Методика тайна на Красимир Кумчев предлага справедливо субсидиране за всички в земеделието

Кой се страхува от нея и защо нито един министър не е проявил интерес е въпрос, който засега е без отговор 

Г-н Кумчев, преди 4 години съобщихте, че имате оригинална идея за това как по-справедливо да се разпределят европейските средства за земеделие. Тя като че ли не получи вниманието, което заслужава. Сега отново се обсъжда какво да е финансирането през следващия програмен период, което ни подсети за вашата авторска методика. Бихте ли я припомнили?

Терминът „по-справедливо“ е неточен. Аз смятам, че чрез моята методика може да се постигне най-точното разпределяне на пари. Ако приемем, че целите на земеделието са да се произвежда много и качествено, това означава, че тези два фактора трябва да вървят ръка за ръка с размера на субсидиране. От 10 години насам подпомагането за различните видове култури и животни се определя по чисто субективни критерии. Някои от тях се сменят всяка година и земеделските стопани нямат онази сигурност, която им е необходима, за да си направят средносрочно и дългосрочно планиране. Ако едната година се даде приоритет на калифорнийски червеи, половината земеделци започват да правят тор от калифорнийски червеи. Това върви една, две, три години докато общественото мнение се надигне и принуди властта да реагира, за да спре източването на европари. Но после торът от калифорнийски червеи се сменя с тикви, да кажем. Върви една-две години схемата с тиквите и се измислят например червеногуши патки. Това, в буквалния смисъл на думата, е работа на парче. А аз лично подозирам, че е нарочно, за да се точат европейски пари. Ако подозренията ми са верни, това означава, че прилагането на общата селскостопанска политика в България не е насочена към получаване на повече и по-качествена земеделска продукция, а е просто да се намират канали за източване. Не мисля, че някой би могъл да ме обори даже и само с тези факти, които изброих дотук.

Как ви хрумна да създадете вашата методика?

Преди повече от 10 години имах възможност да проуча италианския опит. Там се натъкнах на дефекти. Италианските домакини отчетоха, че се наблюдава трайно застаряване на фермерите, а младото попълнение липсва. От друга страна те споделиха за намаляването и направо липсата на земеделски работници. Тогава си зададох много елементарния въпрос: След като една държава като Италия, която е сред учредителите на Европейския съюз, е със същите проблеми като нас, значи има нещо сбъркано. Започнах да разсъждавам къде се късат икономическите нишки на цялата система, за да се получат тези изкривявания. Те не са естествени, защото Европа като континент и природно-климатични дадености, не може да остане гладна. Но това не означава, че потенциалът на тази земя, тази вода и това слънце не бива да се използват и да се произвеждат и изнасят храни в трети страни, където имат нужда от тях. Тогава седнах да разработвам модел, който да премахне всички взаимовръзки, които водят до изкривяването и да осигури справедливо подпомагане.

В моята методика съм стигнал дотам, че ако тя се приложи, всеки фермер би могъл след продажбите през деня да изчисли за този ден колко субсидии ще получи. И така до края на годината. Така земеделецът ще има сигурността, че няма да се променят правилата на играта. Ще може да планира каквато си поиска структура на стопанството и да си поеме риска за това. При сегашните схеми за разпределяне на субсидиите фермерите могат да инвестират във всичко. Не е нормално стопани, които са на 800-1000 надморска височина да отглеждат череши или ягоди, или пипер. Правят такива измислени неща, за да получат субсидии, а не резултати.

Кажете нещо по-конкретно за своята методика?

Концентрирах я в една формула. Тя гарантира, че земеделският производител ще взима субсидия на база на продукцията, която е получил и реализирал. В основата е доходът му, който зависи от качеството и количеството на продукцията. Генерирането на по-висок доход означава, че фермерът е подготвен. Дали има диплома за агроном или инженер, дали има диплома от земеделско училище или се е самообразовал – това ще се види от резултатите в стопанството му. Ако са добри, това означава, че той е подготвен за тази дейност.  Няма как такива подготвени кадри да получават субсидии, равни на тези, взети от друг земеделец, който хабер си няма от нищо. В момента е точно така. Но какво се насърчава с този тип субсидиране? Не се насърчава можещият и знаещият. Дори обратно – тази система ги демотивира и те хващат Терминал 2! Когато преди три години синът ми се върна от Калифорния, ми каза: Ако купя земя в Калифорния, за една година ще стана милионер! А тук се трудим по 20 години и все сме с кредити и мъка, мъка, мъка. Моята методика елиминира тази несправедливост.

