Атанас Куковски – предприемач за милиони

Председателят на кооперация „Агрокомерс – 98“ – Хисаря, е бил и инженер по диплома, и сервитьор, и търговец, и ловен организатор, преди да навлезе в земеделието

Кои са най-успешните хора в земеделието, пък и в бизнеса като цяло? Като изключим мошениците и нелегалните дейности, можем да направим отрицателното обобщение, че това в никакъв случай не са най-трудолюбивите и усърдните. Успешните са тези, които притежават бизнес нюх. На Атанас Куковски от Хисаря, бизнесът е в кръвта му. Той е можел да превърне всяка друга дейност в печеливша, но от 1998 г. е избрал да се занимава със земеделие. Управлява кооперация „Агрокомерс – 98“, която преди 4 години влезе в класацията „Най-динамичните малки и средни компании“ в България на „Икономедия“. От няколко години кооперацията отчита седемцифрени печалби. „Агрокомерс – 98“ има седем член-кооператори, но тези, които въртят работата са трима – Куковски, който е председател, Стоян Бонев и Петко Кисьов, които са в Управителния съвет.

Преди земеделието

Куковски има теорията, че човек се мобилизира и открива пътя си най-бързо, когато няма на кого да разчита. „Никой не ме знаеше в Хисаря“, разказва той. Баща му починал млад и той още като студент в МЕИ поел собствената си издръжка в ръцете си. Изкарал курсове за сервитьор и през лятото разнасял табли из ресторантите. После усетил меда на търговията и намерил пътя към градските пазари на Сърбия и Гърция. Бил първият, който подредил слънчеви очила на въртящи се платформи на Главната в Пловдив. По някое време си изкарвал хляба като организирал ловни екскурзии на гръцки туристи из Средна гора. Направил магазин за ловно оръжие и газови пистолети в Хисаря. В един момент обаче му дошло на ума да отглежда и да изнася пипер. Хисаря е сред центровете на пиперопроизводството у нас. Тогава с приятели на бърза ръка направили кооперация „Агрокомерс – 98“ и за две години се превърнали в най-големите производители на зеленчука и по-точно на чорбаджийските чушки. Но трябвало да се намери най-добрия пазар. Така Атанас Куковски се озовал в Австрия. После в Германия, Чехия, Хърватия, Унгария.

В онези години разбрал какво е да те арестуват в Германия.

Арестуван в Германия

„Печелихме много от пипера, защото продавахме не само нашата реколта. Но и губехме много. Имаше търговци, които не ни плащаха цели тирове със стока. Ако някой си мисли, че само в България се срещат търговсци крадци, жестоко се лъже. В Германия бяха дори по-изпечени“, разказва Наско. Един от контрагентите дължал 13 хиляди марки, които очевидно нямал намерение да връща.

„Бяхме по друга работа до Щутгарт, когато реших да пробвам за дали не мога да си взема парите от него. Обадих му се по телефона, казах че съм в Германия и той отвърна „Ела“. Сигурно си мислеше, че се шегувам. Имах адреса му от фактурите – живееше в едно село до Щутгарт. Намерих къщата му, на оградата имаше няколко камери. Пак звъннах от една кабина и немецът се притесни, сигурно защото му се е изписал телефонния код и е разбрал, че наистина съм в селото. Каза, че трябва спешно да пътува“. На другия ден, след като преспал в селския хотел, Куковски се качил в автомобила си, потеглил и полицията го спряла. „Арестуваха ме ей така, без причина. Провериха документите, направиха справка с България. Държаха ме три часа и накрая ме пуснаха. Сигурен съм, че полицията съдействаше на онзи мошеник“, описа епизода земеделецът.

