Ново: Торенето на житни с азот е разрешено от 5 февруари

Подхранването на полски, трайни и ливадни култури може да започне от 20 февруари в Южна и от 25 февруари в Северна България

Производителите на житни култури – есенници, вече могат да започнат пролетното подхранване, ако условията позволяват. Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони частично промени сроковете за подхранване на растенията. Програмата е разписана от министър Десислава Танева на 31 май 2016 г. и ще е действаща до края на 2019 г.

(Кои са общините с нитратно уязвими зони виж ТУК)

До влизане в сила на Програмата торенето на есенниците можеше да започне от 2о февруари за Южна България и от 25 февруари за Северна. Вече няма различни стартови дати, началото в цялата страна е на 5 февруари.

Общите мерки при употреба на азотсъдържащи торове – органични и минерални задължават:

♦ Да не се внасят азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища в следните периоди:

– от 1 ноември до 20 февруари за Южна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол,).

 – от 1 ноември до 25 февруари за Северна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен).

– от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури, засети през есента (есенници).

– от 1 ноември до 25 февруари на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на земеделски култури.

– от 15 ноември до 25 февруари при създаване на нови овощни насаждения.

♦ Азотсъдържащите (органични и минерални/неорганични) торове да се разпределят равномерно върху почвата, със специализирана техника.

♦ Да не се внася пресен оборски тор. Твърдият оборски тор да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният оборски тор да бъде внасян в почвата след четири (4) месечно съхранение.

♦ След производството на биогаз течната и твърда фракция от оборския тор могат да се внасят в почвата без срокове за съхранение, като се спазват периодите на забрана.

♦ Органичните торове да се заорават в почвата в деня на разпръскването върху почвената повърхност, с подходяща почвообработваща техника.

За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата при всички култури, ливади и постоянни пасища количеството внесени азотни съединения от органичен тор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар. Нормите за торене с азот се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата, и анализ на органичния тор, като се използва софтуер за изчисляване на азотния баланс. При липса на достъп до софтуер се използва методика за определяне на нормата на торене с оборски тор и в случай, че не е направен анализ се използват нормите, посочени в таблицата: 

Стопани, които отглеждат пасищно застрашени от изчезване местни породи животни, прилагат Програма от мерки доброволно. Ако се установи, че предвидените мерки не са достатъчни за опазване на водите от замърсяване, министърът на земеделието и храните изготвя, и съвместно с министъра на околната среда и водите утвърждава допълнителни мерки или предприема засилени действия за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.