Г-н Кумчев, не може ли да подскажете нещо повече за методиката си? Твърде общо говорите.

Тя е моето ноу-хау. Дори и да споделя ей сега формулата, знам че няма подарък, който да е оценен. Цени се онова, за което човек си плати.

В предишно интервю пред Агро Пловдив казахте, че вашата методика ще увеличи приходите към държавата с около 500 милиона лева годишно. Поддържате ли това?

Да, ако се приложи по начина, по който съм я разработил, по мои сметки в бюджета ще влиза около посочената сума, но даже и наполовина да е, става дума за много пари. И тя ще постъпва авансово. Ако приемем, че субсидиите се изплащат декември, тези  милиони ще влизат от януари до ноември, включително.

Разкрил ли сте пред хора от държавното ръководство създаването на формулата?

Писал съм писма до министър на земеделието, до финансов министър също, в които съм предлагал готов договор. Впрочем, в министерството на финансите няколко директора на дирекции ме изслушаха. Те нямаха мандат да вземат решение, но ме изпратиха с думите: „Г-н Кумчев, на България са нужни повече хора като вас!“. Но, от тази среща нищо не последва. В договора, който съм подготвил, не става въпрос за никакви пари. Ако той се подпише между мен и съответния министър, аз съм готов да разкрия ноу-хау-то докрай. Оттам нататък има два пътя. Единият е да решат, че няма да се приложи моята методика по някаква причина. В такъв случай, според клауза в договора, министърът ще е длъжен да пази в тайна моето ноу-хау в продължение на 15 години. Вторият път е управляващите да решат да приложат методиката. В такъв случай аз искам да получа 1% от ефекта на моя модел. Това означава, че ако в момента влизат годишно в хазната 1 милиард лева от ДДС и корпоративен данък от земеделски стопани, които произвеждат непреработена земеделска продукция и тази сума изведнъж нарасне с 200 милиона лева, аз искам 1% от ръста. По-добра оферта от тази никой не може да предложи на правителството. Защото тук става въпрос за методика, благодарение на която отрасълът ще тръгне много бързо напред. А освен това и постъпленията в държавния бюджет ще се увеличат. Просто е. Държавата засича към 1 януари 2018 г. какви са приходите от корпоративен данък и ДДС от земеделието и ако към 1 януари 2019 г. сумата е нараснала със 100 милиона, аз получавам 1 процент. Това е.

Вашият модел кои европейски плащания би заменил? Директните на площ или други?

За да няма противоречие с европейската политика, плащанията на площ си остават. Средствата, които сега се разпределят като обвързани подпомагания за животни, национални помощи за животни, обвързаните схеми за плодове и зеленчуци, за патици (мярка 10 от ПРСР – б.р.), зелените плащания също,… могат да се разпределят по начина, определен в моята методика. Плащанията на площ и инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони си остават както са.

Обсъжданията за новата ОСП ще стават все по-плътни. Какви са вашите идеи за промяна след 2020 г.? 

Говори се все повече за управление на риска. Тук единият вариант е да се приложи моята методика. Вторият – да копираме американската система на земеделско застраховане, в която се застрахова дохода на фермера, а държавата плаща 60% от застрахователната премия. (По тази схема дори и теоретично земеделецът не може да фалира.) Третият вариант, който аз поддържам и лансирам от 4-5 години, е да се забранят субсидиите в цял свят. Ако някой желае, мога да изнеса лекция за ползите от това. Това автоматично ще изравни всички производители без значение откъде са, ще бъде създадена еднаква конкурентна среда. Цените на храните според мен ще се вдигнат с 25-30%. Това са трите варианта. Четвъртият е сегашният, който е погрешен – комисии, междуведомствени и европейски, чиновници, които мислят схеми, а схемите се оказват грешни, обсъждания с браншовици и т.н. пилеене на време и енергия.