Икономистът фермер Данчо Кощилаков: Между полето, търговията и цеха

Предприятието в Старо Железаре показа на света нова технология при сушенето на сливи

Въпреки че е икономист по образование, Данчо Кощилаков от Хисар може да се нарече още фермер, преработвател, търговец, организатор. Всъщност в момента той е най-вече активен консултант. Консултира земеделския производител, който отглежда пипер и ябълкова градина – Мария Кощилакова, а също така и управителя на предприятието за сушени плодове и зеленчуци „Натура фит“ край с. Старо Железаре Таня Кощилакова. Така двете му дъщери имат на разположение възможно най-всеотдайния консултант и съветник. Самият той е председател на земеделската кооперация „Хисар – Агра“, която се занимава с пшеница, слънчоглед и пипери, а също е и зам.-председател на асоциация „Български пипер“. Предлага още най-добрите семена на пипери, селекционирани в сръбския научен институт в град Смедеревска паланка. По негова преценка между 60 и 65% от капиите от нас никнат от сръбските семена, които той предлага като официален дистрибутор на Смедеревския институт за България, Гърция и Турция.

Някога

А някога, някога току-що дипломиралият се във ВИНС Варна Кощилаков, е започнал трудовия си стаж като, така да се каже, чирак икономист, тоест стоковед в Наркоопа на Хисаря. За кратко успял да разпръсне добри впечатления за себе си и без партийна книжка го издигнали до зам.-председател. „По това време Наркоопът беше институция – притежаваше ресторанти, магазини, хотели. В него работеха 410 души„, илюстрира мощта на кооператива Данчо Кощилаков.

Днес от някогашния социалистически гигант е останала само сянката му, защото още от началото на 90-те години е започнала голямата преподредба на собствеността. Данчо Кощилаков напуснал Наркооп, тъй като решил да се занимава с аграрна търговия и земеделие.

 Западните пазари на кооперация „Хисар – Агра“

През 1993 г. Кощилаков става земеделски производител, а през 1995 г. – председател и член кооператор на новата частна кооперация „Хисар – Агра“. Предприятието се заема с оглеждане на пипер, а също и с изкупуване на количества „Чорбаджийски“ и сорт „Бяла шипка“ от други производители. „Станахме най-големият износител на тези два сорта, а направлението беше към Германия и Австрия„, припомня си председателят. Купувачи на пипера са били преработвателни фирми. Експортът продължил почти 20 години.

„Днес съветвам колегите да не търсят канали за износ, а да се ориентират към българските предприятия. Тук условията са по-добри“, информира опитният експерт. А на въпроса дали нашите консервни предприятия могат да поемат всички количества, които фермерите насочват за преработка, председателят на „Хисар – Агра“ искрено се учудва: „Те, че могат, могат! Но фермерите не могат да произведат толкова, че да натоварят цеховете за преработка!“

Бингото на земеделието – пиперът

„Пиперът е бингото на земеделието. От него можеш да загубиш толкова много, че да не се съвземеш“, обяснява Данчо Кощилаков. Защо? Много просто – разходите за един декар реколта са сред най-високите.

„От 1994 г. досега разходите в земеделието се вдигнаха 6-7 пъти. При пипера 50% от разходите са труд, много ръчен труд. При житото един тракторист може да се грижи за 2000 дка, при тиквите – за 200 дка, но при пипера един човек може да се занимава най-много с 4 дка. Освен ръчния труд, горивата също са голям разход, защото ако тиквите можеш да ги напръскаш 1-2 пъти до беритба, при пипера се пръска на всеки 10 дни„, разказва производителят.

„Най-големите бинго играчи са производителите на зеленчуци в България и по-специално на пипер. Защото ако те удари градушка или суша и болести, заравяш в земята страшно много пари. Сметнете колко – 300 дка пипер по 1600 лева на декар са разходите. Ако намериш сили да продължиш, на следващата година ще си на нулата и чак след година-две ще можеш да се измъкнеш от дупката„, обяснява коварството на хазартната култура производителят от Хисар. Той дори не иска да чуе за земеделски застраховки срещу природни бедствия. Просто има много лош спомен с унищожена застрахована реколта и неполучена компенсация от застрахователя – една дълга и неуспешна битка, която го е накарала завинаги да се откаже от земеделските застраховки.

Ало, министерството!

