Политици кръжат на метли над „Летище Пловдив“, концесионерът иде!

Някой българин с „минало незабравимо“ ще стане концесионер на аеропорта от името на неизвестна чужда фирма, предполагат наблюдатели

Политици и медии дружно разпъват на кръст „Летище Пловдив“ заради проблемите с двата полета на компания „Уиз Еър“ при кацане край града в събота вечерта. От БСП – Пловдив поискаха светкавичната оставка на ръководството на държавното дружество. А от „Подкрепа“ заявиха, че служителите, работели извънредно, трябва да бъдат наградени. Междувременно транспортното министерство започна проверка по случая, а от „Уиз Еър“ се извиниха на директора на летището Владимир Щърбанов за причиненото неудобство.

Днес кметът на Пловдив Иван Тотев заяви на пресконференция, че

концесионерът е на път

и когато бъде избран, той ще реши проблемите на аеропорта. „Летище Пловдив ще остане, това е извън всякакво съмнение“, каза още кметът.

Министерството на транспорта е обявило пловдивското летище за отдаване на концесия, а в момента тече оценка на активите му. Утре съдбата на гражданската аерогара ще бъде обсъдена в х-л „Рамада Принцес Тримонциум“ на форум, организира от новосъздадения Фонд за развитие на Южен Централен район Феникс.

 

Какво показва всичко това? Едно – апетитите към летището се изострят.

Новият концесионер се задава и засега е тайна кой се готви да го управлява 35 години.

Меракът към аеропорта датира от 1995 година.

Тогава пръв седна на „трапезата“ злополучният банкер Христо Александров. Чрез Инвестиционен фонд „Тракия“ и със съгласието на транспортния министър от служебното правителство на Ренета Инджова, Александров придобива 45% в новосформираното дружество „Летище Пловдив“АД. Другите 55 на сто се държат от държавната фирма „Летище Пловдив“ЕООД. Държавното дружество апортира в новата компания пътническия терминал и техника. Александров внася 52.3 млн. лв., взети по всяка вероятност от спестяванията на българите в „Агробизнесбанк“, която по-късно фалира.

През 1998 г. решението да се вдигне капитала на новото акционерно дружество с около 70% е обнародвано в Държавен вестник. Но в едномесечния срок за участие, държавата въобще не реагира. Така делът на държавното дружество се стапя на 36.08%. Христо Александров пък продава преди това голямата част от акциите на ИФ „Тракия“ на „Пълдин инвест – 95“, което на свой ред ги прехвърля на „ТАДО – трейд“. Регистрираната в Швейцария фирма „ТАДО – трейд“ изкупува и други акции на Александров и придобива 57.7%.

Основната цел на „ТАДО“ е да получи дългогодишна концесия

на пловдивското летище и по-точно на пистите за излитане и кацане, и съответно подава искане за това към правителството. Представител на „ТАДО“ в „Летище Пловдив“АД е Виктор Вълков. Той е сътрудник на Държавна сигурност, бивш външен министър и посланик в Турция и Хърватия. Кого представлява тогава, можем да се досетим по факта, че днес е член на Надзорния съвет на „Интернешънъл Асет Банк“. В тази финансова институция най-голям дял държи фирма, регистрирана в САЩ, в която малък съдружник е човек на сикаджията Младен Михалев – Маджо.

След като кандидатите за концесия на летището не успяват, делът на „ТАДО“ е изкупен в края на 2007 г. от „Алфа финанс“ на Иво Прокопиев. По-късно, през 2010 г. той продава акциите си на адвокатска фирма от Дания, което няма как да не събуди съмнение, че истинският собственик е друг. Може би отново, но под прикритие, Прокопиев?

 

В това време

държавата, която най-после е започнала да се държи като „добросъвестен стопанин“, строи новия терминал

на летището.

А какво се случва със стария терминал и другите имоти, които са апортиран в „Летище Пловдив“АД? Нищо, освен че държавното летище плаща наем за ползването им. А най-ценното там са стационарните цистерни за гориво. Точно заради тях летището е готово да плаща непрекъснато повишаващ се наем. Така, ако през 2009 г. той е бил 168 хил. лв. годишно, през 2014-а става 322 000 лв. На 31 август 2015 г. новият директор Щърбанов отказва да поднови договора с „Летище Пловдив“АД. Аеропортът минава на мобилни цистерни, което е скъп вариант. В резултат на това летището спира да работи в нощните часове (за да съкрати разходите) и започва да намалява служебния състав. Именно това бе причината нежеланите кацания на двата самолета от Дубай и Валенсия на „Уиз Еър“ да предизвикат толкова неудобства и скандал.

Това е, в телеграфен стил, досегашната по-нова бизнес история на пловдивското летище. Опит за превземане, опит за летене върху държавното крило. Приземяване, продажби, препродажби. И, ето, че летището отново е на старта на концесията. Според наблюдатели, то ще бъде взето от чужда компания, зад която се крие някой българин. Някой от тези българи, които имат „минало незабравимо“.