Стефан Йосифов

Вечер. Младеж се качва на влака. Намира спалното купе, там седи стар евреин.

Време е да спят. Лягат. Момчето пита:

– Кажете, ако обичате, колко е часа?

Евреинът мълчи.

Младежът си казал: ,,Майната ти!“ И легнал да спи.

Утро. Последна спирка. Момчето пита евреина:

– Кажете ми, ако обичате, защо не ми казахте колко е часа, след като имате часовник?

Евреинът му отговорил:

– Ако ви бях казал часа, вие щяхте да ми благодарите и щяхме да говорим  до 2 през нощта.Но не това е главното. Ще пристигнем в града, аз, както е редно при запознанство ще ви дам телефон и адрес. Вие отивате в хотел, там места няма, звъните ми и аз, разбира се, ви каня у дома. Но и това не е най-главното.

Главното – аз имам красива дъщеря. Вие ще я съблазните, тя ще забременее, вие ще се скриете, аз трябва да ви търся. Ще ви намеря – но не това е главното. Главното – защо ми е на мен такъв зет, който даже часовник няма?!…