Най-голямата ферма за млечни крави в Европа е край Поповица

Към стопанството на Ангелови има десетки хиляди декари земя, земеделска техника, фуражен завод, мандра и биогазинсталация за производство на ток

Може ли да започнеш земеделие с 20 млечни крави и те да нараснат 250 пъти до над 5000? Може, и в България има пример за това – стопанството на братята Янко и Никола Ангелови. Ако Европа поиска да се похвали пред САЩ и Русия с мащаби и организация в животновъдството, то може да покаже фермата край село Поповица, община Садово, област Пловдив. Тя функционира като себедостатъчна. Не е зависима от производителите на фураж, нито от купувачите на мляко, нито от доставчика на електроенергия, нито от продавачите на животни от елитната порода Холщайн. Фермата не изкривява пазара, не замърсява природата. И в същото време дава работа на 300 души.

С млечното говедовъдство Ангелови

започват да се занимават преди 22 години.

„Тръгнахме с нещо, от което разбираме“, обясни Никола Ангелов. Родителите им са имали дребно семейно стопанство с малко земя и пет крави. И тъй като момчетата се грижели за животните, по-късно съвсем естествено решили да си изкарват прехраната именно с млечно говедовъдство.

„Разбира се, че имахме мечти да направим нещо голямо. Знаехме, че стабилните печалби идват не от високи цени, а от големи обеми. Представял съм си …, но да си призная: И в най-смелите си мечти, не съм виждал нашето стопанство такова, каквото е днес“, разказва Никола Ангелов. „Затова, когато някой начинаещ фермер ме попита дали може за 5 години да постигне високи резултати, винаги съм отговарял, че за 5 години не става. Но за 15 или 20 – може. За 5 години ще е някаква далавера, нещо, което ще приключи бързо.“

През 1995-1996 г. по думите на двамата животновъди, пазарът на млякото съвсем ясно показал, че е неуреден. Мандрите, които изкупували суровината, плащали с голямо закъснение, а нерядко и под уговорените вече цени. Или както те казват:

„За да направиш следващата стъпка, трябва да се ядосаш.“

Така била създадена и мандрата, която прави сирена, кашкавали, извара и масло под марката „Елит“. Предприятието било изградено през 1996 г. в село Дълбок извор, а в село Мирово е цехът за кисели млека.

Тъй като създадената вече мандра си искала по-големи количества млека, към 2002 г. млечните крави били увеличени на 700 броя. Бившето телеугоително стопанство край Поповица било закупено през 2004 г. „в много лошо състояние“, както уточни Ангелов. Оттогава досега животновъдите не са спрели да го подобряват и разширяват.

Другият сериозен проблем в млечното животновъдство – набавянето на фураж, също ясно се определил като спирачка при разрастването на стопанството. „У нас нямаше фуражен завод, който да можеше да ни осигурява храна за всички животни. Така стигнахме до решението сами да отглеждаме зърнено-житни, люцерна и смески, за да сме спокойни и независими“, продължи Никола Ангелов.

В момента „Елит-95″ООД стопанисва 70 хиляди декара

земеделска земя, повечето от която е наета. В стопанството има силози за зърното, а също и кухня за приготвяне на храната. Единствено шротове и добавките се купуват. За обработка на земеделската земя са закупени 20 трактора и 5 комбайна.

Броят на животните продължил да расте, за да запълни капацитета на мандрата, който е 40 тона на денонощие. Но в момента суровината от фермата е 50 тона и двамата животновъди имат намерение в следващата година да кандидатстват по мярка 4.2, за да разширят възможностите на млекопреработвателното предприятие. Заедно с това в следващите две години броят на млечните крави ще се увеличи с още 2000. И ако днес Ангелови не са 100 процента сигурни, че стопанисват най-голямата говедовъдна ферма в Европа, то когато животните станат 7000, няма да има да има съмнение.

Между другото, те закупили и биволи, които в момента са 200 и се отглеждат в Дълбок извор и в Мирово.

Разрастването на стопанството поставило на дневен ред другия голям проблем на животновъдството – оборския тор. „Колкото и да си старателен да не замърсяваш околната среда, няма начин да си екологичен при толкова много отпадък. Дори и да го използваш за наторяване, торът все е в повече от площите, върху които можеш да го разхвърлиш. Отделно от това мирише и хората се оплакват“, посочи Ангелов.

