Оризарите в бой за поливна вода!

„Пясъчник“ е почти празен, 70% от водата в каналите се губи, затова оризопроизводството се свива за втора поредна година

Поливната вода тази година няма да стигне за всички оризови полета в региона. Площите трябва да се намалят с 30-40 процента. Това стана ясно на днешната среща на експерти от „Напоителни системи – клон Пловдив“ с оризопроизводители от Раковски. При фермерите от тази община свиването на оризовите клетки ще е най-драстично, защото те са в самия края на напоителния канал, по който идва водата. Основен водоизточник за земеделието в най-плодородните пловдивски общини са язовирите „Пясъчник“ и „Домлян“ и водохващането на река Стряма при село Иван Вазово.

Днес от „Напоителни системи“ направиха груба сметка за колко декари ще

стигне наличната поливна вода. За целия район в областта, където се отглежда ориз, водата ще стигне за около 42 000 декара. Миналата година са били подсигурени с поливки 49 000 декара ориза. „В вие трябва да си разпределите 1300 декара“, обърна се към оризарите от Раковски началникът по напояването Щерю Атанасов. През миналата година същите фермери бяха принудени да свият с около 45% производството.

При оризопроизводителите, чиито стопанства са по-близо до „Пясъчник“ и „Домлян“, намалението ще е значително по-малко, ако въобще има намаление.

Петър Инджов, Райчо Филев, Иван Кръстев и Венко Пачов поискаха от държавната фирма да намали с равен процент полетата на всички оризопроизводители, за да е по-справедливо. От „Напоителни системи“ възразиха. Главният инженер Никола Кърнолски каза, че за това трябва да се споразумеят помежду си самите оризопроизводители. Според фермерите обаче разбирателството между тях няма да се получи. Тези, които са нагоре по канала ще засеят толкова, колкото могат да отгледат без да се съобразят с това, че производителите от Раковски съвсем ще закъсат. „Ние само рентата няма да можем да си изплатим“, оплакаха се ощетените фермери. Според договорите за аренда, те трябва да дават по 120 кг ориз за декар наета площ.

От „Напоителни системи“ обясниха по-късно, че ако фирмата е частно търговско дружество, изобщо няма да доставя вода на най-отдалечените от язовирите общини. „Много скъпо ни излиза да ги захранваме с поливна вода. Разстоянието от „Пясъчник“ до Раковски е около 70 км. Над 70% от поливната вода се губи по пътя. На практика икономическата изгода липсва.

„Значи вода ще има за турци, руснаци и италианци, а за нас – не“, констатираха ядосани хората от Раковски. Точно в тази община първи са възродили оризопроизводството в последните години. Когато другите земеделски производители видели, че то носи добри приходи, са възстановили оризовите клетки и също са станали част от бранша. Към тях са се присъединили фирми от Турция, Италия и Русия. „Сега за тях има вода, а за нас – не“, обобщиха ситуацията оризарите от югоизточната община.

Те обвиниха ръководството на държавното предприятие, че не задължава арендаторите от малките общински язовири да осигуряват вода за земеделието. „По Закона за водите няма как да ги задължим“, оправда се Кърнолски.

НАЛИЧНА ПОЛИВНА ВОДА   

В момента в язовир „Пясъчник“ има около 37-38 млн. кубика вода при завирителен обем от 202 милиона. През 2011 г. водата в него е била 90 млн. кубика и тогава е и абсолютният пик на оризопроизводството. През пролетта на 2012 г. „Пясъчник“ отново е бил с 37 млн. кубика и тогава оризовите площи драстично са били съкратени.

„Домлян“ в момента е пълен с 15.8 милиона кубика вода при максимален обем от 26 милиона.

Рибовъдите могат да решат водния проблем, но отказват

Никола Кърнолски, главен инженер на „Напоителни системи“ – Пловдив

– Инж. Кърнолски, колко процента са загубите на поливна вода  по трасето?

. Големи. По откритите канали са над 60 на сто, дори надхвърлят 70 процента.

– Как се губи водата?

– Имаме канали, които не са облицовани и там загубите са големи. Но и при облицованите има големи течове, защото не успяваме да ги ремонтираме. Причината е ясна – липсват средства.

– А защо „Пясъчник“ се оказа празен?

– Този язовир е естествен водосбор на няколко малки реки – Калаващица, Геренска и река Пясъчник. Когато имаме сухи години, а последните са такива, те могат да напълнят язовира само с 30-40 милиона кубика вода. Вярно е, че обема му е над 200 милиона, но с толкова никога не може да се напълни и поради още една причина. Крилната стена по левия скат на язовира не е изградена както трябва и прави филтрация. Затова има указание водоемът да се източва, ако стигне 120 милиона кубика.

– Откога поливната вода не стига в региона?

– През 2000-2001 г. оризопроизводството заемаше около 20 000 декара. Тогава имаше вода за всички. Тези площи обаче започнаха да се увеличават през годините. Оризът е най-влаголюбивата култура и за един декар са необходими 2400 кубика вода при отглеждането му. Увеличаването на оризовите полета заедно с поредицата от сухи години доведе до този воден дефицит.

– Но „Напоителни системи“ захранва с вода и други фермери. Те влизат ли в сметките ви, когато правите водния баланс?

– Разбира се. Но за тях са нужни по-малки количества вода. На царевицата например се правят 4 поливки и за декар са необходими 480 кубика. Доматите харчат 700-800 кубика. Прави впечатление, че не само ние ограничаваме водата, но и самите фермери си намаляват поливките, защото икономисват. Водата все пак струва пари.

– Какъв е изходът, за да има вода за земеделието?

– Липсата на пари за ремонт на напоителните съоръжения води до пилеене на водата, която става все по-ценна. Но, пари са предмет на държавна политика и не мога да коментирам дали и кога ще бъдат насочени към „Напоителни системи“. Фермерите обаче могат да се сдружат и да ползват общинските язовири. Ще ги стопанисват, ще си осигуряват поливна вода, а също могат да отглеждат и риба в тях. В момента тези язовири са дадени под аренда на рибовъди и ние няма как да им наредим да подават вода за земеделието. Ето през зимата например, арендаторите можеха да ги напълнят с евтина вода, защото тогава тя е на половин цена. Но никой не го направи.