Интуиция за бъдещето

Някъде към края на 90-те години човекът с диплома на инженер получил още един сигнал, че трябва да се занимава със земеделие. Сред ловните туристи от Гърция често се срещали фермери. „Приличаха на хора, които водят комфортен живот – караха мощни коли, бяха спокойни, добре облечени, с вкус. Разговарях на дълго и на широко с тях. Един от гърците обясни, че има неголяма ябълкова градина и е много доволен от европейските субсидии. Няма никаква грижа за издръжката на семейството, може да си позволи почивки и ловни турове в чужбина. У нас вече беше започнало да се говори, че рано или късно, ще станем членове на Евросъюза. И тогава се сетих …“

През 2000-та година кооперацията била сред малцината кандидати, които поискали да вземат общинска земя под аренда. Така стопанството се окръглило за 20 години напред с 1000 декара основен земеделски ресурс. Както можете да се досетите, „Агрокомерс – 98“ въобще не пропуснала шанса, наречен „предприсъединителен фонд „Сапард““, който започна да налива безвъзмездни милиони в селското стопанство от 2001 година. С одобрени проекти, кооперацията създала трайните насаждения, но не спряла отглеждането и износа на пиперите.

В час с политиката

От 1 януари 2007 г., когато България стана член на ЕС, лека-полека се разбра, че най-печелившото земеделско занимание е зърнопроизводството. И кооперацията в Хисаря се превърна в най-големия зърнопроизводител на няколко съседни общини. Със средства от първата Програма за развитие на селските райони Куковски и приятелите му оборудвали 65% от машинния си парк. През 2013 г. се разбра, че земеделската политика ще се промени и … Хоп! „Агрокомерс – 98“ навлезе в нови територии.

Кооперацията обработва 45 хил. декара земя, която се намира върху две общини – Хисаря и Калояново. По-голямата част от нея е заета със зърнено-житни. Притежава градини със сини сливи, малини и ягоди. Върху 500-600 декара са пиперите. Отскоро развива биологично земеделие и животновъдство със 150 крави и телета. От 2013 г. има действаща база за производство и съхранение на фураж, изградена по проект от ПРСР на обща стойност към 6 млн. лв. Стопанството е оборудвано с 5 комбайна и 20 трактора, заедно с всякакъв прикачен инвентар. 60 души работят на трудови договори, а през активния сезон наемната ръка достига до 200 работници. Те се събират от Пазарджишко до Чирпанско, от Павел баня и Клисура.

Завистта

„В последните две години загубихме 500 хил. лева от човешката завист“, внезапно призна Куковски.

Още през 2012 г. в кооперацията решили да инвестират в биогаз инсталация. Тя трябвало да е в съседното село Черничево, където е базата за зърно и фураж. Щяла да е първата инсталация в региона, с мощност 1.5 мегавата. Да, обаче идеята срещнала дива съпротива. Врагове на Куковски разбунили селото с мълвата, че съоръжението ще го обгазява и ще направи живота нетърпим. Започнала подписка, дошли телевизии, тръгнали дела. „Исках да направя басейн в хотела (в центъра на Хисаря Куковски е построил преди десет години и спа хотел) – насъскаха съседите, докараха ми националната телевизия. И не направих нищо. Същите хора отново съшиха интрига и през декември ни посетиха журналист и инспектори от Агенцията по храните, за да проверят завода за фураж. Целта бе да открият някаква, каква да е, нередност, за да връщаме пари по Селската програма. Защо? Нали, когато пристигат в земеделското министерство гости от Европа или други страни, предпочитат да ги доведат в нашето стопанство, за да се похвалим като страна какво сме постигнали…“

„У нас е така“, продължи председателят. „Тръгваш напред и още при старта те спъват. Изправяш се, правиш стъпка – пак те бутат. Отново се вдигаш – халосват те. Е, трябва да си луд, за да продължаваш! Затова липсват инвеститори в България. На мен, дето живея тук и знам как да се оправям, ми идва да се откажа от всичко, а представете си какво преживява един чужденец, решил да прави бизнес тук“.

На въпроса какви са бъдещите планове на кооперацията, председателят отговори, че нови инвестиции няма да има. „Земеделието стана като строителството през 2005 г. Куцо и сакато реши, че в него има пари и се втурна да прави проекти и да става фермер“.