Кой подпали тютюневите складове и историята на Пловдив?

Те бяха продадени през 2004-2005 г. на безценица, после препродадени, а накрая се превърнаха в бреме

Автор: Надя Петрова

Четири тютюневи складове в Пловдив изгоряха миналата вечер. Ще постоят като огромни дрипави призраци за неопределено време, а после ще се разрушат, местата ще се разчистят и върху тях ще се направят инвестиции. Това ще се случи. Случайни ли са пожарите? Е, за това ще има следствие, но няма да бъде посочен виновният, защото дори окончателната експертиза да завърши с мнението, че палежите са умишлени, престъпникът ще остане скрит. Кой ли може да е той?

Да припомним, че държавното предприятие „Цигарена фабрика Пловдив“, разпродаде голяма част от складовете през 2004-2005 година по решение на компанията майка „Булгартабак холдинг“, преди приватизацията й. Складовете не бяха продадени на търгове, а тихомълком, на определени фирми. Сред тях имаше старозагорска, две или три италиански, офшорно дружество, свързано с пловдивски дистрибутор на цигари, роднини на кмета на Пловдив Иван Чомаков и на тогавашния директор на картонената фабрика „Юрий Гагарин“, която правеше опаковките на цигарите и бе дъщерна на „Булгартабак“, на производител на ракия и други.

Една от италианските фирми, която бе закупила два склада до Автогара „Юг“ (не онзи, който наскоро други италиански инвеститори се опитаха да разрушат), веднага ги препродаде на безбожна цена и с огромна печалба на инвеститорите, които построиха „Кепитъл сити център“.

Истинско безобразие бе, че складът на Кудоглу – дарителя и благодетеля на Пловдив, също бе продаден и отиде в ръцете на италианската фирма „Р.И.П.А.“, чиито представител – техен, а и на много други италиански компании, е Пиетро Луиджи Гиа, консул на Ботуша в Пловдив. Тютюневият търговец Кудоглу бе дарил склада с ясно посочена цел – наемите от него да се ползват за издръжката на дом за сираци. Държавната „БТ холдинг“ обаче го продаде, все едно има някакви права над него, а община Пловдив не помръдна и пръста си да го спаси и да изпълни волята на дарителя.

Веднъж, преди 6-7 години, на ул. „Иван Вазов“ се заговорихме с американски архитект, който бе построил сградата на „Телевизия Европа“ на същата улица. Казах му, че е красива, но той поклати глава и посочи склада на Кудоглу отсреща. Отговори, че ако става въпрос за архитектурно великолепие, то този склад заслужава комплиментите.

От тютюневите складове направиха купища пари първите купувачи, които веднага ги препродадоха. Беше в годините преди кризата. Другите, които бяха решили да строят нещо върху тях, ги затисна първо рецесията, а после и ограниченията за строителство върху архитектурния резерват. Един от складовете – до Сточна гара, бе подпален преди доста години – не помня 7 или 8. Друг инвеститор започна да руши склада на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и „Авксенти Велешки“, но бе спрян от местните власти. Така складовете се превърнаха в паметници на алчността – едни хора се бяха полакомиха заради централното им място в града и евтинията да ги купят, а се оказа, че няма какво да правят с тях.

Към 2009-2011 г. няколко от тютюневите складове бяха обявени за продан от банки. Беше спасителна операция – да заложиш склад за банков заем, да вземеш парите, а след това да оставиш недвижимия, в буквален и преносен смисъл, имот на разпореждане на банка, която не знае какво да прави с него.

В същото време се появиха граждански акции за спасяването на тютюневите складове и бяха организирани форуми с въпроса за какво да ги използваме. Беше просто говорилня, защото не можеш да умуваш за предназначението на нещо, което си има собственик. Община Пловдив имаше и продължава да има неясно становище по въпроса. Тази година последва истерията по събарянето на склада срещу Автогара „Юг“ – отново от италиански купувачи, които се явяват трети или четвърти собственици на сградата (един от тях бе столичният бизнесмен Красимир Гергов).

Какво да правим с кожата на убития тигър? Този въпрос (заимстван от Габриел Г. Маркес) сигурно трови съня на купувачите на складовете. Инвестицията е хубава, но неизползваема. Не носи пари, а в същото време от общината искат да се поддържа. Тоест, трупа разходи. Обществеността желае да превърне складовете в галерии, сцени и т.н., но общината няма пари да ги изкупи, за да й угоди. Ако започнеш да ги събаряш – пловдивчани ще направят жива верига и освен това ще влезеш в полезрението на медиите, които дори ще ти разнищят бизнеса. Трудно е сградите да бъдат реновирани – първо е скъпо, второ е обречено на дълги съгласувателни процедури с НИНКН, трето – самите складове са нефункционални като вътрешни пространства. Тогава какъв е изходът?

Това е само версия за причините за вчерашния пожар. Възможно е той е да е предизвикан от клошари. Но тази вероятност е много, много удобна за собствениците на тютюневите складове. Ако тя е вярна, значи те просто са големи късметлии. Само че късметът за тях е загуба за Пловдив. За историята на града и за особения аромат и емоция, които изпълваха малките улички с тютюневи складове.