Хибридите царевица и слънчоглед на Пионер доказано увеличават приходите на фермерите (Част I)

На 23 януари 2017 г. в Пловдив ДюПон Пионер представи пред земеделци от Южна България продуктовата си гама хибриди от царевица и слънчоглед. Заедно с основните характеристики, продуктовият мениджър на компанията Иван Костадинов даде и препоръки както за избора на посевен материал спрямо условията, при които културите ще бъдат отглеждани, така и според предназначението на реколтата.

Важно е да се спазват технологиите на отглеждане на културите

Иван Костадинов, продуктов мениджър на ДюПон Пионер, пред АгроПловдив

Г-н Костадинов, какви са препоръките ви към производителите на царевица и слънчоглед в Южна България. Кои хибриди царевица са подходящи при нашите условия?

За района на Южна България царевицата на 100 процента трябва да се отглежда при поливни условия, за да може да се реализира потенциала за добив. Основно, трябва да се заложи на среднокъсни и късни хибриди, като „Пионер“ е най-силен в тази област на селекцията, така че имаме достатъчно богато портфолио. Като започнем от Р9911, който е 440 по FAO, а също и Р0216 и Р0412 – хибриди, които са 480 и 510 по FAO. Нашето топ предложение за района е Р1535 – 660 по ФАО. Това е хибридът, който може би има най-високият генетичен потенциал за добив в този климат.  Като развитието на царевицата през вегетационния период много добре се адаптира между последните пролетни и първите есенни слани. Има достатъчно време да натрупа сухо вещество. Хибридът е с потенциал за добив при по-малки площи от 2 и над 2 тона за декар. Ако говорим за масови полета от порядъка на 4-7 хиляди декара, то като среден добив зърно съвсем спокойно могат да се получат 1 700-1 800 килограма. Важно е да се отбележи, че този хибрид е изключително добър за силаж, тъй като има много добро съотношение между листностъблена маса и зърно. Тоест, получава се много високо енергийно качество на силажа, което идва от зърното. От друга страна, голямата листностъблена маса осигурява високия тонаж или количеството. Така че фермерите и с по-малки площи могат да си набавят достатъчно силаж както за биогаз, така и за млечното говедовъдство. Могат да използват останалата част от полетата си за производство на допълнително количество зърно или пък да отглеждат друга култура. Факт е, че хибридът дава икономия и на площи.

Най-добрите хибриди за биогаз и за млечното говедовъдство са тези, които имат висок потенциал на зърнен добив. Защото във всички случаи енергията идва оттам. Други фирми, които нямат толкова добро съотношение в един хибрид, предлагат на едно поле да се сеят два или три хибрида, за да има баланс между зърно и листностъблена маса. А ние това го осигуряваме само с един хибрид.

Тоест, хибридът е Р1535 е най-добър за силаж и биогаз. А кой е най-удачният при отглеждане на царевица за зърно?

Отново Р1535, тъй като той би дал едни от най-високите добиви. Добре е обаче на полето да има два-три хибрида в различна зрялост. Примерно Р0412 или 0216 като по-ранни хибриди, защото когато стане готов за силажиране, той трябва в сравнително кратък период да се прибере. И ако фермерът няма достатъчно техника и капацитет – веднъж силажокомбайни, втори път ремаркета и утъпкваща техника за силажната яма, е по-добре да се заложат два-три хибрида от различна група на зрялост, за да може поетапно да се подава маса за силажиране. Това се прави след като фермерът е преценил капацитета на стопанството си и съответно по колко тона може да силажира на ден.

Отбелязахте, че хибридите достигат капацитета си при поливни условия. Какви са впечатленията ви за Южна България? Колко от стопанствата могат да правят поливки през вегетацията?

По-малко от 5 процента от площите може би се поливат. Но специално тук, в Пловдив област, царевицата се отглежда при поливни условия. Може би 80-85% от цялата поливна царевица в страната е в полетата на Пловдив и Пазарджик и затова акцентирам на поливките. Още малко поливни площи има в Старозагорско и Ямболско и  … това е. В Северна България напояване почти липсва.

Има ли някоя грешка, която ви се иска производителите ако може да не я допуснат и тази година?

Няколко грешки има. При царевицата това е късното започване с първа поливка. Може би това не е грешка на производителите, а късно им се подава вода. Затова в района на Съединение почти винаги има около 25% лимитиране на добива, тъй като хибридите формират по-малък брой редове в кочана. Първата поливка трябва да се направи 5-ти – 7-ми лист, а в Съединение започват доста по-късно. Затова кочаните там има два до четири реда по-малко зърна. Дължината на кочана не може да навакса и в резултат добивът е намален. Другата ми забележка към производителите е относно посевната норма. При поливни площи тя трябва да е по-висока. Много фермери се радват, когато видят два-три кочана на едно растение, но втори и трети кочан само частично компенсират по-малката гъстота. При царевицата правилото е „едно растение – един кочан“, защото добивът идва от гъстотата. Тя трябва да е над 8 хиляди растения на декар и оптимално 8 200-8 400. Причината за по-редките посеви не е заради икономии, защото разликата в цената на семената е десет пъти по-малка от прихода, който ще се получи. По-скоро отдавам намалената сеитбена норма на притесненията на земеделците дали ще успеят да полеят и колко поливки ще направят.

Съобщихте на форума, че се срещат имитации на семената на Пионер. Как земеделците да разпознаят оригинала?

Така е. Някои се опитват отвреме навреме да имитират наши торби. Не са много чести явления, но е неприятно за фермерите и затова ги предупреждаваме да се пазят. Могат да се предпазят като разчитат на нашите дистрибутори, с които работят. Не бива да се подлъгват от изключително ниската цена, която е наполовина или още по-евтина.

Утре в АгроПловдив: Препоръките на Иван Костадинов за избор на хибриди слънчоглед и грешките в технологията на отглеждане в „Хибридите царевица и слънчоглед на Пионер доказано увеличават приходите на фермерите (Част II)