Как се отглежда ръж: Най-важното, което зърнопроизводителите трябва да знаят

Автор: Доц. д-р Танко Колев, преподавател в Аграрен университет – Пловдив, Агрономически факултет, Катедра „Растениевъдство“

РЪЖ

(англ. rye, нем. der Roggen, фр. le seigle, рус. рожь)

Значение, произход, разпространение, добиви.

Ръжта е важна житна култура от зърното, на която се приготвя основно хляб.  Ръженият хляб е диетичен, със специфичен черен цвят и аромат, отличава се с много добри вкусови качества. Съдържа незаменими аминокиселини и витамините А, В и Е.

Един килограм ръжено зърно е с хранителна стойност 18 кръмни единици, а прибраната във фаза изкласяване ръж е много добър зелен фураж за преживните животни. Сто килограма зелена маса съдържат 1.5–2.0 kg смилаем протеин и около 220–250 g каротин.

Зърното на ръжта се използва за производството на боза, спирт и като заместител на кафето.

Ръжта е кръстосаноопрашваща се култура и цъфти с отворени плеви.

Напада се от моравото рогче (Claviceps purpurea), което позволява отглеждането ѝ за получаване на ценния за фармацевтичната промишленост алкалоид ерготамин, съдържащ се в склероциите на гъбата.

Сламата на ръжта се използва за получаване на целулоза, за постеля на селскостопанските животни, за рогозки и др.

Като груб фураж не се приема с охота от преживните животни.

Ръжта е по-нова култура в сравнение с пшеницата. Като културно растение тя се споменава за първи път от Плиний (І в. пр.н.е.).

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Коренова система. Ръжта развива по-мощна коренова система от пшеницата. Пониква с четири ембрионални коренчета. Адвентивните корени, които формират основната маса на кореновата система, се разрастват силно. По-голямата част от нея се разпростира в орния слой на дълбочина 25–30 cm, но единични корени достигат до 1.0–1.5–2.0 m.

Корените нарастват най-интензивно по време на изкласяването.

Характеризира се със способност да усвоява трудноусвоими за другите житни растения хранителни вещества от почвата.

Стъбло. То е с типично устройство за житните растения на умерения климат. Обикновено е с 5–6 (рядко 7) междувъзлия и е високо 1.5–2.0 m.

Въпреки че е с добре развита хиподерма, то е склонно към полягане. Между създадените сортове има и такива, които се отличават с по-ниско и устойчиво на полягане стъбло. Ръжта брати по-силно от пшеницата и обикновено образува 4-5 братя.

Възелът на братене на ръжта се изнася непосредствено под повърхността на почвата, на дълбочина 1–2 cm.

Листа. Те са със слабо развити ушички (без власинки) и езиче. Покрити са с восъчен налеп и са със синкавозелен цвят.

Клас. По форма класовете биват призматични, плоски, пирамидални и вретеновидни, а по плътност – редки, средно плътни и плътни.

По дължина класът варира от 10 до 18 cm. Новосъздадените сортове се отличават с по-голяма плътност на класа. Класовите плеви (глумите) са силно редуцирани, със скъсен кил и са по-къси. Наблюдават се като нишки по страничната част на съцветието. Цветните плеви са тесни и не покриват напълно зърното, затова то лесно се рони.

Зърно. Удължено, заострено в двата края, сплеснато отстрани, с коремна бразда и власинки на върха. В средната част на класа зърната са най-едри и най-тежки. Зърната са зелени, жълти или кафяви. Цветът на зърното зависи от багрилното вещество, което е съсредоточено в алейроновия слой. Зеленият цвят на зърното се обуславя от хлорофила, а жълтият и кафявият – от ксантофила. Зърната със зелен цвят имат по-тънка обвивка и по-висок рандеман на брашното в сравнение с жълто и кафяво обагрените. Обвивката на зърното съставлява 3–4 % от общата му маса. Масата на 1000 зърна варира в границите на 18–39 g. Зърната съдържат над 70 % безазотни екстрактни вещества, 11–12 % белтъчини, 2 % пепел и около 1.8 % целулоза.

СИСТЕМАТИКА. СОРТОВЕ

Ръжта се отнася към сем. Poaceae, род Secale L., който обхваща 14 вида. В систематично отношение най-добре е разработен видът Secale cereale L. Формите, които спадат към този вид, са разпределени в 46 вариетета. Стопанско значение има var. vulgare Körn – с бели класове, жилаво вретено и гладки плеви, които не покриват зърното. Към този вариетет се отнася културната ръж и районираните у нас сортове: Бул Милениум, Picasso, Recrut, Elect, Дукато.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Изисквания към топлината

Семената на ръжта покълват при минимална температура 1–20 С. Оптимална е температурата от 6 до 12º С, а максимална – 30º С.

