Как се отглежда доматът като дърво, за да роди 30 т/дка

Доц. Христо Симидчиев разказва за уникалната технология, която за пръв и последен път е наблюдавал в производствената база на Sony в Япония

Читатели на АгроПловдив се обърнаха към вестника с молба да представи по-подробно технологията, при която доматите могат да се отглеждат като дърво. От своя страна ние потърсихме доц. д-р Христо Симидчиев*, който преди 30 години е видял на живо в Япония прилагането на това умение. Експертът в оранжерийното производство с готовност се отзова на поканата да разкаже за технологията. Ето какво записахме:

 

През 1984-1985 г. бях на посещение в Япония и там видях да расте в оранжерия домат-дърво. Финансирането на технологията и самият опит бяха на фирмата Sony. И по-специално, това беше разработка на отдела, който се занимава с производството на пластмасовите кутии на електрониката на корпорацията. Тогава имах възможността да наблюдавам технологията на живо както при доматите, така и при краставиците и пъпешите. Това беше много интересно, защото в този период и у нас навлизаше хидропониката. Уникалната технология на Sony не намери приложение, защото по това време хидропониката навлезе в Холандия и добивите в оранжерии започнаха да се увеличават драстично. От едно дърво не можеше вече да се получи толкова голям добив, колкото в една оранжерия, в която е въведена хидропонната система и където се отглеждат по нормален начин растенията. Така опитът на Sony остана в миналото и аз нямам информация отглеждането на зеленчуци като дърво да се е развило в практиката.

Но от гледна точка на биологията, тази „дървесна“ технология е много интересна. Защото действително в рамките на една година може от един обикновен сорт домат да се получи такова развитие. По принцип доматът е многогодишно растение и може да се отглежда 2-3 години, но това не се практикува, защото е свързано с добиви и качество.

Каква е технологията?

Най-важната особеност е, че доматеното растение се отглежда чрез хидропоника. Второто, което е много интересно и трябва да се обясни от технологична гледна точка е, че в тази оранжерия почти няма проветряване. Тоест, на 1.5 м над това дърво, оформено като асма, температурата е сравнително висока. Достига 30-35 градуса. И точно там е тайната на тази технология. Високата температура, която е над растението, предизвиква висока обмяна на вещества. Тоест, растението започва да черпи повече и повече вода, за да може да се охлажда. В същото време корените на домата, които са около 3 квадратни метра, се намират в хидропонна среда, т.е. те са потопени във вода и хранителни вещества. И колкото се увеличава транспирацията, толкова се увеличава и нуждата от хранителни вещества. И тогава те се натрупват с много по-голяма скорост в самото растение. Тук е и обяснението защо стъблото на домата става с дебелина между 5 и 10 см. Това се предизвиква главно от обмяната на веществата.

Ако растението не е в оранжерия, не може да се постигне този резултат. И не бива да се мисли, че това е специален сорт.

На снимката се вижда добре, че резервоарът с хранителни вещества е на земята. Оставени са четири разклонения, другите са премахнати. На практика, когато доматът е детерминантен (пълзящ, с ограничен растеж) сорт формира 3-4 – разклонения. Но този сорт, който е на снимката, е индетерминантен, т.е. с неограничен растеж. Въпросните 3-4 разклонения, които формира растението, се качват на конструкция. До височина 1.5 метра са махнати всички други разклонения и листата.

Едно абсолютно развито дърво заема около 40 квадратни метра. За това са необходими 10-11 месеца. Но доматът започва да плододава на стотния ден (от 90 до 110 дни в зависимост от сорта). Преди това е направено разсаждането на растението, което е било на поне 50 дни. Но при отглеждането на домата като дърво не се бърза с беритбата, за да може растението да развие вегетативната маса – клони и листа, от които да се храни.

На такъв домат-дърво могат да се преброят 12-15 хиляди плода. Ако приемем, че това растение е в оранжерия около 50 кв.м., в една оранжерия от 1 дка могат да се поставят 20 такива домата. При 15 хиляди плода на дърво, със средно тегло 120-150 грама, добивът няма да нахвърли 30 тона. Докато при съвременните технологии с хидропоника, ние говорим за добив от 50-60 тона от декар.

* Доц. д-р Христо Симидчиев е сред най-добрите експерти в оранжерийното производство у нас. Отначало е работел в Тексим – предприятието, което в годините на социализма се занимаваше с търговска дейност, но заедно с това е построило и първите оранжерии в Звъничево, а по-късно и в Стрелча. След това е продължил научна дейност в Институт по зеленчукови култури „Марица“, където от 1979 г. е бил зам.-директор, а към 1992 г. го напуска като директор. Междувременно е специализирал в Холандия, Германия, Великобритания, Испания, Канада. „В онези години България беше на престижно място в оранжерийното производство, но за съжаление всичко се промени. Преди никога не съм си представял, че у нас ще дойде момент да внасяме домати и ябълки. В момента ние не произвеждаме дори 15% от продукцията, която е необходима. За да се храни здравословно, един човек се нуждае ежедневно от 400 грама зеленчуци. Ние бяхме стигнали това ниво. Тоест 120-130 кг на човек годишно, от които 70-80 кг са зеленчуци, а останалото – картофи. А сега консумацията на зеленчуци е спаднала, така както и нашето производство“, коментира Христо Симидчиев. След 1992 г. е работел 10 години в Мексико по покана на правителството. В момента се занимана с проектиране и консултации в оранжерийното производство.  

Христо Симидчиев е подготвил и книга за модерното оранжерийно производство със заглавие „За хидропониката от А до Я“, която ще се появи на книжния пазар през юни.

Прочети още: Експертът обяснява защо добивите в нашите оранжерии са наполовина на холандските