Водната стратегия публикувана. Предлага 7 стъпки, 12 търговци на едро и множество сдружения

Подмярка 4.3 с недостатъчния бюджет от 100 млн. евро ще финансира сдруженията за напояване за извършване на ремонти и модернизация на поливната инфраструктура

Стратегията за управление и развитието на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, разработена от Световната банка, най-после е публикувана на страницата на земеделското министерство с мотивирано предложение да бъде одобрена от правителството. В обем от 107 страници стратегията предлага решения на стария и пуснал брада проблем за управление на водните ресурси, както в полза на ефективното земеделие, така и срещу бедствията, които водната стихия нанася върху стопанства и населени места. Визията на авторите за прилагането й обхваща периода 2016-2030 г.

Най-общо стратегията предвижда ключови заинтересовани лица да работят заедно за
развитието на хидромелиоративни системи, които да са от общ икономически интерес
на селските общности и селското стопанство като цяло.

Достигането на целта се описва в седем стъпки.

Първа стъпка: Създаване на Звено по приложение и координация на хидромелиоративната стратегия (ЗПКХС) към министъра на земеделието, както и на Управителен комитет по хидромелиорациите. ЗПКХС няма да бъде постоянно действащ орган. По-скоро ще има конкретен мандат, който включва насърчаването и реализирането на редица ключови реформи. След като въпросните реформи бъдат въведени, звеното ще загуби своята роля и ще бъде разформировано.

Звеното трябва да изготви стратегически план за изпълнение, да инвентаризира инфраструктурата на „Напоителни системи” (НС) ЕАД и да извърши правен анализ на „НС” ЕАД.

Втората стъпка е свързана с приемане на ново законодателство. Трябва да бъде написана Хидромелиоративна стратегия, а после и нов Закон за хидромелиорации. Същото звено (ЗПКХС) трябва да прецени колко Регионални предприятия по хидромелиорации трябва да се учредят и границите на районите, в които ще действат. Хидромелиоративната структура на „Напоителни системи“ ще бъде прехвърлена на тях.

На звеното ще се падне задачата да създаде новия Закон за хидромелиорации, заедно с необходимите подзаконови нормативни актове, в това число и примерен устав на Регионалните предприятия по хидромелиорации, договори за доставка на вода „на
едро“, ежегодни споразумения за доставка на вода, и т.н. Работата на самите регионални предприятия ще се финансира от държавата.

Трета стъпка: учредяване на Регионални предприятия по хидромелиорации (РПХ) с постановления за всяко едно от тях, със съответен бизнес план, бюджет, Управителен съвет, директор, персонал. Ще се извърши междинно прехвърляне на хидромелиоративна инфраструктура от „НС” ЕАД към РПХ. Съответната хидромелиоративна инфраструктура, както и други относими дълготрайни активи (офиси, магазини, дворове и т.н.) следва да бъдат прехвърлени временно от съответния клон на „НС” ЕАД към всяко РПХ, за да могат последните да започнат дейността си. Именно тези предприятия ще подписват договори с ползвателите на поливна вода.

Четвърта стъпка: Ликвидация на „Напоителни системи“. С цел опазване на публичната
инфраструктура би било целесъобразно Законът за водите да се измени с оглед
описа на всички към момента поддържани и експлоатирани от „НС” ЕАД активи,
които не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение по искане на кредиторите на дружеството.

Пета стъпка: Създаване на ново законодателство за втория етап на изпълнение на стратегията. Въпросните Регионални предприятия по хидромелиорации трябва да станат Регионални органи за управление на хидромелиорациите (РОУХ) и петата стъпка е подготовката за създаването на тези регионални органи. Именно те ще са продавачите на едро на поливна вода. Броят на РОУХ трябва да е минимум 13 в страната, тъй като и „Напоителни системи“ е имало 13 клона, се казва в документа.

Преди регистрирането на РОУХ, регионалните предприятия трябва да направят инвенатаризация на общинската структура, да идентифицират всички заинтересовани лица от общините и онези, които биха се възползвали от отводняване на земеделските земи, да изработят тарифа за отводняване на земеделски земи/защита от наводнения. Трябва също така да се изготви бизнес план. Ключов въпрос в него е да се определи в общи линии общинската инфраструктура, която да се прехвърли за ползване от РОУХ с цел управление от името на съответните общини (които ще запазят своите права на собственост).

Шеста стъпка: Учредяване на РОУХ. Всяко Регионално предприятие по хидромелиорации трябва да се превърне в Регионален орган за управление на хидромелиорациите, като поеме и съответните активи.

Седма стъпка: Разформироване на Звено по приложение и координация на хидромелиоративната стратегия (ЗПКХС).