Най-лошото на социализма беше уравниловката. Кой би очаквал, че 25-26 години след края на онази обществена система, държавата ще върне тази „гнила тиква“ в земеделието. Точно на това се ядосва Данчо Кощилаков. Причината е обвързаната подкрепа при директните плащания.

„Трите основни зеленчука, които се консумират най-много, има ги на всеки пазар и тържище, в складове и в хладилници, и се използват от преработвателите, са краставици, домати и пипер. Нашата държава е решила от тази година докато свърши програмният период, не само тези три зеленчука, но и още няколко, да бъдат подпомагани финансово с едни и същи суми всяка година. Примерно, за тази година ще дадат 94 лева за декар пипер и 94 лева за декар тикви. Отглеждането на един декар тикви сигурно ще ви струва 150 лева. А за един декар пипер разходът е 1500-1600 лева! За декар домати е 500 лева и т.н. Кажете сега, може ли да сравняваш важността на пипера – няма фабрика или хладилник, които да не купуват пипер, с важността на тиквите, или зеления фасул, и граха? Не че не са важни, но не и в такава степен„, твърди земеделецът икономист.

Наред с лютата критика обаче Данчо Кощилаков посочва и нещо прогресивно в новата политика.  По т. нар. „обвързана подкрепа“ субсидии ще се дават само на производители, които представят документи за реализиране на минимално количество продукция – фактури, кантарни бележки, договори и т.н. Без да докажеш, че си реализирал продукцията и си платил данък, няма да бъдеш допуснат до европейските пари по Първи стълб. Тоест, по думите на Кощилаков, бабите, които продават без касов апарат домати на тротоара, докато плетат терлици, няма да успеят да получат субсидии, защото са в „сивия бизнес“. Защото не отчитат плащане към държавата.

От сините сливи до „Натура фит“ 

Преди 12 години „Хисар – Агра“ поглежда към сините сливи докато изнася пипери. Започна да изкупува сушени плодове с костилки, да ги преработва като вади костилките и да ги изнася. Някъде по това време се е появила и идеята за създаване на предприятие за сушени плодове и зеленчуци „Натура фит“.

„Не съм спрял да мисля за създаване на такъв тип предприятие„, разказва Кощилаков. „Съчетах моите усилия с нашата наука. Имам изключително тесни контакти с проф. д-р Николай Пенов от Университета за хранителни технологии в Пловдив. Той преподава технологии за сушене на плодове. Негов е единственият в света учебник за сушене на плодове. Технологията, по която сушим сините сливи тук е уникална и няма друга такава. Неин автор е проф. Пенов. Ние гланцираме плодовете с глицерин за хранителни цели. А в света това го правят с растително олио. Когато пробвахме пазара, купувачите поискаха да сушим сливите по световната технология, която е с олио. Така ги приготвят в Калифорния (САЩ), Чили, Аржентина, Франция. Ние обаче посочихме нашите положителни качества и те бяха впечатлени от всичко това. Защото олиото може да граняса, а при глицерина това го няма. Той прави лъскава цялата слива и не дава възможност водата да се изпарява. Ето, имам два кашона със сливи, които са от 4 април 2004 г. и все още са годни за консумация„, дава пример преработвателят.

И продължава: „В района на Бордо, Франция има един град, Ажен се казва, той е центърът на сушените сини сливи във Франция. Там съм бил с г-н Пенов много пъти, посетил съм фабрики , имам френски приятели. С акъла си сме купили опит оттам. И мога да кажа, че това, което ние сме направили, е по-добро от тяхното. Не е хвалба, а реалност.“

Предприятието

Предприятието „Натура фит“ е изградено с европейско финансиране по мярка 123 на Програмата за селските райони 2007-2013. Стойността на проекта е била за 5.2 млн. лв. (излезе ни 6 милиона, уточнява Кощилаков), от които помощта и самофинансирането са били 50 към 50. Само една банка се е съгласила да кредитира инвестицията „на зелено“ и от благодарност пред предприятието още стои рекламна ѝ табела. Строителството е продължило само десет месеца. През юни 2013 г. „Натура фит“ЕООД включило мощностите.

Най-лошото и най-доброто

На въпроса кой е бил най-лошият момент в земеделската му практика, Кощилаков не се фокусира в един, каза че са много. Прекалено много.

За най-добрия обаче има ясен отговор: „През всичките тези години се почувствах най-щастлив, когато малката ми дъщеря Таня каза, че ще ме подкрепи и ще ми помогне за предприятието. Не помня друг да съм бил толкова щастлив!“