около 2000 хектара, докато насажденията с ябълки са с към 1000 хектара по-малко. Така сливите се подреждат на второ място по площи в България. За отбелязване е, че интересът към тях расте непрекъснато, тъй като за този плод има сигурен пазар в Европа.

Свои наблюдения за два опасни вредителя по сливите ни предостави проф. Радослав Андреев от Аграрния

университет.

Автор: Проф. д-р Радослав Андреев, преподавател по Ентомология в Аграрен университет – Пловдив

Разред Ципокрили – Hymenoptera 

Сем. Растителноядни оси – Tenthredinidae 

Черна сливова плодова оса – Hoplocampa minuta ChrIst.

Жълта сливова плодова оса – Hoplocampa flava L. 

Двата вида се срещат в цялата страна. Вредят основно по сливата, а по литературни данни нападат още трънкосливката, черешата и кайсията. Имат сходни биологични особености и често се срещат заедно в една и съща градина. Те са едни от най-опасните неприятели по сливата в началото на вегетационния период. Могат да предизвикат червивост и окапване на завръзите над 40-50%, а в някои случаи и над 80%. Предпочитат по-ранните сортове.

Възрастните насекоми и на двата вида са дребни оси, дълги 4-5 mm. Крилата са прозрачни, с ясно изразена птеростигма на първата двойка. В разперено състояние достигат 12-15 mm. Женските имат яйцеполагало.

 

Жълтата сливова плодова оса е с жълто-кафяво тяло, крака и антени. Гърдите и главата са тъмнокафяви до черни. На предните крила има ясно изразена жълто-кафява птеростигма, от която напречно надолу през крилото преминава по-тъмна ивица (надимена птеростигма).

Черната сливова плодова оса е с черно, лъскаво тяло и антени. Краката са жълто-кафяви с черни бедрени пръстенчета.

 

 

Останалите стадии са еднакви.

 

Яйцето е продълговато-овално, стъкловидно-бяло, дълго 0,6 mm, снесено в джобче на чашелистчетата.

Ларвата е белезникава със зелено-жълт оттенък и 10 двойки крака. На дължина достига до 8-10 mm.

Какавидата е бяла, свободна, дълга 4-5 mm, поместена в копринен пашкул, с полепнали почвени частици.

И двата вида развиват едно поколение годишно. Зимуват като ларва в пашкул, поместен в почвена камерка, на дълбочина 2-8 cm в почвата.

При затопляне на почвата, над 8ºС, ларвата какавидира в пашкула.

Имагинирането на възрастните започва няколко дни преди цъфтежа на трънкосливата и ранните сортове сливи (Март – началото на Април). Осите летят през деня и се хранят с нектар и прашец. През нощта и при хладно и дъждовно време се укриват в цветовете. Летежът продължава от една седмица до един месец, а продължителността на живот на осата варира 4 до 14 дни.

След копулацията, женските прорязват с яйцеполагалото си външния епидермис на чаше-листчетата на цвета и в образуваното джобче полагат по едно яйце. На мястото на прореза тъканта некротизира и покафенява.

Средната плодовитост е 20-30, а максималната – 60 яйца. Излюпените ларви се разпълзяват и вгризват в оформените завръзи. Хранят се с вътрешността и меката костилка на плода, като го изпълват с черна саждива материя. При разрязване в мястото на повредата се усеща миризма на дървеница. За да се развие напълно, една ларва поврежда от 2 до 5 плода, в зависимост от едрината им. Нападнатите плодчета имат един отвор – входен, а напуснатите – два: входен (по-малък) и изходен (по-голям). Обикновено входния отвор е запушен с огризки и екскременти.

След 20-30 дни повредените завръзи опадват заедно с дръжките си и не се виждат по дърветата, което маскира повредата. Развитието на ларвата протича за 2-3 седмици. Изхранените ларви напускат плода и преминават в почвата, където си правят пашкул, с плътно полепнали почвени частици (почвена камерка) и в него остава до следващата година.

 

Борба

Обработката на почвата както в междуредовите, така и във вътрередовите пространства, намалява плътността на зимуващите ларви.

Химичната борба се насочва срещу възрастните, преди и по време на яйцеснасянето и срещу ларвите, по време на излюпването и вгризването в завръзите. При по-ниска плътност е достатъчно едно пръскане срещу ларвите. То се прилага когато 2/3 от венчелистчетата са завехнали, но не са окапали, за да се предотврати вгризването им в плодчетата. При висока плътност обаче трябва да се третира и срещу възрастните.

Във фенофази бутонизация и цъфтеж ПИВ за сливовите плодови оси е 2-3 броя възрастни на дърво, установени чрез стръскване, а след цъфтежа (за борба с ларвите) – 5% повредени плодчетата. Регистрирани препарати са: Децис 2,5ЕК – 0,05% и Суми Алфа 5ЕК – 0,02%, но могат да се използват контактни инсектициди от всички групи. Неоникотиноидите (Актара, Конфидор, Калипсо и др.) използвани непосредствено след цъфтежа за борба с листните въшки успешно контролират и плодовите оси.