Това станало причина за следващата наистина голяма инвестиция – в

инсталация за биогаз

Когато нещо е добро, то действа в няколко посоки. От една страна, инсталацията решава екологичния проблем с миризливия отпадък от изхранването на кравите. А във фермата количеството му е значително – 250 тона на денонощие. Днес двата големи ферментатора поемат целия тор плюс суроватка и мазнини от мандрата, плюс 15 тона силаж, както изисква технологията.

Второто предимство на производството на ток от биогаз е в енергийната ефективност. Фермата консумира във върховите часове 200-300 киловата и вече е енергийно независима.

Третият плюс е чисто финансов и е в преференциалната цена на електричеството, произведено от метан с животински произход. Инсталацията е с мощност от 1.5 мегавата, така че 80 процента от произведения ток се изкупува по договор от ЕВН. Съоръжението заработи от август тази година.

Как действа инсталацията? Оборският тор, отпадъците от млекопреработката и силажът се вкарват в двата ферментатора. Там се загряват до 40 градуса, което предизвиква отделянето на газ метан. Газта се пречиства и когато се запали, захранва генератори, които произвеждат ток.

Това, което остава във ферментаторите се извежда чрез механизъм като полусуха фракция. Чрез преси тя се разделя на течна и твърда. Течната е прекрасен тор, който може да се използва през топлите месеци, а през зимата се съхранява в бетонови басейни. Твърдата фракция е още по-добър тор, който се съхранява в лагуни и също ще се използва за подхранване. Хубавото е, че и течният и твърдият отпадъци нямат никаква миризма. А освен това заради повишената температура във ферментаторите плевелните семена не могат да покълнат.

Малко ферми в страната могат да си позволят инвестиция в подобно съоръжение. За 1.5 мегавата тя е 9.2 милиона лева, които заедно с изграждане на инфраструктурата се закръглят на 10 милиона.

„Създадохме инсталацията с кредит и ако цената на тока се запази, тя ще се изплати за 5-6 години. Добре е, че ставката е преференциална, защото иначе нямаше да се наемем да строим толкова скъпо съоръжение“, призна Никола Ангелов. В същото време той е убеден, че с биогаз инсталации трябва да се оборудват повече ферми. На Запад, разказва фермерът, 40-50 стопанства се обединяват и строят подобно нещо. И така си решават огромния екологичен проблем. Тук също трябва да стане така, според него.

„Имали сме и много

тежки години, в които сме завършвали на загуба

Имали сме други, когато сме били с нула печалба. Но винаги нещо ни е измъквало“, разказва Никола Ангелов. Така през 2002-2003 г., когато се сринал пазарът на млечни, спасителни за фирмата се оказали 20 000 свине, които стопаните започнали да отглеждат през 2000-а година. Впоследствие обаче се отказали от тях и решили да се концентрират върху млечното говедовъдство. Защо избрали кравите пред прасетата? Защото с влизането на България в Европейския съюз започнали да се раздават субсидии за говеда, докато за свине нямало. Наличието на мандрата също натежало в избора.

Тази година бе кризисна за млечното говедовъдство

не само у нас, но и в целия Европейски съюз. Цената на млякото в някои държави падна с над 20%, у нас – с 10-15. Именно в такива години, както и при природни аномалии, животновъдите трябва да бъдат подкрепяни от държавата, смята Никола Ангелов. В западните европейски страни правителствата отделят значителни държавни средства, за да защитят националното животновъдство. И у нас трябва да е така. В спокойните години дори няма нужда от финансова помощ, но в изключително лошите браншът трябва да може да разчита на държавата, разсъждава животновъдът. Според него ако преработвателите в Европа и у нас бързо не намерят пазар в трети страни, ще има фалити, които ще завлекат и фермите.

Най-трудното

„Когато си добър мениджър и когато разбираш от работата, с която се занимаваш, когато можеш да видиш в перспектива, имаш търпение и не се отказваш, не е трудно да постигнеш целите си“, обяснява Никола Ангелов. Но от всичко, в което успяхме, най-трудното беше да създадем екипа. Много хора са кандидатствали за работа при нас, малко от тях харесахме и с тях работим.“

Експертният състав, който отговаря за всичките 5000 млекодайни крави, се състои всичко на всичко от шест човека – двама ветеринарни лекари, двама зооинженери и двама осеменители.