Оттам нататък стратегията предвижда

реалните ползватели на поливна вода да се обединяват в сдружения за напояване.

Сдруженията за напояване (СН) се разглеждат като основни действащи лица в сектора на хидромелиорациите, включително като бенефициери (получаващи средства) на инвестиционно финансиране от ЕС. Сдруженията ще сключват договори със съответния Регионален орган за управление на хидромелиорациите за доставка на вода. Сдруженията ще определят и цените, по които земеделците ще плащат поливките.

Стратегията предлага да има двукомпонентна цена – фиксирана цена на база площ, чрез която сдруженията за напояване да покриват фиксираните си разходи, и цена на база обемите доставена вода.

В системата на Селскостопанска академия ще започне да функционира Национален център за изследвания и обучение по хидромелиорации (НЦИОХ), предоставящ подготовка и съдействие с цел развитие на техническия капацитет и подкрепа с осигурено финансиране и повишена способност за оказване на съдействие, насочен както към Регионалните публични предприятия по хидромелиорации и Сдружения за напояване, така и към общини.

НЦИОХ ще улесни създаването и на Сдружения за отводняване (СО) в райони,
в които са налице отводнителни системи.

Стратегията предлага да се потърсят стимулиращи форми при създаването на сдруженията за напояване, чрез които да се привлекат малки земеделски производители, за които европейските схеми и мерки за финансово подпомагане са недостъпни.

Авторите на стратегията обобщават, че структурата на земеделските стопанства в България се отличава с изключително висока концентрация на ползваната земя. 91,5% от всички стопанства с площ от 10 или по-малко хектара заемат едва 7% от общата използвана обработваема земя. На същите земеделски стопанства обаче се падат 42% от напояваните площи в България, което е значителна разлика. С други думи, се казва в стратегията, 93% от обработваемата земя са заети от 8,5% от земеделските стопанства, попадащи в категорията 10-100 хектара и следващите категории. На тази група се падат 68% от поливните площи, което отново е по-голямата част от всички поливни площи.

Разработката предлага още насърчаване на предоставянето на съветнически услуги в поливното земеделие въз основа на научни постижения, знания, информация и осигурено дългосрочно финансиране.

РПХ ще отговарят за управлението и поддръжката на главната инфраструктура – „гръбнака“ на напоителните системи, който обикновено включва основната водоразпределителна мрежа на една напоителна система – главните и второстепенните канали, както и свързаните с тях съоръжения като водохващания, тунели, мост-канали, дюкери, регулатори, вододели, изравнители, помпени станции (ПС) и пр. Язовирите и водохранилищата също са част от главната инфраструктура, „гръбнака“ на напоителните системи.

Управлението на системи за напояване и/или отводняване, или на територията на
технологично обособени единици (подсистеми) в тези системи следва да e в сферата на
отговорностите на Сдруженията за напояване и отводняване (СНО).

Стратегията разглежда и

възможностите за финансиране по ПРСР

както за ремонти на съществуващите напоителни съоръжения, така и за по-ефективно използване на водните ресурси.  „Процесът по насърчаване на поливното земеделие ще бъде солидно вграден в ПРСР 2014-2020, а вероятно и отвъд нея. МЗХ е изправено пред няколко стратегически решения относно програмирането по ПРСР, тъй като разходите за инвестиции, необходими за възстановяването и модернизирането на инфраструктурата за напояване далеч надхвърлят предвидените ресурси в рамките на ПРСР 2014-2020″, се признава в документа.

Докато мярката за инвестиционна подкрепа за земеделските стопанства (М 4.1) не предвижда специфични средства, предназначени за напоителна инфраструктура „в стопанствата“, мярката за подпомагане на напояването „извън стопанствата“ (М4.3) възлиза на 99,96 мил. евро до 2020г. Извършената оценка на инфраструктурата за напояване и отводняване сочи, че разходите за възстановяване биха били десетократно по-високи в сравнение с наличните публични средства.

При разработването на стратегията, е разгледано и

състоянието на „Напоителни системи“ЕАД.

Интересно е, че през 80-те години на 20 век дружеството е обслужвало с поливна вода 1,2 млн ха, докато към днешна дата реално напояваните площи от фирмата са се свили до 35 000 – 50 000 ха, в зависимост от годината и валежите.

Макар площите за отглеждане на ориз да са сравнително незначителни (по-малко от 15 000 ха), доставеният обем вода за напояване на ориза представлява 90% от общо доставените от „НС” ЕАД водни маси. Постъпленията от напоителни услуги за оризопроизводството съставляват около половината от приходите на „НС” ЕАД, което е забележително, отбелязват авторите на стратегията.