Бачковският манастир: Вяра и едро земеделие без лев субсидия

Игуменът Симон управлява с твърда ръка и благословия стопанство със зеленчуци, овошки, лозя, овце, крави и друг добитък

Ако си представяте игумена на Бачковския манастир като човек на преклонна възраст, който извън ежедневните молитви и служби чете свещени книги в усамотение, то не сте познали. Дядо Симон е енергичен и сравнително млад за поста човек – на 46 г. Той е и при реставраторите в църквата, и при работниците на полето, и в избата на манастира. И беседва с агронома, и си кореспондира със Светия Синод, и отговаря по дижесема си, който звъни с музиката на църковно песнопение. А в дните за пости не обядва.

Архимандрит Симон освен това е стопанин на място, на чиито плещи лежи прехраната и издръжката на 13 монаси и 60 служители. Точно сега е наел и 12 човека от Забърдо да помагат в земеделската работа. Те са направо късметлии. Сутрин и вечер ги извозват със специален транспорт. До обяд вадят картофи, после хапват с благословията на игумена в столовата. Следобед сортират картофите, а вечерта или се прибират в къщите си, или преспиват в манастирските килии за миряни. Освен това и припечелват по 20 лева на ден. Защото дядо Симон знае, че трудът трябва да се възнагради, за да може човек да е спокоен и доволен. Така, както се чувстват всички служители в манастира – под изографисания преди почти 400 години от неизвестен майстор купол на централната черква и под божествения небесен купол.

Игуменът ръководи духовната, но и земеделска дейност в стопанството, което е 214 декара. То със сигурност е едро. Едно, защото според агростатистиката средната площ на стопанствата у нас е 152 дка (виж последния Аграрен доклад). Друго, защото тук не се отглеждат житни и технически култури, а овощни, лозя и зеленчуци. И трето, защото тази средна площ в България от 152 дка е като онзи виц за свинското със зеле – десетки хиляди производители са с по-малко от 100 дка и 269 с по над 100 хиляди декара, та до милион. Освен растителна продукция, във фермата на Бачковския манастир има 100 черноглави овце, десетки крави, магарета, прасета, кокошки и други животни. И, забележете – без нито едно евро аграрна субсидия. Факт, на който дядо Симон се гневи.

Оказва се, че манастирът и община Асеновград са в дългогодишен спор за собствеността на земята. Един съд, после и втора инстанция признават правото на манастира върху имотите, които са около самата света обител. Към днешна дата се очаква, че общинската управа ще обжалва пред Върховен касационен съд. Заради тази съдебна притча за култа към материалното, Бачковският манастир не може да се регистрира като земеделски производител и да получи обвързани, преразпределителни и плащания на площ, както и други национални помощи за животни, за лозя и прочие дарове, от които земеделието се крепи като яйце на Фаберже.

Архимандрит Симон въобще не отстъпва на съвременните фермери. Миналата година той е поръчал почвени проби, за да е наясно за какво е подходяща почвата. Преди да засее 6.5 дка с два холандски сорта картофи е експериментирал на по-малка площ през 2015 г. Така се убедил, че сортовете са високодобивни. Тази година е благословил нивите, от които очаква 30 тона картофи, тоест по почти 5 тона от декар. За да не пръска с препарати нахалост, ползва знанията на агронома Никола Кирков. Но накрая се сблъскал жестоко с кривия български пазар, който не прави разлика между едрите, екологични и молитвено отрасли картофи и тези, които са отгледани по стандартен метод. Нито един търговец не се съгласил да изкупи едрите клубени за 1.50 лв., а дребните за 1.20. „Търговецът е богат, когато купува, но не и когато продава“, обобщи игуменът. Твърдо убеден, че картофите струват точно толкова, колкото е определил, дядо Симон е взел твърдото решение за нищо на света да не хариже стоката на търговците за по 40 стотинки за килограм. „Ще ги направя на фураж, но за без пари няма да ги дам“, каза той и със сигурност ще си удържи на думата, защото е платил 6 000 лева за семената. До момента манастирът е продал 200 кг на дребно. А до есента 2 тона ще бъдат сготвени в столовата.

Той прикани миряните да закупят от картофите на манастира, като изброи три причини да го направят. Първо, защото стоката е благословена. Второ – с покупката те стават дарители на манастира. И трето – картофите са расли без химия. На 7 март е засят първия сорт – Луизиана. Септември ще е готов за прибиране и по-късният – Агата.

Продукцията от градините с праскови, кайсии и сливи, както и от 12-те декара лозе, се използва за направата на компоти, сладка, ракия и вино. Манастирската изба е пълна с тези провизии. Те се използват в ежедневното меню за изхранването на служителите и за почерпката на гостите на манастира. Тук идват принцеси, чуждестранни министри и премиери, писатели, артисти.

Дали ракията и виното се правят на ишлеме в някоя винарска изба? Този въпрос направо обижда дядо Симон. „Хубавото вино е в корена на лозата“, казва с мъдростта на стар винар той. „Значи, ние да им дадем доброто грозде, а те да ни върнат вино с вода. Не става“, отсича като разумен стопанин той. Игуменът не подлага на съмнение манастирския майсторлък в правенето на вино. А за ракията обяснява, че древният Храм Божий ползва предания от монаси за направата на питието. „То е тайна, която не се издава. Предава се от уста на уста. Понякога рецептата се записва, но остава тук, в манастира“, обяснява легендата за джинджифировата ракия на Бачковския манастир архимандритът. И добавя, че думата не идва от джинджифил, а от плодовете на дървото, което расте в двора – джинджифир. Впрочем, манастирът е основан преди 933 години от грузинските братя Григорий и Абазий Бакуриани – велики доместоси (военачалници) на Византия и ако днес Гугъл въобще не може да открие думата джинджифир, то не значи, че тя не съществува в историята и че дървото не се разлиства и не вързва плодове в райския двор на манастира. Затова просто човек трябва да приеме, че този свят е необятен и непознаваем, и песъчинка от тайните му е шедьовърът Бачковски манастир.

От млякото на животните в манастира приготвят невероятно вкусно сирене, смесица от преработените билки в млякото на овцете, кравите и козите. За Великден и Гергьовден агнетата се продават, а за вкусната сланина от прасетата осведомените миряни започват да подпитват отрано. Защото то не е просто сланина, а еликсир.

Магаретата се оказват несработила инвестиция. Преди години се е очаквало, че отглеждането им ще се поощрява от Европа заради магарешкото мляко, което на Стария континент струва по 700-800 лева за литър и се използва в козметиката, обещавайки чудеса. В България обаче магаретата са в девета глуха и затова са на изчезване.

Трудът, който кипи в Бачковския манастир, е невидим за религиозните, културни и винените туристи, които често нощуват в увеличените от дядо Симон стаи от 100 на 163. А туристите са от целия свят. Спират онемели пред входа от прозрачния въздух, който витае над свежо зелените листа на старите дървета, над керемидите на църквите, върху калдъръма на двора. От чучурите блика не вода, а светлина.

„Годишната издръжка на манастира е към 700 хиляди лева“, показват сметките на игумена, който би се отдал изцяло на Бог, ако материалните нужди бяха задоволени. В сумата влизат отопление (с дизел) и осветление, заплати, разходи по стопанството. За животните например той купува зърно от Кнежа, сено, люцерна, слама. „Воюваме с правителството“, горчиво обобщи игуменът – управител на манастира. Засега държавата отпуска издръжка единствено на Рилския манастир. Бачковският, който е втори по значимост у нас и Троянският – и двата ставропигиални като Рилския, кандидатстват от години за благословията на държавата. Но засега правителството отлага.