Албена Симеонова – седмо поколение лозар, пъртинар на био-то у нас

Председателят на БА“Биопродукти“ има биолозя и зърнени, произвежда вино и нормативи

Колкото и да е трудно, винаги може да стане по-трудно. Това е едно от нещата, които хората с опит като Албена Симеонова, само го имат в предвид, за да не са неподготвени. Последният пример е отпреди две седмици, когато слуховете, че европейските пари за биоземеделие са без потенциал да финансират нови биопроизводители, се потвърдиха от заповед на земеделския министър. В документа проф. Христо Бозуков заповяда да се спре приема на заявления от новорегистрирани биофермери. „Усещам, че ще има големи разправии“, каза по този повод малко по-рано Албена Симеонова.

Трудно е да се определи кое е водещото в ежедневието й. Тя е лозар и зърнопроизводител, но също така и председател на Българска асоциация „Биопродукти“. Освен това търси и открива нови европейски пазари за биовиното, което произвежда на ишлеме. Политиката също не е в периферията й, особено сега, в предизборния период. Тя със сигурност има и други занимания, но в този случай е важно да се отбележи, че Албена Симеонова е екипен човек, който сигурно знае поговорката, че когато се движиш сам ще си по-бърз, а когато си с партньори, ще стигнеш по-надалеч. Затова в биофермата основен помощник е съпругът й и 20-те работници, а в „Биопродукти“ има цял екип.

Биоземеделието

„Аз съм седмо поколение лозар“, разказва Албена Симеонова. В село Любеново, община Никопол, дядо й е притежавал някога 800 декара лозя. Имал е също така винарска изба, тепавица и хан, в който се помещавало селското училище и живеели учителите. Точно в землището на Любеново тя е избрала да засади първото лозе през 2002 г. със сортовете Каберне и Сторгозия. Миналата година е създала нов масив със 120 дка Совиньон блан, Мускат отонел и Шардоне. И така, лозовото стопанство е общо 300 декара, а заедно с още 700 дка, върху които се сеят ежегодно пшеница, царевица и слънчоглед, фермата обхваща 1000 декара. Всички те са сертифицирани като био.

„От лозята съм получавала добиви от нула до 400 кг от декар. Малко е спрямо колегите, които берат по 700 кг до един тон от декар. Разликата се появява от това, че биопроизводството не може да ползва пестициди и химически торове. Разрешено ни е да употребяваме само сяра и мед, и то до определени стойности. След дъжд например пръскаме със син камък, но разрешената годишна доза е 500 мг на декар, което означава, че можем да го използваме само пет пъти. Разбира се, има вносни пестициди за биопроизводители, но те са много скъпи. Затова, когато засадих новото лозе, избрах сортове, които са устойчиви на най-важните болести по лозата. Харесват ми Гъмза и Памид, но те са податливи и затова се отказах да ги отглеждам“, обясни тя.

Биовиното, биобрашното и други

„Много исках да направим биовинарна, но се отказах. Лозето е само на 10 км от Белене и представяте ли си как бих продавала биовино от изба в подножието на атомна централа? Дали тя ще се строи или няма, омръзна ми да чакам отговор на въпроса. Затова произвеждам виното на ишлеме във Видин. Там е една от 10-те биовинарни у нас.“

„Всяка година участвам на „Винария“ в Пловдив, но истината е, че основните количества вино са за европейския пазар. Затова всяка година се включваме по промоционалната програма в изложения в Дания, Швеция, Германия и Австрия и мога да кажа, че засега Германия ни е най-големия купувач. Понякога там достигаме и до два пъти по-висока цена от тази в българските магазини. Бутилки с нашето вино могат да се открият у нас в магазините за здравословни храни.“ В тях, а вече и в хипермаркетите, фирмата продава биобрашното („най-продаваният биопродукт“, отбелязва Симеонова), гроздов сок, лютеница …

На въпроса кое е по-доброто на биовиното от хубавото вино, Албена Симеонова започва отговора с чистото грозде и го завършва с използването на сулфитите, които служат за стабилизиране на напитката. В биовината те не бива да надвишават 100 мг/литър при червените и 150 мг при белите вини. Докато при конвенционалните няма никакви ограничения.

С био – в добро или лошо

За да има едно занимание път, посока и бъдеще, то трябва да е нормативно определено. Това, разбира се, важи и за биоземеделието. Заедно с проф. Стойчо Каров и Стоилко Апостолов, Албена Симеонова е участвала в създаването на първата наредба за биопроизводството. „Това се случи, когато се върнах от чужбина“, разказва тя. А като казва в „в чужбина“, тя има предвид допълнителното образование, което е получила, след като е завършила в Софийския уиверситет Биология и Химия. Оттам е продължила с Екологично право във Вашингтон и Управление на околната среда в университета в Бъркли, Великобритания.

По времето на правителството на Иван Костов е създадена първата наредба, но след като Мехмед Дикме станал земеделски министър, биоземеделието било запратено в килера. „В министерството имаше отдел „Биоземеделие“, имаше и три секретарки, но на практика биоземеделието се парализира. На нашия сектор му потръгна чак през 2009 г.“, припомня си Албена Симеонова. В тази година е било инициирано и създаването на асоциация „Биопродукти“. „Бяхме само 25 човека, а днес сме седем хиляди“, връща лентата назад председателката на асоциацията. През предишния програмен период (2009-2013) за пръв път била дадена възможност на биосектора да получи европейско финансиране на Програмата за развитие на селските райони.

Така както на „био“-то му потръгна дотам, че да се измисли понятието „биосубсиевъдство“, така и изведнъж, и то само преди месец, от земеделското министерство се понесе мълвата, че парите са свършили. А точно затова Албена Симеонова няма кого другиго да обвини освен тези, които са управлявали МЗХ.

„Когато заместник-министър в кабинета „Орешарски“ бе Явор Гечев, той предложи за биосектора да се заделят през новия програмен период 102 милиона евро“, обяснява Симеонова. Според нея това е било изключитело недалновидно, тъй като по план към края на 2013 г. земеделските земи, заети с биоферми, е трябвало да достигнат 8% от всички. По онова време те са заемали 2 на сто. После, когато асоциацията преговаряла със следващия зам.-министър – Васил Грудев, той увеличил бюджета до 152 милиона, въпреки че по сметки на „Биопродукти“ сумата за биопроизводство през сегашния програмен период е трябвало да бъде 280 милиона евро. В момента биостопанствата заемат 5.5% от земеделските земи и според министерството въпросните 152 милиона няма да стигнат, ако биопроизводителите продължат да се увеличават.

Миналата седмица животновъдни организации и БА „Биопродукти“ поискаха от министерството да предостави пълни данни за разпределението на средствата по мерки 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ досега. Настояха за анализ и решения. И се обединиха около идеята, че ако нещата са наистина толкова зле, е по-добре да се намали размера на ставките по двете мерки, така че да има и за новопоявилите се кандидати, и да не се стига до фаталното – нулев прием тях. „Разправиите“, които Албена Симеонова предсказа преди три седмици, са в пълен ход.