Асоциация „Български пипер“: Не сме приоритетни, субсидията е наполовина

Три зеленчука да получават половината от обвързаните плащания – пипер, домати и краставици, предлага асоциацията
Данчо Кощилаков (в средата) е недоволен от разпределянето на обвързаните плащания. Георги Василев (първият отдясно) съобщи, че произвеждаме 5-6 пъти по-малко пипер от 1989 г.

Данчо Кощилаков (в средата) е недоволен от разпределянето на обвързаните плащания. Георги Василев (първият отдясно) съобщи, че произвеждаме 5-6 пъти по-малко пипер от 1989 г.

Производителите на три зеленчука да получават 50% от обвързаните плащания за зеленчуци иска Асоциация Български пипер. В приоритетната група да влизат пипери, домати и краставици. Това предложение направи пред журналисти на годишното събрание на браншовата организация днес председателят Данчо Кощилаков.

Трите зеленчука са най-оборотни както в търговията с пресни зеленчуци, така и в преработката. Освен това разходите за отглеждането им са по-големи. Най-много средства се харчат за отглеждането на пипера. Те са между 1 200 и 2 100 лева за декар, поясниха председателят и членове на асоциацията. Така както зърнопроизводителите получават помощ, която се равнява на 30% от разходите им, така и на нас ни се полагат 450 лева на декар субсидии, сравниха от асоциацията.

Производителите на пипер са недоволни от земеделската политика в този програмен период. Кощилаков даде пример, че докато през 2012-2014 г. по схемата за качествени зеленчуци браншът е получавал по 345 лева/дка, то в годините след това субсидията непрекъснато е падала. За 2015 г. обвързаните плащания за зеленчуци са били 232 лева/дка, а за 2016 г. ще бъдат близо 95 лв. Кой би приел безропотно двойното намаление на субсидията, попита председателят.

„Зеленчукопроизводството не е приоритетен сектор“, категорични са от асоциацията. Бе даден пример и с намаляването на помощта, която се отпуска за борба срещу доматения миниращ молец.

Промените в обвързаните плащания, за които миналото лято земеделското министерство поиска съгласието на Брюксел, са били направени без сериозен диалог с браншовите организации. Асоциациите били повикани, за да се запознаят с решенията на министерството миг преди то да изпрати нотификацията до ЕК. Време за коментари и промени липсвало.

„От 300 хил. тона пипер, които сме добивали през 1989 г., сега със всичките субсидии едва успяваме да произведем 50-60 хиляди тона“, даде пример секретарят Георги Василев.

Тази година Асоциация „Български пипер“ отбелязва 15 г. от създаването си. В нея членуват 207 физически и юридически лица, които по преценка на Василев извършват помежду си сделки за 20-30 млн. лв. Сред членовете има производители на пипер, на разсади, на семена, търговци на семена и готова продукция, преработватели, износители и други.

асоциация Български пипер

 

Leave a Comment