Над 75% от вносния соев шрот в ЕС е ГМО, Дунавската соя е алтернатива

125 хил. хектара е потенциалът на България в производството на протеиновата култура

„Отглежданата в ЕС соя съставлява по-малко от 10% от соята, която се преработва в ЕС, а над 75% от соев шрот, който се използва за фуражи, се внася. Около 75 % от вноса е ГМО-соя. Повечето от соевият шрот е от соя, която се преработва в ЕС или директно се внася в ЕС-28.“  Това съобщи Драгош Дима, Румъния от Асоциация Дунавска соя по време на проведения за втори път Ден на соята в Кнежа. Събитието бе организирано от ЕТ ПРИС Борислав Горанов, Институтът за агростратегии и иновации (ИАИ), Aсоциация Дунавска соя и БАСФ, разказаха от ИАИ. На форума присъстваха над 130 експерти, гости и стопани от страната и чужбина, включително и от Румъния и Молдова.

„Докато повечето не-ГМО соеви продукти традиционно се доставят от Бразилия, пазарният дял на соев шрот, свободен от ГМО в ЕС се променя. Вносът на соя от страните членки на ЕС-28 остава стабилeн през последните няколко години, но преработвателите от ЕС, които търсят соев протеин, все повече предпочитат да внасят соев шрот, вместо соя на зърна, така европейският капацитет за преработка на рапица и слънчоглед се разширява, докато капацитетът за преработка за соя остава в застой. Бразилската соя продължава да доминира над европейския внос на соя с около половината от всички доставки. Украйна и Парагвай постепенно увеличават пазарния си дял. Съединените щати и Канада са водещите доставчици на соя за ЕС-28 от северното полукълбо. През 2014/15 се очаква вносът от ЕС-28 на соя да се увеличи незначително и да достигне 12,5 млн. тона“, каза още Дима.

Той посочи още, че от около 5 млн. тона търсене на соя, свободна от ГМО в Европа, само 50 % (около 2.5 млн. тона) могат да бъдат осигурени от соя, отглеждана в Европа. Ако Дунавският регион (включително Украйна) се фокусира върху отглеждането на тази култура, в рамките на 10 години търсенето на свободна от ГМО соя (5 млн. тона) и общо производство от 8-10 млн. тона,  могат да бъдат задоволени изцяло от Европа….

От Опитна станция Павликени също развиха тезата, че добивът от пшеницата, отглеждана след соя, е с 15-20% по-висок, а технологичните и хлебопекарни качества на зърното са по-добри, отколкото след слънчоглед, рапица и царевица. Както и че соята е много ефективна за борба с многогодишните житни и широколистни плевели. От Павликени споделиха и своя опит, цитирайки ръководство на станцията от 1939 година: „Най-доброто време за сеитба на соята при Павликенските условия е първата половина на м. април, когато почвата се е затоплила достатъчно, за да може да се разчита на бързо и редовно поникване. Тази сеитба носи сигурно увеличение на добивите с не по-малко от 15%. Заслужава да се отбележи, че навременната сеитба при соята е най-доброто средство за борба с бобовия  /соев/ молец.“

След като изброи множество препоръки за отглеждането на соя, доц. д-р Георги Георгиев завърши: „За нашия климат соята е крайно полезно растение, защото е много устойчива на сушата и дори през години с малко валежи дава задоволителен добив и рядко се напада от болести и неприятели. Соята не е придирчива и към почвите и дава добри добиви и на по-слаби почви. Въвеждането й в сеитбообръщението е от огромно значение  за нашето земеделие, защото като бобово растение тя обогатява почвата на азот и увеличава добива от пшеницата и други зърнени, които следват след нея на същата нива.“

Соята има голям потенциал за България, 125 хиляди хектара е потенциалът на страната ни. Отглеждането на соя на балканския полуостров има над 100 годишна история – институтът в Павликени е пример за това. Тук соя е отглеждана образно казано, когато американците още не са били научили за нейното съществуване, завърши доц. Георгиев….

“Пиргос арго“ беше представен от Димитър Милев – представител на института „Нови Сад“ в България – 2-ри по големина държавен институт в Европа. Той каза, че институтът има голям научен потенциал, така че до седмица решават всеки проблем. Протеинът е най-важната култура в света. Институтът има 45% пазарен дял от всички семена, засети в България. Нови Сад е на 250 км по въздух, почвените условия са аналогични, климатичните – също. Те имат малко повече валежи. Институтът в Нови Сад препоръча да не се сее без азотофиксираща бактерия – акумулира 6-7 кг активно вещество, което прави икономии в торенето за следващата година и прави соята идеален предшественик на пшеницата.

