Наследството на Бормалийски: Меракът да стане пчелар

Производителят на мед от Хисаря започнал да учи занаята със сто кошера наведнъж

Борис Бормалийски не помни добре дядо си, но той го е дарил в своето неписано завещание с нещо по-ценно от пари и имоти – меракът да се занимава с пчеларство. Някога дядото имал край Хисаря пчелин с 60 кошера, които за онези години изобщо не били малко. Децата му не наследили нито заниманието, нито интереса към него. Но когато Борис, който носи името му, трябвало да вземе генералното решение с каква дейност да се заеме, безпогрешно избрал занаята на дядото. И не е за вярване какво направил!

Без да се е грижил или просто наблюдавал дори и едно пчелно семейство, 25-годишният мъж закупил наведнъж сто семейства. За тези, които са далеч от пчеларството, ще поясним, че

обикновено младите пчелари тръгват с 5 до 10 кошера,

за да видят първо дали могат, и второ, дали им харесва да се занимават с полезните, но жилещи производителки на мед. А когато достигнат до сто семейства, вече са професионалисти с богат опит.

И така през 2003 година със сто кошера – всеки със своите особености, и абсолютно сам, Бормалийски трупал знания в движение и с помощта на други пчелари в съседство, при които ходел за съвети. „Трудно беше, но големи гафове на направих“, припомня си днес, 12 години по-късно, той.

Към момента пчеларят вече има 850 семейства, които през лятото се увеличават с помощни. Те се продават след сезона. Тази година добитият мед в стопанството е 24 тона.

Как се стига дотук?

Литературата за пчеларството въобще не е толкова ефективна, колкото общуването с хора от този бранш, които можеш да разпитваш надълго и нашироко. Това се постига най-лесно, когато се запишеш на специализирана за пчелари екскурзия, пояснява Борис. И той, поне в началото, не пропуснал нито една. Така, заедно с цял автобус, пълен с пчелари, посетил два пъти Сърбия, където рейсът гостувал на два пчелина. После не пропуснал учебните екскурзии до Турция, Румъния, Гърция, Франция и Киев.

Една от хубавите черти на хората, които произвеждат мед

е, че не пазят знанията за себе си, а винаги се отзовават със съвети или помощ, когато някой колега има нужда от тях. Особено пък, ако той е млад, работлив и любознателен.

През 2006 г. Бормалийски залпово увеличил семействата в пчелина с още 500, тъй като се появила възможност да кандидатства за финансиране от предприсъединителния фонд Сапард. Тогава вече станал и работодател. Днес в стопанството работят още трима души, на които пчеларят осигурява целогодишна работа. В стопанския двор на село Черничево, където е пчелинът, има цех от 120 квадрата, в който се подготвят кошери, събира се инвентар и медът се центрофугира. През най-усилните месеци – май, юни и юли, грижите са за пчелите и меда, През останалото време се изработват пособия, кошерите са под наблюдение, взимат се отпуски.

От години Борис

прилага освен стационарно, и подвижно пчеларство.

На три места има по 100 стационарни кошера, останалите ги мести през пролетта и лятото, а есента ги прибира в стопанството. Мобилните кошерите най-напред се позиционират в черешова градина за две седмици, колкото продължава цъфтежът. Собственикът овощар заплаща по 20 лева на кошер. След това семействата се прехвърлят при блокове с рапица, после при слънчогледа. За да практикува мобилно пчеларство, Борис е закупил подходящ транспорт и сам е измислил рампа за качване и сваляне на кошерите.

Веднъж, по време на едно преместване, пчеларят претърпял най-опасния си инцидент с пчелите. Когато свалял кошерите, два от тях се обърнали и разпилели. Докато събере частите им, пчелите го атакували на рояци. Макар че всичко продължило едва 2-3 минути, пораженията били жестоки – стотици жила се забили в пчеларя, който на всичкото отгоре бил без було и защитно облекло.

На въпроса дали би създал предприятие за преработка на мед, Борис отговаря, че е производител, а преработката е съвсем различно занимание, с което не би се наел.

Голяма част от меда човекът от Хисаря преработва на ишлеме и продава в търговската мрежа. Друго количество пласира на дребно, трето – продава на преработватели.

Веднъж се опитал да изнесе мед в Германия.

Изпратил проби, които немският търговец одобрил. Но оттам нататък условията се оказали невъзможни. Контрагентът поискал веднага 20 тона с уговорката, че след няколко седмици трябва да му бъдат доставени още 40 тона, а после още 30. И преговорите спрели дотук.

Прословутите кражби на кошери въобще не са подминали и Бормалийски. Досега той е загубил към 40. Казва, че кражбите се извършват или от пчелари, или са по поръчка на пчелари. Само веднъж полицията успяла да залови крадците и разследването показало, че те са … пчелари.

А, за да спаси семействата от отровите на растителната защита, Бормалийски е в непрекъснат контакт с кооперациите в района. Те го предупреждават кога ще пръскат и той затваря пчелите. „Досега не съм имал загуби от препарати. Или поне са били толкова малки, че не съм ги усетил“, обяснява той.

В момента в слънчевите часове пчелите събират прашец от полски късно цъфтящи растения, а в стопанството са заети с пренасянето на мобилните кошери в двора. Годината почти е свършила, но през зимата трябва да се направят още 50 кошера, с които Бормалийски иска да увеличи пчелина. Ако дядо му можеше да го види, сигурно щеше да е доволен, че с наследения мерак го е надминал в пчеларството.