Братенето протича нормално при 10–12º С.

Ръжта се отличава от останалите зимни житни култури с висока студо- и зимоустойчивост. Тя е добре закалена, може да понесе температури от минус 25–30º С до минус 37º С, а в зоната на възела на братене – до минус 18–20º С.

Ръжта не понася дебела снежна покривка, страда от снежна плесен.

Изкласяването и цъфтежът протичат при температура 18–20º С. По време на цъфтежа и наливането на зърното ръжта е чувствителна към температури над 25º С. Ръжта е растение на дългия ден.

Изисквания към влагата

За да покълнат семената, трябва да поемат влага около 70 % от масата си.

Транспирационният коефициент на ръжта е нисък – от 340 до 420.

Най-високи са изискванията й към влага във фазите вретенене и наливане на зърното. Недостигът на влага в тези фази е причина за образуване на къси, слабо продуктивни класове и недоизхранено зърно.

По време на цъфтежа и наливането на зърното ръжта се нуждае от висока въздушна влажност. Това обяснява ниските добиви, получавани в полските райони на страната, където температурите в този период са над 25º С и са придружени с ниска атмосферна влажност и почвено засушаване.

Изисквания към почвата

Ръжта е невзискателна към почвата. Развива се добре на почти всички видове почви. Подходящи за отглеждане на ръж са леките песъчливи почви при наличие на влага. Мощната и с голяма усвояваща способност коренова система позволява тя да се отглежда там, където другите култури не успяват.

Ръжта проявява слаба чувствителност към реакцията на почвата. Добре се развива и на кисели почви, стига почвената киселинност да не е много висока.

ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО

Кълнът на ръжта е със слаба пробивна способност, затова семената й не трябва да се засяват на голяма дълбочина. Обикновено пониква с виолетов колеоптил.

Брати по-силно от пшеницата и ечемика. Братенето протича основно през есента. Напролет то е слабо и често братята са непродуктивни, а продуктивните са с дребен клас.

Кореновата й система се развива бързо и в края на братенето отделни корени достигат до 100 сm.

В сравнение с другите житни ръжта залага плитко възела си на братене (2-3 cm).

Бързият й темп на нарастване във фазите вретенене и изкласяване спомага за потискане на развитието на плевелите.

Ръжта има по-високо стъбло от пшеницата и ечемика. При гъст посев, обилно азотно торене и висока влажност растенията полягат. Поради ускореното си развитие тя изкласява по-рано от пшеницата, но цъфтежът им съвпада. Това се дължи на по-продължителния период на изкласяване и цъфтеж при ръжта.

Тя е типично кръстосано опрашващо се растение, при което опрашването се влияе от вятъра.

Цъфтежът и оплождането протичат нормално при слаб вятър, умерено топло време (18–200 С)  и относителна влажност на въздуха около 70 %. Когато цъфтежът протича при неблагоприятни условия (обилни валежи, силен вятър, полягане на растенията и др.), остават неоплодени около 30 % от цветчетата и класовете и не се озърняват добре.

Пълна зрялост при ръжта настъпва 55–60 дни след изкласяването.

АГРОТЕХНИКА

Място в сеитбообращението

Ръжта не е взискателна към предшественика си. Тя понася отглеждане след себе си в продължение на няколко години, както и след пшеница, ечемик и овес.

Подходящи предшественици са бобовите култури (фасул, соя, грах и грахови смески, фий и фиеви смески, леща и нахут), торените окопни (картофи, царевица, слънчоглед и тютюн), ленът и рапицата.

Ръжта е по-добър предшественик за другите култури, отколкото пшеницата, понеже по-слабо изтощава почвата и я оставя чиста от плевели.

Обработка на почвата

Ръжта не понася засяване на скоро обработена и неулегнала почва, затова обработката трябва да се извършва рано и по-плитко. Извършват се плитки обработки, защото кълнът й е със слаба пробивна способност и при улягане на почвата (особено след сеитбата) растенията се изтощават, отслабват и през пролетта такива посеви са силно оредели. Основно изискване към обработката в момента на сеитбата е осигуряването на 4–6 cm добре разрохкан почвен слой с твърдо легло под него.

Торене

Има голямо значение за получаване на стабилни добиви главно на по-леки, по-бедни и песъчливи почви.

