Можеше да е банкер, но избра да е зърнопроизводител: Светослав Русалов

Фермерът от село Труд не иска допълнителни субсидии от плодове, зеленчуци, животни и пчели. Остава при зърното

На 3 март Светослав Русалов е освободил персонала да празнува, но той самият е в извънредна ситуация. Зърнопроизводител от съседно землище е закъсал с трактора и му звъни да помага. „Колега е“, обяснява Русалов и оттам нататък няма смисъл от коментари, че е почивен ден, работниците са се пръснали, а всичко живо празнува. Ако беше банкер, в ден като този може би щеше да е заминал за кратка почивка нанякъде.

Вместо това зърнопроизводителят от село Труд, община Марица, приема доставка на семена слънчоглед предиобеда, а по-късно следобед ще тегли трактор по опустялото шосе.

Преди 15-16 години Русалов е бил пред два пътя – единият водел към банка с целия комфорт, който осигурява оперирането с пари. Другият сочел към нивите под небето – кални или прашни, тучни или обрулени от бури и градушки, или нацепени от суша. В джоба си е имал диплома за магистър по банково и застрахователно дело и предложение за работа. Но срещу нея пък стояло семейното стопанство на родителите му, които отглеждали какви ли не земеделски култури. В началото на 90-те те сеели делянка, мента и фъстъци. После пшеница и слънчоглед. В края на миналия век не е имало европейски субсидии, а за предприсъединителния Сапард още никой не бил чул. Царят бил далеко, както се казва, и влизането ни в Европейския съюз било непотвърден слух. Така че през 2000-а година Русалов, разбира се,

избрал по-трудното, защото е по-свободно – земеделието.

През 2003-а регистрирал собствено дружество и веднага изтеглил кредит. „Оттогава досега живеем от кредит в кредит“, казва Русалов. Първият послужил за закупуването на два комбайна, втора употреба, от Германия, които внесъл сам. Тъй като по онова време земеделието все още не било обезпечено с достатъчно техника, комбайните му жънели и чужди ниви, което пък му помогнало да си погаси по-леко кредита.

През 2004-2005 г. обаче семейното стопанство било на път да се се разпадне. „Две поредни години трупахме загуби и сериозно се замислих дали въобще да се занимавам със земеделие. Но точно тогава, когато се водили и преговорите за присъединяването на България към ЕС, станало ясно, че фермерите ще получават субсидии на площ. „Затова решихме да издържим още малко до 2007-а година, за да видим дали ще има полза“, припомня си зърнопроизводителят.

Първите години от членството ни в Евросъюза сварили семейното стопанство с 3 800 декара обработваема земя, в значителната си част наета. „Три години беше добре, но след това нещата се изкривиха“, припомня си фермерът и веднага пояснява. „През 2007 г. рентата в Южна България беше 20 до максимум 40 килограма пшеница на декар. Субсидиите пък започнаха от 18 лв./дка, стигнаха до 28 лева и повече няма да растат. Зърнопроизводството се оборудва с високотехнологични машини и тогава се появи желание у някои да обработват повече и повече земя. Това изкриви пазара. Рентите започнаха да растат и днес в Северна България достигат до 200 и дори 300 килограма зърно от декар, а при нас станаха около 100 килограма. Така на практика ние получаваме субсидии, на които превеждаме данъка, а след това ги изплащаме на собствениците на земя.“ В момента стопанството на Русалов обработва малко над 10 хиляди декара.

От Програмата за селските райони е успял да закупи нов трактор с 200 к.с., а също така да построи склад за съхранение на зърното. Кандидатствал е по мярка 121 при последното ѝ отваряне през септември миналата година и за негова изненада, проектът му за закупуване на комбайн, се е класирал. С това започва и приключва за него помощта на европейската програма. Защото оттук нататък за зърнения бизнес вратите ѝ ще останат затворени.

„Да, вярно е, че зърнопроизводството е по-леко в сравнение с отглеждането на зеленчуци, овощни или животни. Там има много ръчен труд, докато при нас всичко е механизирано“, отговаря на обичайните характеристики за бранша, които дават останалите производители. Тук обаче мъчнотиите са в подписването на договори със стотици и хиляди собственици на земя за доказване на правно основание.

Според него

зърнопроизводството е печелившо, ако заема минимум 2 хиляди декара.

„Или, хайде, нека да са над хиляда“, поправя се фермерът. Под тази граница стопанствата са неефективни. Те най-често са без собствена техника, знания и технологии, и резултатът е близък до нулата. Още по-сериозен удар за малките зърнопроизводители ще нанесе пазарът, който в последните години се задъхва от излишъци. Русалов цитира скорошна публикация, според която складираното неизкупено зърно в света е достигнало 29-годишен максимум. Прогнозите на брокерите са, че тази година цената на пшеницата ще е още по-ниска. Фермерът отказва да я посочи, но вече е изчислил, че ако цифрата е вярна, загубите му ще се равняват на 10 лева на декар.

Що се отнася до изкупуването, въпросът с пшеницата е решен от години. Зърното се изпраща в силозите на най-големия производител на хляб у нас „Симид“. „Отношенията между нас са коректни, така че продължаваме напред. Рапицата и слънчогледът се изкупуват от търговци“, добави фермерът.

Като студент по макроикономика, човекът от Труд държи под око балансовите сметки, наясно е с разходите и приходите си, и може още отсега да прогнозира с голяма точност, според стойността на фючърсите, крайния годишен финансов резултат.

Диверсификацията в „Русалов“ООД е разпределена в три култури – пшеница (50%), рапица (25%) и слънчоглед (25%). Те изпълняват и сеитбооборота на стопанството.

