Да изцапаме България за един ден!

Кухи обеми – от годините на соца до кампанията за уборка на родината

Георги Петров

Чудя се дали терминът „кухи обеми“ ще говори нещо на младите хора. Взето е  от времето,  за което биха могли да  знаят нещичко, само ако понякога не  са изпитвали  досада от спомените на баба и дядо.

Когато държавата ни беше социалистическа родина, икономиката ни беше планова и управлението й строго централизирано,  се  роди понятието кухи обеми. Стожерът, около който се въртяха тогава и политическите, и управленчески амбиции (от най-мащабните до най-дребните) и човешките съдби,  беше планът – петилетен, годишен, тримесечен, мечесен. Другият фактор за развитието на икономката и качеството на  живота ни след нея, беше огромният апарат от партийни, профсъюзни, държавни и всякакви други чиновници, които получаваха сравнително добри заплати, за да контролират изпълнението на плана. Те малко се интересуваха от това дали са осигурени (пак централизирано, разбира се) материали, суровини, машини и инструменти и съответната квалифицирана работна ръка. Те натискаха управлението на завода и го заплашваха с уволнение и зачеркване от маслодайните  номенклатурни списъци, ако не изпълни плана. Това породи нуждата от организация за самозащита и солидарност между управленията на гордите ни социалистически предприятия, които  иначе трябаше да се съревновават. И те започнаха да  изпълняват и преизпълняват плановете си , като към произведеното добавяха  и отчети за фиктивно  произведена  продукция.

Това икономическо магьосничество  и илюзионизъм устройваше всичи за историческия момент, но  уж  невидимо, но  неумолимо и необратимо подравяше системата. Която, както за тези, за които беше майка, така и за тези, за които беше мащеха рухна някак  неочаквано в края на 80-те години.  Неочаквано, но закономерно, защото беше се превърнала в един огромен кух обем. И когато бяха вече  налице обстоятелствата, при които можеше да се направи реална и относително  безпристрастна равносметка, се наложи държавата ни да обяви фалит.  Колкото досадна за възрастните, толкова  непонятна за младите ретроспекция, но става дума за една набъбвала до грандиозност под прикритието на красивите  словесни воали, представящи я за постижение на човешката воля и дух, лъжа. Тя се родее със съвременните реклами, но така както са роднини кръвожадният сибирски  тигър и крадливата домашна котка. Което не значи, че кухите обеми са на изчезване като въпросния тигър.

След всички  ни разочарования  през този почти четвъртвековен преход , една от малките ни радости беше, че може и да живеем мизерно, но  вече  не сме под заблудата на кухите обеми. И за това сме се лъгали. Според една арабска поговорка крадецът и лъжецът са лоши за хората, не  толкова защото самите те крадът и лъжат, а защото от девет до деведесет и девет колена след тях от семето им ще се раждат крадци и лъжци..

Най-смърдящият пример за днешните кухи обеми са почти всички предизборни обещания, но нека се вгледаме в по-умело прикриваните.

Тези дни бяха светли  и най-вече продължителни празници. По родните си села се завърнаха хиляди жители на столицата и големите градове. Ядоха, пиха, веселиха се, стоплиха сърцата на старите си родители и … И, извинете ме за грубия израз,  осраха околностите на  българските села. Кой с автомобилно ремаркенце, кой с магарешката каручка на съседния дядо,  изхвърлиха край селото боклука,  трупан в двора  от  възрастните им родители  през цялата година.  Въпреки убийствената сиромашия и на селяни, и на общини, повечето ни живи села имат организирано сметоизвозване. Дори общините бяха ги снабдили със съответните контейнери за събиране на боклука.  Господа селяните ги откраднаха от собствената си община и от самите себе си и ги скриха  в плевници и мазета. За да си съхраняват в тях зърното, защото плъховете – по-нагли от  неслужебното правителство,  отмъкват поминъка на сиромаха ей тъй по силата на единия си инстинкт, без да са се подготвяли за управленци.  Ако искаха  цивилизовано да помогнат на родителите си, гражданите със селски корен просто трябваше да си купят по 4-5 найлонови торби от по 30 стотинки всяка. Да напълнят в тях боклука и да го оставят пред къщата. В уречения за селото ден братята роми, професионалисти в обсъждания случай, ще го отнесет, където му е мястото.  Не бяха се сетили да се снабдят с торби, постъпиха  като дядовците си. Нови тонове пластмаса бяха изхвърлени край рекичките и стотици години няма да се разградят. Защото някога, когато храната, облеклото и пособията  на  предците ни  са  били само от естествени материали, за един природен цикъл рекичката е превръщала отпадъците в хумус и го отнасяла този хумус до плодородните парчета земя.

Сами разбирате, че  никак не е изключено  повечето от тези посетили за празниците селата си граждани да са обличали фланелката с надпис „ Да изчистимим България за един ден,”за да се подготвят  за телевизионните  камери. В този  ден дори не до там щастливите в професионалния си избор хорица, които сортират на ръка отпадъците в заводите за рециклиране, се чувстваха телевизионни звезди. А професионалните телевизионери прегракнали от режисиран възторг ни обясняваха  колко мощни са способностите на медията  им да организира! Натрапчиво се набиваха огромни цифри за количеството на събрания и извозен боклук. Уж случайно се показваха видни личности с пооцапани ръкавички и надписано чувалче в ръце. Рекламата и саморекламата не се свенят от самоизтъкването, догодина пак.

Само след тези  празници мръсните места на картата пак са мръсни, може би повече и по-мръсни… Чакайте бе,  осиновени от нас  заради ежедневното ви присъствие в домовете ни, телевизионни хора, нали миналата година я бяхме  изчистили България? Как тази година пак събрахме  толкова боклук от толкова чиста според миналогодишните ви хвалби България?!  Ще кажете, че ще е по-лошо, ако го няма и този ден за почистване. Така е, но  си е и  днешен кух обем, скриван зад палиативно решение на голям проблем. Той стои за решаване! Но пред  личности, по-умни и по-рационални от  поколението на дядовците си.  Ако е обратното, човечеството би деградирало и  би обезсмислило съществуването си.  След малкото ни оцелели надежди е и тази, че те ще намерят начин да се справят с днешните проявления на кухите обеми. Спорът дали те са или не са  наследствено обществено заболяване има второстепенно значение.