За формиране на 100 kg зърно и съответната биомаса ръжта извлича от почвата 2.5–3.2 kg N, 1.4–1.5 kg P2O5 и 2.5–3.0 K2O. Основната част от хранителните вещества се усвояват по време на най-интензивното нарастване.

Подходящо е торенето с 1.5–2 тона оборски тор на декар, внесен с предсеитбената обработка, когато ръжта се отглежда на леки песъчливи почви.

За условията на нашата страна могат да бъдат препоръчани следните ориентировъчни торови норми: 6–10 kg N, 5–6 kg P2O5 и 5–6 kg K2O (при нужда) на декар. За предсеитбено торене на по-леки почви амониевият сулфат е за предпочитане. Може да се използват с успех амониева селитра и карбамид. Схемата на торене е както при пшеницата. Същественото различие е в пролетното подхранване, което при ръжта трябва да се проведе по-рано, тъй като развитието й е ускорено и нуждата от азот настъпва по-рано в сравнение с останалите зимни житни.

Сеитба

Принципите за избора и подготовката на семената за сеитба са същите както при пшеницата. Ръжта губи бързо кълняемостта си, затова семенният материал трябва да е от последната реколта и да отговаря на изискванията на БДС – чистота над 99 % и кълняемост над 95 %. Семената на ръжта не се обеззаразяват срещу главни, защото тя не се напада от причинителите им. При сеитба на високи места, където има опасност от задържане на дебела снежна покривка през зимата, семената се обеззаразяват срещу снежна плесен с подходящи фунгициди.

Сеитбата се извършва по-рано от тази на пшеницата, защото ръжта брати основно през есента. При нея ранната сеитба е възможна, защото в сравнение с пшеницата, тя се напада по-малко от неприятели. В планинските и полупланинските райони на страната сеитбата трябва да започне около 10–15 септември, а в полските – след 15 септември, но не по-късно от 15 октомври. Ръжта се засява както пшеницата – редово, на 10–15 cm меж-дуредово разстояние.

Kогато ръжта се отглежда за зърно, се засява с 400–500 кълняеми семена на 1 m², или около 12–17 kg семена на декар, а когато се отглежда за паша – със 700–800 кълняеми семена на 1 m2, или 24–28 kg семена на декар.

Ръжта се засява по-плитко от пшеницата – на 2–3 cm дълбочина на по-тежки почви и на 4–5 cm – на леки песъчливи почви.

След сеитбата задължително се валира.

Грижи през вегетацията

Те са същите както при пшеницата (с малки изключения). Ръжта има по-бърз темп на нарастване през пролетта и сама се справя с плевелите, затова най-често не се налага третиране на посевите с хербициди. Ако това се наложи, се използват същите както при пшеницата. Изтеглянето при ръжта е често явление, затова на такива посеви се прилага валиране. Ръжта страда по-малко от болести и неприятели в сравнение с пшеницата.

Икономически по-важни болести по ръжта са мораво рогче, снежна плесен и кафява листна ръжда. В по-малки размери се наблюдават главните (твърда, праховита, и стъблена), черна стъблена и жълта ръжди, листен пригор, брашнеста мана, кореново гниене, фузариоза, септориоза и др.

Борбата срещу болестите се води чрез агротехнически и химически средства. От агротехническите средства важно значение има сеитбообръщението. То е насочено срещу моравото рогче, което се запазва в почвата и е източник на зараза следващата година. Сеитбообръщението допринася за намаляване на заразата от снежна плесен, твърда главня и кореново гниене. Сеитбата да се извършва с устойчиви на болестите сортове, в оптимални срокове с почистени и обезаразени семена.

Неприятелите по ръжта са житния бегач, житните мухи, житната пиавица, житните дървеници, полските мишки и др.

Борбата неприятелите се води със същите инсектициди, които се използват при пшеницата.

Поради кръстосаното опрашване, характерно за културата, по-добри резултати се получават при допълнително опрашване с въже 2–3 пъти през масовия цъфтеж, извършва се рано сутрин (7.00–8.00 часа).

Прибиране

Най-подходящият момент за прибиране на ръжта е края на восъчна и начало на пълна зрялост на зърната. При закъсняване загубите се увеличават много, защото зърното на ръжта не е здраво обхванато от цветните плеви и се рони лесно, когато посевът е в пълна зрялост. Прибирането се извършва еднофазно чрез пряко комбайниране с по-ниска скорост на комбайна, защото стъблата на ръжта са по-жилави и създават затруднения при жътвата.

Посевите, предназначени за зелено изхранване или силажиране, се окосяват във фаза изкласяване.