„Да премина към отглеждане на  плодове, зеленчуци или животни, защото са приоритетни“, повтаря въпроса той. И веднага отговаря:

„Не! Няма да го направя.

Вложил съм доста сили, средства и енергия да развия едно модерно земеделие, което да ползва най-новите технологии с модерна техника. И ще се развивам в този сектор.  Не ме влекат субсидиите на другите производства и не желая да се разконцентрирам. Това, което мога да направя още, е да се занимавам с преработка, за да затворя цикъла. Тя няма да е свързана с пшеницата, а със слънчогледа. Но, честно казано, на този етап дори и това не ми е в главата.“

Тъй като Светослав Русалов е заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), той е в течение и на постоянните преговори с властта за решаване на проблеми от различно естество. Миналата година например такъв изневиделица се появи от финансовото министерство, което пожела да се монтират нивомери на земеделските колонки за горива. И в този неравен спор, който започна през януари и продължи до октомври 2-15-а, НАЗ все пак накара Владислав Горанов да направи няколко стъпки назад.

И зърнопроизводителите са готови да повторят като останалите бизнес организации, че искат от управляващите само едно: Не да им помагат, а да не им пречат.

Наскоро и други конфликти си показаха кривите лица.

Сроковете за подхранване на житните – Проблем 1

Преди повече от две години земеделският министър Димитър Греков е подписал заповед торенето на житните да започва не по-рано от 20 февруари за Южна България и 25 февруари за Северна. Заповедта била предизвестена от нитратната директива на Европейската комисия и е свързана с опазването на водите. Преди нея азотното торене се разрешавало от 31 януари нататък.

„Имахме среща с министър Танева, за да се опитаме да я убедим да се запази предишната дата. Но това се оказа невъзможно заради европейските изисквания. От екоминистерството дори са предложили да оставим житните в състояние на глад до 1 март и да торим след тази дата. Слава Богу, това няма да се приложи, защото ще компрометира реколтата. Така че, сроковете 20 и 25 февруари, остават“, поясни Русалов.

Наредбата за земеделската техника – Проблем 2

Той е най-сериозният засега. Още от 2010 г. НАЗ желае да се урегулират условията и таксите за движението на земеделска техника по републиканската пътна мрежа. Наскоро обаче се появи проектонаредба за промяна на Наредба 11 на МРРБ, в която има текстове, с които зърнопроизводителите са категорично несъгласни. Според предложенията за промени, всяка земеделска машина, независимо от работната ѝ ширината, ще заплаща пътна такса. За техниката, която е широка от 2.55 до 3.50 метра, тя ще е 150 лева. За машините от 3.50 до 4.50 м – 220 лева. Да припомним, че според досегашната наредба за по-малките машини пътна такса е била 10 лева. Втората съществена промяна е изискването при движение на до две селскостопански машини пред тях да има пилотен автомобил. Третата – комбайните и тракторите да не се движат по пътищата в тъмната част на деня.

„Направихме разисквания в регионалните организации, които членуват в НАЗ, и се обединихме около искането за две съществени корекции на проектонаредбата“, информира Русалов. „Първо, зърнопроизводителите са категорично против високият размер на пътната такса от 150 лева за движението на техники под 3.50 метра. Но още по-несъгласни сме със забраната за движение в тъмната част на деня. В другите държави няма подобни ограничения, проверили сме това за Италия, Франция, Германия, Румъния, Испания. Когато започне жътвата, ние работим до падането на нощната влага, което се случва към 22-23 часа. Не можем да си позволим да жънем само през деня, тъй като времето може да ни изненада с дъждове. Затова не спираме, когато се стъмни. През нощта комбайните се откарват до базите за почистване и издухване, защото ако не го направим, може и да се запалят на следващия ден. Освен това не можем през нощта просто да зарежем комбайните на полето – трябва да осигурим и пазач. Факт е също така, че досега не е имало инциденти по пътищата заради нощни предвижвания на земеделска техника.“

Пчелари и зърнопроизводители – проблем 3

Възможността да се плащат субсидии по мярка 10 „Агроекология и климат“ на стопаните, които отглеждат медоносни растения и имат сключен договор с пчелари, изостри отношенията между двата бранша. Конфликтите са няколко. От една страна са заради разпределението на субсидиите. От друга – в условията, които пчеларите поставят за третиране на посевите с препарати за растителна защита.

„НАЗ няма становище за това в какви съотношения да се разделят помощите по мярка 10 – всеки сам решава. Лично аз имах разговори с пчелари, които поискаха половината от субсидията“, признава Русалов. Според него, подобно разпределение е несправедливо, тъй като не пчеларят, а фермерът поема 5-годишен ангажимент по ПРСР. Затова зърнопроизводителят от Труд се е отказал да участва в схемата по мярката. Още по-сигурен е, че самият той няма да става пчелар, за да се възползва от допълнителното финансиране.

Що се отнася до растителната защита, споровете на НАЗ с 13-те браншови организации на пчеларите, били доста разгорещени и продължили 10 месеца. Пчеларите изисквали проектонаредбата да забрани третиранията през деня. Те се мотивирали с високата смъртност на пчелите и с така наречения „синдром на празния кошер“. От НАЗ твърдят, че съвестно предупреждават пчеларите за пръсканията, които смятат да извършат, но ответната страна не затваряла пчелите, докато трае третирането, тъй като това струвало много време и труд, особено при пчелини с над 100 кошера. Накрая двата бранша се споразумели ограниченията да се отнасят само за прилагането на инсектициди, които наистина са опасни за пчелите. Препаратите срещу неприятели ще се използват максимум до 10 часа сутринта.

Дали това ще остане в окончателния вариант на наредбата, предстои да се разбере.