А. Вукодинов: Промяната в договорите за аренда е лобистка и в полза на фондовете

Призовавам народните представители да не гласуват този текст в проектозакона

Ангел Вукодинов, член на УС на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите и председател на Контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), пред АгроПловдив

Г-н Вукодинов, тази седмица се разбра, че към проекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е добавен текст, според който договорите за аренда на земеделската земя трябва да се сключват със собственици, които притежават поне 51% от нивите. Какъв е вашият коментар?

За съжаление хора от земеделската гилдия, а може би и депутати от отиващия си парламент и самата земеделска комисия, не разбират какъв проблем се отваря. Първо е чудно, че се опитват да приемат този текст в едно от последните заседания на комисията, въпреки че има пропуснати много по-важни неща. Второ,

учудващо е, че това се вмъква между първо и второ четене.

Това говори малко или много за някакъв задкулисен елемент. Но в какво се състои проблемът? Безспорно има злоупотреби от страна на ползватели на земя, а много често и на фондове, с малки идеални части от определено наследство земи. Не можем да отречем, че има такава практика, но тя едва ли е повече от няколко процента. Така заради едничката бълха ще изгорим целия юрган, с който се завиваме в студените дни. Пловдивският съюз е абсолютно против така гласуваната промяна в Закона за арендата, която ще е залегнала в ЗСПЗЗ и касае договорите за аренда. Условията за договорите за наем на земя не са променени.

Какъв е проблемът?

Проблемът е заложен назад във времето с калпавата поземлена реформа, която според мен не е приключила. Върнаха се десетки милиони парчета на милиони собственици, вместо да се направи комасация. Проблемът е с тези съсобственици, които не са си оправили поземлените отношения. А те са много, защото са незаинтересовани. През 1996-1998 г. земята беше върната на поколението на моята баба. Дори и част от нашите родители, които са наследници, вече не са живи. А ще добавя, че има хора и от моето поколение, които са си отишли. Като припомня, че българските семейства са били многодетни,

към днешна дата вече говорим за 13-15 наследника.

Те са разпръснати у нас и по света и е практически невъзможно да събереш половината от тях. Ако бяха уредени поземлените отношения и бяха направени делби, проблемът отпада. Но тези хора са незаинтересовани. Тази промяна в закона ще урегулира злоупотребите в 1-2-3 процента в случаите на поземлени сделки, но ще вгорчи живота на останалите 96-97%, които сключват договори за аренда. Според мен този текст в ЗСПЗЗ е лобистки.

Лобистки? Кой има интерес от тази промяна?

Може би фондовете за земеделска земя. В момента пазарът на земята е стеснен. Тук не говоря за нивите, които вече са минали през два-три собственика. Говоря за сделките за земи, които са между наследници и купувачи. Вярно е, че понякога и ние сключваме договори с един от наследниците. Но това е така, първо, защото е по-лесно. И второ, защото другите съсобственици не се появяват. На практика договори с наследници, които държат 51% от земята, ще се сключват много бавно или въобще няма да се сключват. А това ще е в полза именно на фондовете, защото тогава по-лесно ще купуват тези идеални части или целите имоти. За мен тази промяна е недалновидно отношение. Явно е заложена предварително, тъй като фигурира и в новоизлюпения Поземлен кодекс.

Запознат ли сте с новия Поземлен кодекс?

Вчера ми го изпратиха. Много често управляващите, всички до един – и отиващите си, и идващите, процедират така: пускат на браншовите организации проекти на нормативи и им предоставят само едно денонощие или няколко часа за разглеждане и коментар. Така налагат своите текстове, като в същото време проформа провеждат „обсъждане“. Няма как да се обсъждат такива документи в рамките на часове, дори и на дни.

Каква ще е съдбата на този Кодекс?

В тази политическа ситуация въобще не е ясно дали този, който дойде на власт, ще има волята да приеме поземлен кодекс.

Ако този парламент приеме промените в ЗСПЗЗ в частта, която касае арендните договори, вашият бранш няма ли масово да премине към едногодишни договори?

Това ще бъде поредното затруднение, още повече, че в обществото се създаде един негативизъм по отношение на нашего брата. Но в последните две години имаме също и климатични, и пазарни проблеми, особено за Южна България. Надявахме се, че борбата за земя е укротила леко страстите си. Нищо чудно тази недалновидна политика да върне на дневен ред понятието „пустеещи земи“ в по-неплодородните райони.

Новите условия за аренда със сигурност ще затруднят повече земеделците с трайна насаждения, отколкото зърнопроизводителите. Нали?

Всички ще бъдем затруднени, защото всеки, които иска да види по-дългосрочната си перспектива и да си направи бизнес план, вкарва елемента „аренда“. Ако вземаш кредити, банките изискват многогодишни договори. Фонд „Земеделие“ също.

Браншовите организации имат ли въобще някакво полезно движение срещу този текст в закона при положение, че той е минал на второ четене в земеделската комисия?

Не случайно е подбран

моментът да се прокара този текст.

Това е малко мътен период. Някой много умно го е избрал, защото това е един от малкото периоди, в които ние, земеделците, сме по-свободни. За съжаление, по тази причина НАЗ не е изготвил още единно становище, въпреки че председателят реагира и поиска коментари. Ще имаме заседание на 1 февруари и тогава вероятно ще излезем с единно становище. Искам да уточня, че всичко, което казах досега, е лично мое, а също и на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите, мнение.

На 1 февруари сигурно ще е късно да се реагира?

Затова сега апелирам, ако някой народен представител носи глава на раменете си, да се замисли по-сериозно върху тези думи, да намери прагматизъм в това, което казваме и ако проектозаконът влезе в зала, да не се гласува. Но съм песимист, че на депутатите няма да им остане време да гласуват промените.

Впрочем, знаете ли кой е внесъл предложението за промяна в договорите за аренда?

Народният представител Мария Белова, чието име, да си призная, чух за пръв път тези дни.