Администрацията на МЗХ – мастодонт. Над 17 хил. души на щат

В доклада на БАН „Аграрният сектор като фактор за икономическото развитие на България“ учените правят цялостен разрез на земеделската политика на страната преди членството ни в Европейския съюз и след него. Основната констатация е, че земеделието излиза прескъпо на страната, а резултатите от всички направени разходи по него не само не подобряват брутната добавена стойност (БДС), но я влошават. Влошават я спрямо периода преди влизането ни в ЕС и спрямо периода от късния късния социализъм. Тенденцията към намаляване на БДС е категорична на фона на непрекъснато нарастващите субсидии както от страна на европейския бюджет, така от националното съфинансиране. Дори за обичайния заподозрян – сектор „Зърнопроизводство“, не може да се каже, че е в апогея си след като през 80-те години на 20 век България е произвеждала 10 млн. тона зърно при 4.5 млн. тона годишно в днешно време. Земеделието е може би най-зле управлявания отрасъл, въпреки че е най-скъп на националния бюджет, е изводът от доклада на БАН. Българските политики, налагани през годините, са го изкривили. За това няма вина Европейският съюз, който дава право на страните членки да определят сами посоката на развитие и необходимия инструментариум за това.

На фона на всичко това се намесват и данните за администрацията, която управлява целия този процес. Оказва се, че Министерството на земеделието и храните и структурите към него (без държавните фирми) са абсолютен мастодонт, вероятно от липсата на капацитет да се измисли по-проста система за администриране.

В поредица от статии ще представим най-важното от разработката. Започваме с погледа на учените към разходите, направени за аграрната политика на страната и към Министерство на земеделието и храните, въпреки че не те са най-важните в доклада.

 

„Над 400 млн. щатски долара са изхарчени от бюджета в периода 1992-1998 г. за поземлената реформа в България. Това са средства само за заплащане на изготвените планове за земеразделяне по съответния средногодишен курс на долара към лева.

Заплатите на над 300 чиновници, работещи в аграрното министерство по въпросите на земеразделянето, и над 900, работещи в поземлените комисии.

Така изхарчените за 8 години средства са достатъчни за замяната на физически и морално остарялата земеделска техника. За разлика от другите бивши социалистически страни, където поземлената реформа приключи до 1993 г., в България тя продължи почти до 1998 г., като и днес продължават да се водят съдебни дела по нерешени проблеми.

След приемане на страната за пълноправен член на Европейския съюз беше усвоен огромен по размер финансов ресурс в аграрната сфера по линия на: предприсъединителни фондове на ЕС; Програма ФАР и Програма САПАРД; както и Общата селскостопанска политика на ЕС. Заедно с това, усвояването на парите от европейските фондове е свързано със съфинансиране както по линия на държавния бюджет, така и от общинските бюджети и бюджетите на самите реципиенти (земеделските производители). Всички средства по линия на Общата селскостопанска политика се плащат от държавния бюджет, а одобрените проекти се реализират със средства на самите реципиенти. Европейският съюз заплаща само реално осъществени проекти или преведени към реципиентите плащания.

Около 50% от бюджета на Европейския съюз е за Обща селскостопанска политика. Приблизително 50% и от средствата на европейските фондове за България са за Директни плащания на единица площи и Развитие на селските райони (двата стълба на Общата селскостопанска политика).

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е най-голямото министерство като бюджет, брой заети, брой административни и други звена на подчинение на министъра към икономическия блок на Министерски съвет. Към 1 март 2016 г. то включва:

• Централно управление на министерството в София, в което на щат работят 700 човека. Към тях трябва се прибавят още 28 Областни дирекции и 285 Общински отдели „Земеделие“ с 2300 заети на постоянен трудов договор. Следователно, само в администрацията на министерството са заети общо 3000 човека.

• Държавен фонд „Земеделие“, който има функциите на „квази“ банка и Разплащателна агенция, в който са заети 1600 човека.

• В структурата на МЗХ са включени и 6 изпълнителни агенции:

1. Българска агенция по безопасност на храните е най-голямата административна структура в България; в нея на постоянен трудов договор работят 2300 човека.
2. Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, със 760 заети лица на щат.
3. Изпълнителна агенция по лозата и виното, със 100 заети на щат.
4. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с 250 заети на щат.
5. Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, със 100 заети на щат.
6. Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, със 144 заети на щат.

• Контролно-техническа инспекция, със 110 заети на щат.
• Селскостопанска академия, в която са включени централна администрация, 26 научноизследователски института, 18 опитно-научни станции, 1 музей, или общо 3340 заети на щат, от които около 2000 човека пряко заети с научна дейност.
• Национална служба за съвети в земеделието, със 70 заети; тя практически дублира част от функциите и задълженията на Селскостопанската академия.
• В Националния административен регистър до края на 2016 г. фигурират още 100 средни професионални училища и техникуми, в които на щат са 3200 заети лица.
• Администрацията в сектора на горите и другите държавни структури, свързани с политиката в този сектор, включва 2290 заети лица на щат.

Така на щат в МЗХ са заети общо над 17 000 човека. В това число не са включени държавните фирми. Такава е например „Напоителни системи” ЕАД, в чиито активи са най-големите язовири и магистрални канали, големи административни сгради в областните градове и т.н. По данни на Министерството на финансите, балансовата стойност на тази държавна фирма надвишава счетоводната стойност на активите на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.

Следователно, това е най-голямата като брой заети лица държавна административна машина към икономическия блок на Министерския съвет на Република България.

По отношение на бюджетните разходи, МЗХ е с трети по размер бюджет и заема около 25% от средствата, предназначени за финансиране на министерствата.