Преди 118 г. мъдрите ни предци гласуват закон ракета за родната икономика

Чиновниците се задължават да носят обувки и дрехи, българско производство, а фабрикантите са заплашени със затвор ако продават вносни материали за направата им

Преди 118 г. на 14 март е обнародван един чудновато звучащ закон, който обаче дава страхотна енергия на неустойчивата и слаба българска икономика след Освобождението. Това е Законът за задължителното носене на местни дрехи и обуща. Той е публикуван на днешния ден 1897 г. и влиза в сила шест месеца по-късно. Прокарва го тогавашният министър на търговията, земеделието и финансите Иван Евстратиев Гешов. По това време той е министър в правителството на Константин Стоилов.

Законът съдържа точно шест ясни и категорични члена.

Член 1 на Закона за задължителното носене на местни дрехи и обуща посочва за кого той е задължителен – това са държавните, общинските и окръжните чиновници и служащи, които получават заплати, както и народните представители. Те се задължават по време на изпълнение на служебните си ангажименти да бъдат облечени с дрехи и обувки – родно производство. Икономическият ефект от това изискване е изчислен на 3 млн. лв.
Член 2 регламентира глобите, които ще се налагат на лицата, които не спазват чл. 1. Размерът е от 10 до 60 лева. (Според наличните изследвания месечната сума, необходима за посрещане на един семеен бюджет за сносен живот на 4-членно градско домакинство в този период е 67 лева, подсказва, че предвиденият размер на глобите не е малък.)
Член 3 задължава Министерството на народното просвещение да проучи въпроса за носене на униформа от учениците в гимназиите и класните училища (а това става абсолютно задължително), и ако то предпише употребяването на такова еднообразно облекло, то да бъде изработено от местни материали. По това време броят на учениците не е бил никак малък, а и статистиката е показвала устойчива тенденция за положителен прираст на населението.
Член 4 регламентира наказателните мерки, които ще бъдат прилагани към всеки фабрикант или търговец, който по силата на този закон продава чужди материали за облекло и обувки, вместо родно производство. Наказанието е глоба от 100 до 1 000 лева и затвор от 1 до 6 месеца.
Член 5 указва, че този закон влиза в сила шест месеца след обнародването му в Държавен вестник. Този дълъг срок се осмисля от необходимостта за неговото изпълнение да се подготвят както чиновниците на държавна заплата, така и производителите на дрехи и обувки.
Член 6 регламентира изготвянето на правилник, който ще окаже и предвиди всички подробности за прилагането на закона.

Законът за задължителното носене на местни дрехи и обуща влиза в сила от 14 септември 1897 г. Липсва информация кога е отменен. (Из сайта kaminata.net)

Анализът на икономическото състояние на засегнатите от този закон отрасли през последващия период – от началото на 20 век до края на Втората световна война, показва динамично възходящо развитие. Независимо от това в какъв процент това се дължи на Закона за задължителното носене на местни дрехи и обуща, при всяко положение той се отразява позитивно и стимулира всички процеси в производството и търговията с български дрехи и обувки, както от икономическа, така и от социална гледна точка. Трябва да се каже, че той намира резонанс и в редица общински наредби, което умножава ефекта от неговото действие.

Законът за задължителното носене на местни дрехи и обуща и най-вече Изложението на мотивите към неговия законопроект дават възможност да се вникне в мисленето на тогавашните управници на България

Преди това през декември 1894 г. Осмото Обикновено Народно събрание гласува Закон за насърдчение на местната индустрия. Той предвижда подпомагане на всички индустриални предприятия с капитал над 25 000 лева и над 20 работници персонал. Те получават право на безмитен внос на суровини, машини и горива. Държавата им предоставя безплатно общински терени за строеж на сгради. Освобождават се от подходен данък. Имат право на намаление за превоз на суровини и готова продукция по БДЖ. Тези облекчения се отнасят и за всеки, който отвори фабрика за производство на “прежди, платове и плетени изделия от памук, коприна, лен и конопи, връви и въжя” ( чл. 2, подточка “а”). Вносител на този закон отново е Иван Гешов.

Иван Гешов (20.02.1849 – 11.03.1924г.) е роден в Пловдив в семейството на Евстрати Иванов Гешов от големия търговско-банкерски род Гешовци и Харитина Нешева. Учи в Пловдивското класно училище „Св.св. Кирил и Методий“ при Йоаким Груев и Н.Ковачев. Освен задължителните предмети изучава три чужди езика, статистика и рисуване. През 1865 г. баща му се премества в Манчестър, където открива клон на семейната търговско-финансова къща, а с него заминава цялото му семейство. Иван Гешов учи в Оуенс колидж и в университета Виктория. Член е на градското литературно дружество и на манчестърския дискусионен клуб. След колежа работи няколко години в кантората на баща си в града.

Когато се завръща в България той става първия директор на Българската народна банка. Благодарение на преди това внесен от него законопроект, състоящ се от 24 члена, БНБ се утвърждава като държавна банка с капитал от 10 милиона лева и монополно право да издава банкноти и ипотечни облигации. Гешов е и председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), което прераства в Българска академия на науките (1911-1924), и на Българския червен кръст (1884-1924). Той е значим меценат и спомоществовател на Софийския университет, редица училища, санаториуми и болници. Години наред е бил депутат в Народното събрание, два пъти е избиран за негов председател. Иван Гешов оглавява и правителството през 1911-1913 г.