Водните феромонови капани са по-ефективни от инсектицидите при Tuta absoluta

Наскоро д-р Елеонора Делева защити докторска степен в Аграрния университет (АУ) в Пловдив с разработка на тема „Доматен миниращ молец (Tuta absoluta): Разпространение, биология и възможности за контрол“. Тя е единственият учен в страната, който извърши детайлно научно наблюдение върху вредителя в продължение на четири години. През 2011 г., когато появата на Tuta absoluta у нас стана неприятен и опасен за стопанството факт, специалистите по растителна защита използваха чужда литература, за да ограничат щетите. Опитът на д-р Делева обаче показва, че проявите на доматения миниращ молец в България имат своите специфики. Към момента в страната може би няма по-добър експерт от нея по отношение на този опасен неприятел.

Д-р Елеонора Делева е завършила с отличен 5.93 специалността „Полевъдство“ в АУ, а след това е придобила с 6.00 магистърска степен по Растителна защита.

Публикуваме част от разработката на д-р Делева с нейно съгласие, илюстрациите към текста също бяха предоставени на АгроПловдив от автора.

Д-р Елеонора Делева

Мониторинг и оценка на степента на нападение от доматения миниращ молец посредством полови феромонови уловки

Половият феромон, отделян от женските индивиди на T. absoluta, е изолиран и идентифициран като смес от (3E,8Z, 11Z)-3,8,1 l-tetradecatrienyl acetate и (3E,8Z)-3,8-tetradecadienyl acetate в съотношение 90:10 (Svatoš et al., 1996) или 92:8 (Griepink et al., 1996). След установяването на химичния състав започва производството на синтетичен полов феромон, който понастоящем се използва под формата на диспенсери за мониторинг на популациите, за масов улов на възрастни мъжки индивиди или за разстройване на копулацията.

За мониторинг се предлагат феромонови диспенсери, съдържащи 0,1 mg, 0,3 mg и 0,5 mg активно вещество синтетичен полов феромон. Диспенсерите с 0,1 mg са подходящи за употреба в затворени помещения, докато тези с 0,5 mg се  препоръчват за установяване на неприятеля и проследяване динамиката на летеж на открито. Феромоновите уловки за мониторинг се поставят 2 седмици преди разсаждането на растенията в норма 2 бр./ha, като разстоянието между тях не трябва да бъде по-малко от 15 m (НСРЗ, 2010). Понастоящем се използват и диспенсери, съдържащи 0,8 mg активно вещество синтетичен полов феромон, които са подходящи за по-горещ климат и осигуряват по-добро улавяне на мъжките молци (БАБХ, 2012).

 

Въз основа броя на уловените мъжки молци във феромоновите уловки, може да се определи степента на риск от нападение на T. absoluta върху растенията, като посочените данни са валидни при употреба на деспенсери, съдържащи 0,5 mg активно вещество синтетичен полов феромон, поставени в бели уловки тип „Делта” с лепливо дъно в площи, на които предстои засаждане на доматени растения или в насаждения, в които все още не са установени развиващи се ларви (табл. 1) (Monserrat, 2009a).

Освен за оценка степента на риск от нападение, броят на уловените възрастни във феромоновите уловки, използвани за мониторинг, определя и подходът за управление на вредителя, тъй като той е в корелативна връзка с повредите от ларвите и загубите на реколта (Faccioli, 1993; Benvenga et al., 2007).

Таблица 1. Оценка на риска от T. absoluta, базиран на улова във феромоновите уловки при норма 2 уловки на ha (Monserrat, 2009a). 

Брой уловени възрастни Tuta absoluta	Степен на риск от нападение
0 уловени възрастни на уловка за седмица	няма риск
1 – 3 възрастни средно на уловка за 1 седмица	нисък риск
4 – 30 възрастни средно на уловка за 1 седмица	среден риск
30 – 100 възрастни средно на уловка за 1 седмица	висок риск
> 100 възрастни средно на уловка за 1 седмица	много висок риск

Масов улов на възрастни индивиди чрез различни видове уловки (капани)

Масовият улов включва поставянето на определен брой уловки на единица площ с цел улавяне на голям брой възрастни индивиди, което води до дисбаланс в съотношението между половете и оказва влияние върху плътността на популациите.

В оранжериите се препоръчва поставянето на 20-25 полови феромонови уловки/ha, а за откритите площи – 40-50/ha  (FREDON-Corse, 2009a). При висок и много висок риск от нападение могат да се поставят и по 60 уловки/ha  (БАБХ, 2012). При оранжерийни площи се поставят и 1-2 уловки извън оранжерията в близост до вратата, които улавят навлизащите отвън неприятели. През по-студените месеци в неотопляемите оранжерии се монтират по 1-2 уловки, които да уловят излитащите мъжки индивиди през по-топлите дни през зимата (БАБХ, 2012).

Половите феромонови уловки за масов улов на мъжки индивиди са в състояние да намалят плътността на неприятеля (Witzgall et al., 2010), въпреки че проучванията на метода в оранжерийни доматени насаждения в Италия (Сардиния) показват, че употребата им не оказва значително влияние върху повредите по листата и плодовете (Cocco et al., 2012). Това би могло да се обясни с неспособността на уловките да уловят всички мъжки индивиди (Santos Silva, 2008), както и с възможностите за партеногенетично размножаване на вида (Caparros Megido et al., 2012).

При сравнителни проучвания е установено,

че водните феромонови капани* имат по-добра улавяща способност от капаните тип „Делта” с лепливо дъно. Те са по-лесни за поддържане и по-малко чувствителни към замърсяване с прах, поради което се препоръчват за масов улов (InfoAgro Systems, 2009). Употребата на 48 водни полови феромонови уловки/ha  е по-високо ефективна за контрол на доматения миниращ молец в сравнение с конвенционалните инсектицидни третирания (Lobos et al., 2013).

Светлинните капани се използват за масов улов на възрастни мъжки и женски индивиди (Rodrigues de Oliveira et al., 2008; Bolkmans, 2009). Поставят се на височина до 1 m над земята, в норма 1 уловка на 500 до 1000 m² (Laore Sardegna, 2010), в близост до вратите и се използват само в тъмната част на деня (Bolkmans, 2009).

Наскоро Russell IPM (2009a) разработиха нов тип уловка Ferolite-TUA, в която се използва комбинация от синтетичен полов феромон и специфична светлинна честота, която е силно привлекателна за възрастните индивиди на T. absoluta. Уловката има от 200 до 300% по-висока ефективност в сравнение със стандартните полови феромонови капани.

Посредством различните видове уловки за масов улов на възрастни екземпляри се намалява плътността на неприятеля в производствените площи, но контролът е най-ефективен при комбинирането им с препоръчвани инсектициди (Witzgall et al., 2010).

*Водният феромонов капан може да се направи лесно и с подръчни средства. В широк съд се налива вода, а към нея се добавя мазнина (олио, например). Над него се закрепя феромонова капсула, която привлича възрастните мъжки екземпляри. Доматеният молец просто се дави във водата, чиято намокряема способност е увеличена от поставената мазнина.

Прочети още от автора: Д-р Е. Делева: Проблемът с Tuta absoluta въобще не е решен!