Николай Николов направи презентацията на БАСФ – „Класиката и новото в Растителната защита за соя“. Той представи БАСФ като международен партньор на Дунавска соя, представи пред българските земеделци професионалисти пълното си и ефективно портфолио за растителна защита в соя.  Качественият и надежден контрол на плевели бе нагледно представен на полето и накратко обобщен в залата.  „Освен класическите и познати решения в соя, основен фокус на БАСФ бе най-новото, което предлагаме на пазара и с какво то надгражда познатите досега решения. Затова се спряхме подробно на предимствата на иновативния широкоспектърен хербицид Корум, най-новият инсектицид Магеос, както и на инокуланта за соя – ХайСтик Соя, на който залагат земеделците, които се стремят към по-високи добиви!“  заяви Николай Николов, регионален търговски мениджър на БАСФ. „Целта на участието ни в това професионално мероприятие на Дунавска соя е и да дадем натрупания от други държави ноу-хау за професионално и икономически ефективно отглеждане на соя през призмата на качествената растителна защита!“ 

От „Бунге Румъния“, производител на бутилирани масла, обясниха че около 500 000 хектара със соя, отглеждани в Европа днес, представляват само към 3% от това, което Европа трябва да произвежда за храна на животни. Ето защо Европа внася повече от 35 милиона тона соя от Северна и Южна Америка всяка година. Южна и Източна Европа са предимно селскостопански район с висок потенциал за производство на семена, поради няколко налични условия: голяма обработваема площ, високо качество на почвите, добри климатични условия. Освен това Черноморският регион има традиция и опит в отглеждането на соя и най-голям потенциал за тази култура в Европа.

Те изброиха и още няколко причини Черноморските страни да се ориентират към производството на соя:

-агрономична, соята е важна за голямото количество азот, останал в почвата (80 – 120 кг / ха активно вещество), което води до по-ниски разходи от около 150 евро / ха за следващата реколта.

-Аржентина и Украйна са сред най-големите производители на соя в световен мащаб – имат области, където средните валежи са под средните валежи в района на Черно море. Соята е доказала, че е печеливша култура дори и в сухите страни.

-Значението на соята се доказва и от факта, че тя е в полза на реколтата в процеса на ротация на културите, особено за зимните култури чрез осигуряване на значителни подобрения във физико-химичните свойства на почвата.

-Има и сериозни финансови и търговски аргументи в полза на соята: тя има прозрачна цена, в сравнение с други култури. Селскостопанските програми на ЕС предоставят политики, които насърчават отглеждането на соя в държавите-членки, което води до допълнителни субсидии за земеделските стопани. Инвестицията в областта на технологиите за  отглеждането на соя е по-малка отколкото тази за царевица, рапица и слънчоглед. Продукцията е подобна или по-голяма от слънчогледовата. Соята е една от най-печелившите култури в региона на Черно море.

Модератор и съорганизатор на ползотворното събитие, събрало толкова големи конкуренти под един покрив, беше Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.

Тя представи пред участниците българската версия на Наръчника на Дунавска соя, преведен от Опитна станция Павликени и отпечатан с подкрепата на БАСФ, който да се ползва от фермерите в отглеждането на соя у нас. Тази година бе първата, в която се прилагат новите правила на Обща селскостопанска политика и нашите земеделски стопани се възползваха от соята, която се явява и екологично насочена площ за спазване на зелените дейности в стопанството, каза Боянова.

Тази година в страната са заявени 266 757 ха екологично насочени площи (ЕНП). Статистическите данни след приключване на кампанията по прием на заявления 2015 показват, че общо като ЕНП, след прилагане на коефициентите на преобразуване и претегляне, са заявени 8.31% от обработваемите земи. На ниво отделно стопанство сред парцелите, които изпълняват предназначението за екологично насочени площи, се констатира правопропорционална зависимост между коефициента на претегляне и площта след прилагането му – с най-голям брой, и респективно заявена площ, са угарите, следвани от азотфиксиращите култури. На тези две групи ЕНП се полагат 95,8% от всички заявени ЕНП след прилагане на коефициентите. Сред азотфиксиращите култури най-масово се заявява люцерна, на която се полагат 34,3%. Сред ландшафните елементи най-разпространени са синорите (0,3%) и групите от дървета (0,1%). По предварителни данни площите със соя, заявени по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури, са 35 424 ха.

(Текстът бе предоставен от Института по агростратегии и иновации.         АгроПловдив го публикува със съкращения.)